Трупането на спестявания в банките продължава с пълна сила
Поради неотшумяващата икономическата неустановеност продължава с цялостна мощ и трупането на спестявания в банките от страна на жителите и бизнеса.
Според данните на Българска народна банка, оповестени на 23 юни, депозитите на неправителствения сектор са 96.371 милиарда лева, като годишното им нарастване е 11.7% Бизнес влоговете са 29.331 милиарда лева, като в сравнение със същия месец на 2020 година те се усилват с 12.5 на 100. В същото време депозитите на финансовите предприятия нарастват с 6.9% на годишна база през май 2021 година при 6.9% годишно намаляване през април и в края на месеца доближават 3.574 милиарда лв.. Очаквано, максимален дял имат депозитите на семействата, които достигат 63.466 милиарда лева в края на май и се усилват с 11.6% по отношение на същия месец на 2020 година.
Депозитният напън към този момент се трансформира в недостатък и за самите банки. Банките преливат от ликвидност, а натрупването на още средства под формата на депозити оказва допълнителен натиск върху тях, защото те нямат толкоз доста положителни планове, които да финансират с наличния свободен запас. Това принуждава кредитните институции да държат все по-голяма част от парите в Българска народна банка и да търпят загуби, защото лихвата по свръхрезервите е негативна - минус 0.7 %.
В резултат някои всред най-големите банки, опериращи на българския пазар, закриват срочните депозити с изтичащ падеж, а другите се преоформят в разплащателни сметки.
" Няма огромно търсене на заеми поради потисната стопанската система, поради рецесията, поради печатането на пари и огромната ликвидност в международен мащаб. Няма и доста хубави проекти. За да подтикват потреблението централните банки поставят негативни лихви, т.е. една огромна банка би трябвало да даде на Българска народна банка 0.7% върху непотребните пари, които има като депозит. Част от това се трансферира първо върху корпоративни клиенти, а по-късно и върху физически лица с по-добро положение ". Така ексбанкерът Левон Хампарцумян изясни този ход на банковите институции.
Според данните на Българска народна банка, оповестени на 23 юни, депозитите на неправителствения сектор са 96.371 милиарда лева, като годишното им нарастване е 11.7% Бизнес влоговете са 29.331 милиарда лева, като в сравнение със същия месец на 2020 година те се усилват с 12.5 на 100. В същото време депозитите на финансовите предприятия нарастват с 6.9% на годишна база през май 2021 година при 6.9% годишно намаляване през април и в края на месеца доближават 3.574 милиарда лв.. Очаквано, максимален дял имат депозитите на семействата, които достигат 63.466 милиарда лева в края на май и се усилват с 11.6% по отношение на същия месец на 2020 година.
Депозитният напън към този момент се трансформира в недостатък и за самите банки. Банките преливат от ликвидност, а натрупването на още средства под формата на депозити оказва допълнителен натиск върху тях, защото те нямат толкоз доста положителни планове, които да финансират с наличния свободен запас. Това принуждава кредитните институции да държат все по-голяма част от парите в Българска народна банка и да търпят загуби, защото лихвата по свръхрезервите е негативна - минус 0.7 %.
В резултат някои всред най-големите банки, опериращи на българския пазар, закриват срочните депозити с изтичащ падеж, а другите се преоформят в разплащателни сметки.
" Няма огромно търсене на заеми поради потисната стопанската система, поради рецесията, поради печатането на пари и огромната ликвидност в международен мащаб. Няма и доста хубави проекти. За да подтикват потреблението централните банки поставят негативни лихви, т.е. една огромна банка би трябвало да даде на Българска народна банка 0.7% върху непотребните пари, които има като депозит. Част от това се трансферира първо върху корпоративни клиенти, а по-късно и върху физически лица с по-добро положение ". Така ексбанкерът Левон Хампарцумян изясни този ход на банковите институции.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ