Доверието към БНР в дигитална среда расте, bnr.bg е в топ 15
Порталът на Българското национално радио разгласява изявлението на Милен Митив, общоприет шеф на БНР, което излезе през днешния ден на страниците на " Капитал ".
В изявлението, което дадохте в " Капитал " при избора ви за общоприет шеф, заявихте, че ще работите за основаването на съвременна мултиплатформена медиа, която предлага за работещите в нея просвета на разговор, предпочитание за развиване и поощряване на креативните хрумвания. Случва ли се към този момент това?
Най-важното нещо в тази посока беше, че за пръв път в историята на националното радио създадохме обособена конструкция, която се занимава единствено с нелинейните услуги. Нарекохме я " Дигитални стратегии ". Аз доста държах в името на тази конструкция се съдържа думичката " стратегии ", точно тъй като желая да кажа, че нелинейните услуги към този момент са изцяло равнопоставени на това, което хората са привикнали да възприемат от нас посредством ефирните ни радиопрограми. Също по този начин от ден на ден действия в радиото към този момент се правят на планов принцип, без значение в коя конструкция административно работят хората. Добър образец за това е екипът за " Проверка на обстоятелства ", състоящ се от публицисти от разнообразни структури. Резултатът от тяхната работа се вижда най-ясно на bnr.bg.
Какви стъпки сте подхванали за дигитализацията и координацията сред другите звена на радиото?
За нас думата " цифровизация " значи две неща. От една страна, това е цифровизирането на нашите доста богати архиви, които са събирани през годините. В тази посока обособихме всички хора, занимаващи се с този развой по цифровизация в едно структурно звено, с цел да стане по-ефективен техният работен развой. Освен това кандидатствахме за финансиране по Плана за възобновяване и развиване в частта му за запазване на културното завещание.
Тази стратегия ще ни разреши да отворим повече работни места, с цел да засилим процеса по цифровизация на архивите. Към момента за малко повече от 4 години сме цифровизирали към 20% от целия фонд на радиото. Бихме желали в идващите 4 да приключим целия развой. Затова доста разчитаме на това в допълнение финансиране.
По отношение на основаването на цифрови артикули преразглеждаме всичките си оферти и през лятото ще ги възобновим. Ще предложим нови подкасти и ще запазим досегашните, които към този момент имат триумф.
Наблюдавате ли смяна в главните параметри за слушаемост и посещаемост на уеб страницата? Ако да, на какво я отдавате?
От началото на тази година сме покачили посещаемостта с над 300 000 неповторими визити на месечна база. Според статистиките на Gemius при започване на годината сме били отвън топ 20 на най-посещаваните уеб сайтове. Вече заемаме 16-о място. В класацията по медийни групи се нареждаме на 15-о място, което съставлява повишаване с 4 места за половин година.
В първите седмици след експлоадирането на войната се наблюдаваше много сериозен растеж на посещаемостта. Това е разбираемо, защото в този миг, когато хората интензивно търсят вести, разбори и осведомително наличие, те се обръщат към осведомителните медии. БНР продължава да заема водещо място измежду тях. До момента априлските данни демонстрират, че резервираме равнище на интерес, което е с към 10-15% по-високо от миналогодишното.
Ако първичният интерес е бил подбуден от търсенето на хората на информация, обвързвана с войната, на какво отдавате тези 10-15% от хората, които не престават да търсят информация от БНР?
Първо считам, че ползата към събитията в Украйна не е понижен. Може би шоковия резултат от първите дни към този момент го няма, само че задоволително доста хора се вълнуват от това какво се случва в този спор и какви ще бъдат неговите последствия за света и за България в частност. Покрай войната изникнаха доста други тематики: Има ли връзка сред спора в Украйна и обстановката с българското несъгласие за Северна Македония? Какво ще се случва с доставките на газ на нефт? Българското национално радио дава отговор на тези въпроси посредством представянето на разнообразни гледни точки и разбори на специалисти. Стараем се да сме оптимално изчерпателни по тези тематики и това също способства, с цел да се резервира ползата към нашите цифрови артикули.
Каква е възрастовата разбивка? Успявате ли да привлечете повече по-млади слушатели?
Профилът на потребителите на нашите нелинейни услуги е друг. На първо място измежду посетителите на уеб страницата е групата 35 - 44 години, на второ място 45 - 54. Това значи, че нашата публика са хората в дейна възраст. Групата 65+ продължава да е измежду най-активните във връзка с слушателите на линейните ни стратегии. Щастлив съм да кажа, че преди няколко седмици стартирахме услуга за абониране за вести на БНР през обществените мрежи. В рамките на 2 седмици имаме 1400 абонамента. 1150 консуматори отварят новините всеки ден, което е един много висок %. Това демонстрира доверието към медията. Това са вести, които са и в текстов, и във видеоформат. Ако се абонирате за тях през фейсбук да вземем за пример, получавате известия при публикуването на вест или при включването на видеоклип онлайн.
Предстои да изтече мандатът на управителния съвет на БНР. Ще предложите ли някой от неговите членове за още един мандат, или ще търсите напълно нов състав?
Мисля, че е малко рано да дам отговор на този въпрос, тъй като бих желал да избегна непотребни спекулации по тематиката. До приключването на мандата на управителния съвет има към два месеца. Обществото ще научи имената, които ще предложа задоволително рано.
Какво не успявате да постигнете със настоящия Управителен съвет и надлежно какво желаете да извършите със идващия?
Успях да намеря общ език със настоящия директорски съвет в името на развиването на радиото. Откакто съм на този пост, работим градивно. По този метод развиването на радиото не стопира и не се слага според от техния мандат. Вярвам, че и идващият УС ще способства за развиването на радиото и за подготовката за провокациите, които го чакат.
Променя ли се съгласно вас ролята на публичните медии в сегашната осведомителна война?
Не бих споделил, че се трансформира. Ролята на публичните медии постоянно е била и ще продължи да бъде да дават на обществото цялостна, достоверна и качествена информация. Това, което се случва, е, че смисъла им се ускорява.
Процесът на дезинформация върви от известно време и по някакъв метод съпровожда цифровия напредък, защото в цифровата среда има доста по-малко надзор. От една страна, това отваря доста порти, само че въпреки това, отваря вратите и за недобросъвестните и за тези, които популяризират дезинформация. Ситуацията с войната в Украйна единствено ускори този развой и сподели какъв брой е значимо да противостоим на дезинформацията. Смятам, че досега няма по добър метод за противостоене на дезинформация от това да се показва и да се популяризира по всички вероятни канали надеждна и вярна информация. Всички опити дезинформацията да бъде преборена посредством забрани и рестрикции нормално водят до голям брой диспути и до някаква степен на противоположен резултат посредством влизане в полемики, които изместват фокуса от същността на казуса. Най-доброто, което можем да създадем против дезинформацията, е да представяме повече и по-добра информация, която да е вярна и тествана.
Как балансирате гаранцията за самостоятелност на публицистите с осведомителната рецесия, подбудена от войната в Украйна? (Особено що се отнася до искрено проруската изразителност на господин Волгин.)
В тази обстановка е доста мъчно да се откри баланс. Опитваме се да стъпим върху правилата и върху разпоредбите. Тоест, в случай че имаме нарушаване на разпоредбите от който и да е публицист на БНР, това ще бъде последвано от глоба. Стараем се оптимално да сложим всичко на кардинална основа, с цел да не допуснем неверен или припрян ход, който след това да може да се употребява в различен подтекст, против други наши сътрудници.
И въпреки всичко в политически подтекст сходна изразителност докара до промяна на министри. Къде тъкмо е границата?
За мен границата е, че при изразяването на мнение човек не би трябвало да си разрешава да наскърбява и да унижава хората. Това е границата, която моля всеки наш публицист да съблюдава, и ние ще продължим да следим това нещо да не се случва. Не можем да допуснем от ефира на БНР да се лее език на омразата. Това е и правилото, който ще продължим да следваме.
БНР има мощна съветска редакция. Предвиждате ли тя да стартира да създава освен вести за България на съветски, само че и справедлива информация за хората в Русия?
И в този момент вършим това, макар че за мое страдание редакцията не е толкоз мощна, колкото би могла да бъде. В момента в нея работят 5 души. Тук разтварям скоба, че това е част от един доста по огромен проблем. Радио " България " работи на 9 езика. Много от езиковите редакции са незадоволително добре обезпечени с хора. Тук още веднъж опираме до финансовия проблем, изключително що се отнася до хора с по-редки езици. Те се намират и притеглят мъчно поради изискванията, които предлагаме.
Въпреки това вършим каквото можем. Нашият уебсайт на съветски език се чете, в това число и в Русия. Засега, доколкото ми е известно, към момента не е блокиран. На него има специфична секция за войната в Украйна. Мислим и в посока да засилим това, като влезем в обществените мрежи, които в Русия към момента се употребяват и не са неразрешени.
Статистиката от aприл е, че най-вече са визитите на съветския ни уебсайт от Литва. Все още се опитваме да си разбираем това събитие. Следват визитите от България. Те са нарастнали доста, което отдаваме на огромния брой украинци, намиращи се сега у нас. На трето място са визитите от Украйна, а на четвърто - от Русия. Даваме си сметка, че това е още един канал, през който хората в Русия могат да получават информация.
Позицията на радиото като организация във връзка с войната от дълго време е изразена по доста и разнообразни способи. Направихме разнообразни начинания в поддръжка на украинците, които се намират у нас, както и на тези, които към момента се намират в Украйна и се борят с това извънредно злополучие. Организирахме благотворителен концерт взаимно с Българска национална телевизия. Сега се опитваме да притеглим един прочут съветски карикатурист, критик на режима на Путин, който да работи за нашия уебсайт. Радиото като организация от дълго време е направило своя цивилизационен избор.
Как се справяте за покачване в приходите на работещите в радиото?
Това продължава да е едно от главните провокации. В началото на тази година при приемането на бюджета на БНР успяхме да обърнем внимание на ръководещите за този проблем и най-малко в една дребна негова част да тръгнем към решаването му. Получихме в допълнение финансиране, с което вдигнахме с 20% заплатите на музикалните ни сформира, защото те бяха измежду най-сериозно изостаналите в цялата конструкция на БНР.
Това естествено не взема решение казуса. Имаме доста други стратегии и дирекции, в които работят хора, които получават ниско заплащане за тяхната работа. Ще водим диалози с ръководещите както при идната актуализация на бюджета, по този начин и при създаването на бюджета за идната година. Разбира се, ще се стремим посредством вътрешна оптимизация да реализираме повече успеваемост. В момента преглеждаме програмните схеми, с цел да забележим какво бихме могли да усъвършенстваме, без да пострада качеството на програмното наличие, защото въпреки всичко то е водещо за нас.
В съвсем всички структури на радиото специалистите работят при условия, които са под междинните като заплащане за дадения тип труд и подготовка, в случай че се съпоставяме както с медийния бранш, по този начин и въобще със междинната статистика за София и страната.
Това е проблем, който не е от в този момент. Едва ли за него може да се упреква което и да било от последните няколко управления на радиото. Той се натрупва с годините. Просто би трябвало да забележим какви стъпки можем да предприемем, с цел да го решим. Със сигурност няма да е елементарен развой. Необходимостта да бъдем гъвкави и да работим по-икономично ще ни тласне в вярната посока.
По обявата работи: Златко Желев
В изявлението, което дадохте в " Капитал " при избора ви за общоприет шеф, заявихте, че ще работите за основаването на съвременна мултиплатформена медиа, която предлага за работещите в нея просвета на разговор, предпочитание за развиване и поощряване на креативните хрумвания. Случва ли се към този момент това?
Най-важното нещо в тази посока беше, че за пръв път в историята на националното радио създадохме обособена конструкция, която се занимава единствено с нелинейните услуги. Нарекохме я " Дигитални стратегии ". Аз доста държах в името на тази конструкция се съдържа думичката " стратегии ", точно тъй като желая да кажа, че нелинейните услуги към този момент са изцяло равнопоставени на това, което хората са привикнали да възприемат от нас посредством ефирните ни радиопрограми. Също по този начин от ден на ден действия в радиото към този момент се правят на планов принцип, без значение в коя конструкция административно работят хората. Добър образец за това е екипът за " Проверка на обстоятелства ", състоящ се от публицисти от разнообразни структури. Резултатът от тяхната работа се вижда най-ясно на bnr.bg.
Какви стъпки сте подхванали за дигитализацията и координацията сред другите звена на радиото?
За нас думата " цифровизация " значи две неща. От една страна, това е цифровизирането на нашите доста богати архиви, които са събирани през годините. В тази посока обособихме всички хора, занимаващи се с този развой по цифровизация в едно структурно звено, с цел да стане по-ефективен техният работен развой. Освен това кандидатствахме за финансиране по Плана за възобновяване и развиване в частта му за запазване на културното завещание.
Тази стратегия ще ни разреши да отворим повече работни места, с цел да засилим процеса по цифровизация на архивите. Към момента за малко повече от 4 години сме цифровизирали към 20% от целия фонд на радиото. Бихме желали в идващите 4 да приключим целия развой. Затова доста разчитаме на това в допълнение финансиране.
По отношение на основаването на цифрови артикули преразглеждаме всичките си оферти и през лятото ще ги възобновим. Ще предложим нови подкасти и ще запазим досегашните, които към този момент имат триумф.
Наблюдавате ли смяна в главните параметри за слушаемост и посещаемост на уеб страницата? Ако да, на какво я отдавате?
От началото на тази година сме покачили посещаемостта с над 300 000 неповторими визити на месечна база. Според статистиките на Gemius при започване на годината сме били отвън топ 20 на най-посещаваните уеб сайтове. Вече заемаме 16-о място. В класацията по медийни групи се нареждаме на 15-о място, което съставлява повишаване с 4 места за половин година.
В първите седмици след експлоадирането на войната се наблюдаваше много сериозен растеж на посещаемостта. Това е разбираемо, защото в този миг, когато хората интензивно търсят вести, разбори и осведомително наличие, те се обръщат към осведомителните медии. БНР продължава да заема водещо място измежду тях. До момента априлските данни демонстрират, че резервираме равнище на интерес, което е с към 10-15% по-високо от миналогодишното.
Ако първичният интерес е бил подбуден от търсенето на хората на информация, обвързвана с войната, на какво отдавате тези 10-15% от хората, които не престават да търсят информация от БНР?
Първо считам, че ползата към събитията в Украйна не е понижен. Може би шоковия резултат от първите дни към този момент го няма, само че задоволително доста хора се вълнуват от това какво се случва в този спор и какви ще бъдат неговите последствия за света и за България в частност. Покрай войната изникнаха доста други тематики: Има ли връзка сред спора в Украйна и обстановката с българското несъгласие за Северна Македония? Какво ще се случва с доставките на газ на нефт? Българското национално радио дава отговор на тези въпроси посредством представянето на разнообразни гледни точки и разбори на специалисти. Стараем се да сме оптимално изчерпателни по тези тематики и това също способства, с цел да се резервира ползата към нашите цифрови артикули.
Каква е възрастовата разбивка? Успявате ли да привлечете повече по-млади слушатели?
Профилът на потребителите на нашите нелинейни услуги е друг. На първо място измежду посетителите на уеб страницата е групата 35 - 44 години, на второ място 45 - 54. Това значи, че нашата публика са хората в дейна възраст. Групата 65+ продължава да е измежду най-активните във връзка с слушателите на линейните ни стратегии. Щастлив съм да кажа, че преди няколко седмици стартирахме услуга за абониране за вести на БНР през обществените мрежи. В рамките на 2 седмици имаме 1400 абонамента. 1150 консуматори отварят новините всеки ден, което е един много висок %. Това демонстрира доверието към медията. Това са вести, които са и в текстов, и във видеоформат. Ако се абонирате за тях през фейсбук да вземем за пример, получавате известия при публикуването на вест или при включването на видеоклип онлайн.
Предстои да изтече мандатът на управителния съвет на БНР. Ще предложите ли някой от неговите членове за още един мандат, или ще търсите напълно нов състав?
Мисля, че е малко рано да дам отговор на този въпрос, тъй като бих желал да избегна непотребни спекулации по тематиката. До приключването на мандата на управителния съвет има към два месеца. Обществото ще научи имената, които ще предложа задоволително рано.
Какво не успявате да постигнете със настоящия Управителен съвет и надлежно какво желаете да извършите със идващия?
Успях да намеря общ език със настоящия директорски съвет в името на развиването на радиото. Откакто съм на този пост, работим градивно. По този метод развиването на радиото не стопира и не се слага според от техния мандат. Вярвам, че и идващият УС ще способства за развиването на радиото и за подготовката за провокациите, които го чакат.
Променя ли се съгласно вас ролята на публичните медии в сегашната осведомителна война?
Не бих споделил, че се трансформира. Ролята на публичните медии постоянно е била и ще продължи да бъде да дават на обществото цялостна, достоверна и качествена информация. Това, което се случва, е, че смисъла им се ускорява.
Процесът на дезинформация върви от известно време и по някакъв метод съпровожда цифровия напредък, защото в цифровата среда има доста по-малко надзор. От една страна, това отваря доста порти, само че въпреки това, отваря вратите и за недобросъвестните и за тези, които популяризират дезинформация. Ситуацията с войната в Украйна единствено ускори този развой и сподели какъв брой е значимо да противостоим на дезинформацията. Смятам, че досега няма по добър метод за противостоене на дезинформация от това да се показва и да се популяризира по всички вероятни канали надеждна и вярна информация. Всички опити дезинформацията да бъде преборена посредством забрани и рестрикции нормално водят до голям брой диспути и до някаква степен на противоположен резултат посредством влизане в полемики, които изместват фокуса от същността на казуса. Най-доброто, което можем да създадем против дезинформацията, е да представяме повече и по-добра информация, която да е вярна и тествана.
Как балансирате гаранцията за самостоятелност на публицистите с осведомителната рецесия, подбудена от войната в Украйна? (Особено що се отнася до искрено проруската изразителност на господин Волгин.)
В тази обстановка е доста мъчно да се откри баланс. Опитваме се да стъпим върху правилата и върху разпоредбите. Тоест, в случай че имаме нарушаване на разпоредбите от който и да е публицист на БНР, това ще бъде последвано от глоба. Стараем се оптимално да сложим всичко на кардинална основа, с цел да не допуснем неверен или припрян ход, който след това да може да се употребява в различен подтекст, против други наши сътрудници.
И въпреки всичко в политически подтекст сходна изразителност докара до промяна на министри. Къде тъкмо е границата?
За мен границата е, че при изразяването на мнение човек не би трябвало да си разрешава да наскърбява и да унижава хората. Това е границата, която моля всеки наш публицист да съблюдава, и ние ще продължим да следим това нещо да не се случва. Не можем да допуснем от ефира на БНР да се лее език на омразата. Това е и правилото, който ще продължим да следваме.
БНР има мощна съветска редакция. Предвиждате ли тя да стартира да създава освен вести за България на съветски, само че и справедлива информация за хората в Русия?
И в този момент вършим това, макар че за мое страдание редакцията не е толкоз мощна, колкото би могла да бъде. В момента в нея работят 5 души. Тук разтварям скоба, че това е част от един доста по огромен проблем. Радио " България " работи на 9 езика. Много от езиковите редакции са незадоволително добре обезпечени с хора. Тук още веднъж опираме до финансовия проблем, изключително що се отнася до хора с по-редки езици. Те се намират и притеглят мъчно поради изискванията, които предлагаме.
Въпреки това вършим каквото можем. Нашият уебсайт на съветски език се чете, в това число и в Русия. Засега, доколкото ми е известно, към момента не е блокиран. На него има специфична секция за войната в Украйна. Мислим и в посока да засилим това, като влезем в обществените мрежи, които в Русия към момента се употребяват и не са неразрешени.
Статистиката от aприл е, че най-вече са визитите на съветския ни уебсайт от Литва. Все още се опитваме да си разбираем това събитие. Следват визитите от България. Те са нарастнали доста, което отдаваме на огромния брой украинци, намиращи се сега у нас. На трето място са визитите от Украйна, а на четвърто - от Русия. Даваме си сметка, че това е още един канал, през който хората в Русия могат да получават информация.
Позицията на радиото като организация във връзка с войната от дълго време е изразена по доста и разнообразни способи. Направихме разнообразни начинания в поддръжка на украинците, които се намират у нас, както и на тези, които към момента се намират в Украйна и се борят с това извънредно злополучие. Организирахме благотворителен концерт взаимно с Българска национална телевизия. Сега се опитваме да притеглим един прочут съветски карикатурист, критик на режима на Путин, който да работи за нашия уебсайт. Радиото като организация от дълго време е направило своя цивилизационен избор.
Как се справяте за покачване в приходите на работещите в радиото?
Това продължава да е едно от главните провокации. В началото на тази година при приемането на бюджета на БНР успяхме да обърнем внимание на ръководещите за този проблем и най-малко в една дребна негова част да тръгнем към решаването му. Получихме в допълнение финансиране, с което вдигнахме с 20% заплатите на музикалните ни сформира, защото те бяха измежду най-сериозно изостаналите в цялата конструкция на БНР.
Това естествено не взема решение казуса. Имаме доста други стратегии и дирекции, в които работят хора, които получават ниско заплащане за тяхната работа. Ще водим диалози с ръководещите както при идната актуализация на бюджета, по този начин и при създаването на бюджета за идната година. Разбира се, ще се стремим посредством вътрешна оптимизация да реализираме повече успеваемост. В момента преглеждаме програмните схеми, с цел да забележим какво бихме могли да усъвършенстваме, без да пострада качеството на програмното наличие, защото въпреки всичко то е водещо за нас.
В съвсем всички структури на радиото специалистите работят при условия, които са под междинните като заплащане за дадения тип труд и подготовка, в случай че се съпоставяме както с медийния бранш, по този начин и въобще със междинната статистика за София и страната.
Това е проблем, който не е от в този момент. Едва ли за него може да се упреква което и да било от последните няколко управления на радиото. Той се натрупва с годините. Просто би трябвало да забележим какви стъпки можем да предприемем, с цел да го решим. Със сигурност няма да е елементарен развой. Необходимостта да бъдем гъвкави и да работим по-икономично ще ни тласне в вярната посока.
По обявата работи: Златко Желев
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ