Кузман Илиев: Нов локдаун в София ще е абдикация от отговорност
Поредният локдаун би бил абдикация от отговорността за живота и приходите на българските жители. Това написа във Facebook икономическият анализатор Кузман Илиев, който е и претендент за народен представител от гражданската квота на Вътрешна македонска революционна организация.
Според него едно затваряне би било пагубно за нацията ни по всевъзможен метод - здравен, стопански и психически.
" Нещо повече, “затварянето” на цели браншове, които таман отвориха с вяра и религия в бъдещето - в действителност ще има пагубни стопански, здравни и психически резултати за нацията ни. Грешно е обществената политика да трансферира проблемите от болната на хубавичко глава. Вместо да се ваксинират рисковите групи - възрастни хора, публични лица на първа линия в борба с заболяването и жители с трайни здравословни проблеми - се прибягва до примитивното “затваряне” на стопанската система. Истерията, засилена от масмедии и обществени мрежи, става всеобща. Това напълва лечебните заведения с хора, които умерено може да се лекуват по телефона, да речем. И лишава достъпа на други в фактически тежко състояние.
Масовата нервност води и до рискова социална меланхолия, недолекуване на смъртоносни болести, изискващи навременна предварителна защита като рак, диабет и сърдечно-съдови заболявания. Избуяват алкохолизмът и фамилното принуждение. Настанява се нетърпим стрес от финансовата неспособност да издържаш фамилията си. Фалират цели браншове и бизнеси.
Налагат се нови и нови държавни заеми, с които да се “помага” на смазаните промишлености. И с които се заплашва финансовата непоклатимост на хазната, респективно се залага повдигане на налози и пропъждане на вложенията във времето. Адски кръг. Без излаз. Паниката е неприятен консултант. Грубите драконовски ограничения до момента на никое място не отстраниха вируса. Само подсигуряваха трайния спад на публичното здраве, обедняването на хората, понижените доходи в здравна и пенсионна система, дефицитите на артикули и услуги, спада на продължителността на живота - средносрочно и дълготрайно. Това просто не работи.
Психологическите упования са в основата на капиталовата интензивност. Без прогнозируема среда, към този момент мъчно някой затворен в този момент бизнес, ще отвори след това. Парен - каша духа. Трудно някой ще тегли заем с вярата, че ще го изплати с приходите от активността си. Служители ще останат трайно без работа. Когато страхът стане норма, разсъдъкът губи по точки. Ако и този път се пуснем по лесния " надолнище на паническата реакция - икономическата и здравната мъка се циментират ", показва Илиев.
Според него едно затваряне би било пагубно за нацията ни по всевъзможен метод - здравен, стопански и психически.
" Нещо повече, “затварянето” на цели браншове, които таман отвориха с вяра и религия в бъдещето - в действителност ще има пагубни стопански, здравни и психически резултати за нацията ни. Грешно е обществената политика да трансферира проблемите от болната на хубавичко глава. Вместо да се ваксинират рисковите групи - възрастни хора, публични лица на първа линия в борба с заболяването и жители с трайни здравословни проблеми - се прибягва до примитивното “затваряне” на стопанската система. Истерията, засилена от масмедии и обществени мрежи, става всеобща. Това напълва лечебните заведения с хора, които умерено може да се лекуват по телефона, да речем. И лишава достъпа на други в фактически тежко състояние.
Масовата нервност води и до рискова социална меланхолия, недолекуване на смъртоносни болести, изискващи навременна предварителна защита като рак, диабет и сърдечно-съдови заболявания. Избуяват алкохолизмът и фамилното принуждение. Настанява се нетърпим стрес от финансовата неспособност да издържаш фамилията си. Фалират цели браншове и бизнеси.
Налагат се нови и нови държавни заеми, с които да се “помага” на смазаните промишлености. И с които се заплашва финансовата непоклатимост на хазната, респективно се залага повдигане на налози и пропъждане на вложенията във времето. Адски кръг. Без излаз. Паниката е неприятен консултант. Грубите драконовски ограничения до момента на никое място не отстраниха вируса. Само подсигуряваха трайния спад на публичното здраве, обедняването на хората, понижените доходи в здравна и пенсионна система, дефицитите на артикули и услуги, спада на продължителността на живота - средносрочно и дълготрайно. Това просто не работи.
Психологическите упования са в основата на капиталовата интензивност. Без прогнозируема среда, към този момент мъчно някой затворен в този момент бизнес, ще отвори след това. Парен - каша духа. Трудно някой ще тегли заем с вярата, че ще го изплати с приходите от активността си. Служители ще останат трайно без работа. Когато страхът стане норма, разсъдъкът губи по точки. Ако и този път се пуснем по лесния " надолнище на паническата реакция - икономическата и здравната мъка се циментират ", показва Илиев.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ