Поразително красиво, нежно и тъжно, но също така сурово, приземено

Поразително красиво, нежно и тъжно, само че също по този начин сурово, приземено и тъмно – зрелище, което по едно и също време споделя и за поезията, и за живота на Димчо Дебелянов. Почти невъзможна задача, с която и са се справили прелестно!

Аз загивам и ярко се раждам -
разнолика, нестройна душа,
денем неуморно построявам,
през нощта без прошка разрушавам.

Самото прочитане на тези думи от сцената провокира спонтанни ръкопляскания и просълзява не един човек в салона. В „ Дебелянов и ангелите “ има и такива моменти, само че спектакълът въобще не е рецитал, припомнящ ни гениалните стихове на поета, които знаем наизуст още от учебно заведение. Пиесата е основана на текстове на самия Дебелянов, книгата „ Слепия градинар “ на Валери Стефанов, всичко това деликатно пресъздадено като единно цяло от Александър Секулов.

Последните дни от живота на Димчо Дебелянов са самобитно огледало на това, което е в душата му. Спомените за дома и обичаните дами, от една страна, и света в близост, от друга – безсмислието на войната с нейната грозна, изцяло прозаична действителност. Романтиката и патетиката са в безусловно равновесие на сцената, а това е в действителност извънредно сложен баланс. Веднага си спомних за страхотното зрелище на Иван Добчев „ “ на същата сцена, един комплициран и сложен за разбиране текст, в който нямаше място и за момент разпръскване или лиричност. „ Дебелянов и ангелите “ образцово взема решение този проблем – това е в действителност отличен, праволинеен спектакъл, който не изпада в непотребна прочувственост, само че и не е от самото начало смазващо сериозен.

Своята роля за това имат страхотната сценография на Мира Каланова и музиката на Петя Диманова. На моменти протичащото се на сцената е монументално като филм. И тъй като в представленията на Диана Добрева нормално има доста артисти и всички те си имат своя особена, доста специфична роля, даже да не е огромна, ще ги изброя всичките, отпред с ангелоподобния Ненчо Костов – Венелин Методиев, Димитър Банчев, Добрин Досев, Ивайло Христов, Красимир Василев, Мария Генчева, Мария Сотирова, Никола Орешков, Патриция Пъндева, Петър Тосков, Радина Думанян, Симеон Алексиев, Стилиян Стоянов, Тодор Дърлянов, Троян Гогов.

„ Дебелянов и ангелите “ е театър на Пловдивския спектакъл и единственото зрелище в Народния спектакъл беше разпродадено съвсем мигновено. Със сигурност това е нещо, за което си заслужава да отидете до Пловдив особено. Освен изключителното прекарване за публиката, самите артисти изглеждаха разчувствани до дъното на душата си. Мисля си, че в театъра просто няма по-голяма хвалба.