Разделение в КС спаси пренареждането на здравната система през бюджетен закон
Поради липса на нужното конституционно болшинство от 7 гласа за образуването на общи претекстове, Конституционният съд отхвърли в една част настояването за определяне на противоконституционност на основни ремонти в 17 здравни и други закони, които бяха признати с преходните и заключителните разпореждания на Закона за бюджета на НЗОК за 2019 година.
Пренареждането на цялата здравна система през бюджетния закон беше оспорено пред Конституционен съд от 66 депутати от Българска социалистическа партия. Конституционен съд одобри настояването им за възможно, само че в този момент то беше отклонено в едната му част, а в друга – отхвърлено. Причината за отхвърлянето е, че съдиите са се разделили поравно в мнението си дали прокарването на поправките по този метод е противоконституционно.
Съдиите Борис Велчев, Анастас Анастасов, Мариана Карагьозова, Константин Пенчев, Филип Димитров и Таня Райковска са дали своят вот за отменяне на настояването в тази част като безпричинно.
Съдиите Георги Ангелов, Гроздан Илиев, Надежда Джелепова, Павлина Панова, Атанас Семов и Красимир Влахов са гласувари да се почете настояването в тази част.
Мотивите на решението ще бъдат оповестени в допълнение.
В края на 2018 година със Закона за бюджета на НЗОК за 2019 година бяха признати редица противоречиви промени в основни здравни закони, които до последно бяха пренаписвани на коляно поради мощен отпор от страна на депутати и съсловието заради опасения, че в системата ще настъпи безпорядък.
Сред признатите промени бяха основаването на нова мегаагенция, която получи цялата власт по регистрация на лечебните заведения, разрешителните за лечебна активност, контрола върху здравната и финансовата активност на лечебните заведения, в това число да следи за съществуване и попречване на корупционни практики в лечебните заведения. Мегаагенцията погълна и активността на Агенцията по трансплантациите. Със същите промени беше закрит Фондът за лекуване на деца, чиято активност беше поета от НЗОК.
Със същите промени бяха въведени редица нови регулации в лекарствената политика, беше регламентирано основаването на нови медицински стандарти и правила за добра здравна процедура, на които лечебните заведения би трябвало отговорят в избран период, след което да преминат през прелицензиране и в случай че не ги изпълнят, може да бъдат затваряни или част от активността им да бъде спирана.
Ако всички тези ремонти бяха анулирани от Конституционен съд като противоконституционни, това би основало голям безпорядък в системата.
Тезата на здравните управляващи за приемането на измененията в 17-те закона по бързата писта без публично разискване през преходните и заключителните разпореждания на Закона за бюджета на НЗОК беше, че те " водят до повишение на успеваемостта в разходването на средствата и повишение на контрола в системата ". " Ако ние не създадем тази основа, какъвто и модел да въведем от 2020 год., той няма да успее ", сподели тогава здравният министър Кирил Ананиев. Промените бяха оправдани като наложително изискване за смяна в здравния модел, която по този начин и не се случи след извършените 2 публични разисквания по въпроса. /mediapool.bg
Пренареждането на цялата здравна система през бюджетния закон беше оспорено пред Конституционен съд от 66 депутати от Българска социалистическа партия. Конституционен съд одобри настояването им за възможно, само че в този момент то беше отклонено в едната му част, а в друга – отхвърлено. Причината за отхвърлянето е, че съдиите са се разделили поравно в мнението си дали прокарването на поправките по този метод е противоконституционно.
Съдиите Борис Велчев, Анастас Анастасов, Мариана Карагьозова, Константин Пенчев, Филип Димитров и Таня Райковска са дали своят вот за отменяне на настояването в тази част като безпричинно.
Съдиите Георги Ангелов, Гроздан Илиев, Надежда Джелепова, Павлина Панова, Атанас Семов и Красимир Влахов са гласувари да се почете настояването в тази част.
Мотивите на решението ще бъдат оповестени в допълнение.
В края на 2018 година със Закона за бюджета на НЗОК за 2019 година бяха признати редица противоречиви промени в основни здравни закони, които до последно бяха пренаписвани на коляно поради мощен отпор от страна на депутати и съсловието заради опасения, че в системата ще настъпи безпорядък.
Сред признатите промени бяха основаването на нова мегаагенция, която получи цялата власт по регистрация на лечебните заведения, разрешителните за лечебна активност, контрола върху здравната и финансовата активност на лечебните заведения, в това число да следи за съществуване и попречване на корупционни практики в лечебните заведения. Мегаагенцията погълна и активността на Агенцията по трансплантациите. Със същите промени беше закрит Фондът за лекуване на деца, чиято активност беше поета от НЗОК.
Със същите промени бяха въведени редица нови регулации в лекарствената политика, беше регламентирано основаването на нови медицински стандарти и правила за добра здравна процедура, на които лечебните заведения би трябвало отговорят в избран период, след което да преминат през прелицензиране и в случай че не ги изпълнят, може да бъдат затваряни или част от активността им да бъде спирана.
Ако всички тези ремонти бяха анулирани от Конституционен съд като противоконституционни, това би основало голям безпорядък в системата.
Тезата на здравните управляващи за приемането на измененията в 17-те закона по бързата писта без публично разискване през преходните и заключителните разпореждания на Закона за бюджета на НЗОК беше, че те " водят до повишение на успеваемостта в разходването на средствата и повишение на контрола в системата ". " Ако ние не създадем тази основа, какъвто и модел да въведем от 2020 год., той няма да успее ", сподели тогава здравният министър Кирил Ананиев. Промените бяха оправдани като наложително изискване за смяна в здравния модел, която по този начин и не се случи след извършените 2 публични разисквания по въпроса. /mediapool.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ