Кабинетът „Филип Димитров“ – единственият самосвалил се в историята ни
Поради тази причина кабинетът му ще остане в историята като „ самосвалилото се държавно управление “. Заради ината на Филип Димитров да изиска избор на доверие също за цялостна политика, макар че е изгубил поддръжката на многочислени фактори в страната, в това число и Съюз на демократичните сили, и макар твърдия отпор на много по-компетентни от него хора в обединението. С илюзията, че след рухването на кабинета му се отива на предварителни избори, които СДДС печели с безусловно болшинство, както самичък споделя. Заради подчертаната му западна ориентировка го назоваха Фил Кенеди и изписваха името му просто като Ф.Д., с цел да пестят място.
Поради тази причина от този момент като стане дума за държавното управление на Ф.Д. се приказва единствено за този факт, само че не и за предпоставките той да се случи. Всъщност предпоставката е една единствена – личността на самия Филип Димитров, обрасла с извънредно спорни оценки – от „ Осанна! “ до „ Разпни го! “ И извънредно озадачаващи за интервала преди да поеме юздите първо на Съюз на демократичните сили, а по-късно и на страната.
Доста след скоропостижно завършилия му мандат един от старите му познайници ще каже за него, ме е католик, единствен не-медик, практикувал „ психоанализа “, статист в „ Адаптация “ (знаковият филм) със синдрома „ Морено “.
Друг пък ще си спомни за епизода от адвокатската му процедура, когато пред постройката на съда радостно афишира на клиентите си, че всичко е наред и ще получи единствено условна присъда. А когато уплашеният клиент, пристигнал да се разведе, споделя, че следователно няма да го направи, юристът му напрегнал мозъка и прозрял, че го взема за различен човек, а на този води бракоразводното дело.
Без значение дали се обръщаме с яд или без към тези 12 месеца, няма по какъв начин да не видим, че и страната и жителите бяха превърнати в обект на групова психотерапия, наричана ръководство, в която най-важната цел на сеанса бе самият психотерапевт – министър-председателят по метода на Морено за „ сънесъзнаването “. Тоест нито той съзнаваше какво го е сполетяло безусловно като гръм от ясно небе, нито хората трябваше да осъзнават какво ги връхлита непрекъснато и изведнъж.
Всичко това бе допустимо поради клиничната податливост на премиера неотвратимо да приема илюзорното за реалност. Което не е необяснимо, имайки поради, че в политиката той и си остана огромният компромисен случайник.
Източник: Уикенд
