Понякога седя и си мисля (различни от случаите, в които

Понякога седнал съм и си мисля (различни от случаите, в които единствено си седя) за технологиите. Имам рядката опция да числя се на потомство, което е израсло с аудиокасетите, черно-белите кинескопни тв приемници, минало е през видеоплейърите, CD революцията, навлизането на компютрите, удивлявало се е на Интернет и отражението му върху всички сфери на човешкия живот, и през днешния ден живее в свят на чувствителни на досег екрани, екзоскелети, стрийминг на музика и видео за секунди, и най-общо казано – чудеса, за които това потомство е чело във фантастичните романи.

Не ме разбирайте неправилно, това е едно от най-силните и страхотни чувства, които децата, родени до Core i7 машината със 100 MB/s оптична връзка може би в никакъв случай няма да изпитат. А може би те ще мислят по същия метод, когато в всекидневието им навлязат квантовите компютри, мозъчните импланти, генната трансформация на ембрионите, безжичното предаване на сила на дистанции и всичко, което през днешния ден ни се коства фантастично. Няма по какъв начин да знам. Това, което е значимо и което се ражда в редките моменти на умствен напор, е в действителност осъзнаването до каква степен е стигнало човечеството.



Прост образец – единствено преди 1000 години книгите по света са били само ръкописи, копирани или на ръка или благодарение на антични принадлежности, доста далечни роднини на гутенберговата преса. Техният брой е бил в порядъка на стотици хиляди и то приказваме за пергаментови свитъци, равняващи се на няколко страници A4. За да бъде достъпено това познание, са били нужни безусловно дни път с камили, разрешение от локалния фараон/цар/вожд/жрец или каквато форма на деспотично ръководство работи към библиотеката, към която сте се запътили.

Знаете ли какъв брой оповестени книги има през днешния ден? Според последните разбори на Гугъл (и техния план за дигитализиране на културното завещание на човечеството), те са 129 милиона 864 хиляди 880 и несъмнено не престават да се усилват. Сега да вземем един елементарен харддиск с оптимален размер към този миг – да кажем 10TB, тъй като това беше последната софтуерна стъпка от предишния септември. При добра компресия, всички тези съвсем 130 милиона книги могат да се поберат на този диск с цена към 400 щатски $. В Средните епохи, хората които са били прочели 100 книги, са се смятали за мъдреци и титани на знанието. Днес елементарният Пешо (или Питър, в случай че би трябвало да бъдем западняци) може да има цялото писано познание на планетата в джоба си за 400 $. Срещу още толкоз може да има и хардуерната платформа, с която да си го достъпва и чете, в случай че желае, несъмнено. Това е солидно! Абсолютно необикновено, в случай че помислим малко повече.



Никой не може да прочете 130 милиона книги, даже да не стопира да кълве по през целия ден в продължение на 100 години. Не е там въпросът. Хората постоянно не правят оценка какви благоприятни условия им дава векът, в който живеят, одобряват го за даденост, привикват да живеят с него, губят дарба, възторг и предпочитание да се възхищават. А това е тъпо. Ако на следващия ден светът не дай Боже преживее атомна война и се върнем 1000 години обратно, евентуално всичко това ще им липсва. Затова призовавам всички, които от време на време обичат да сядат и да мислят, вместо единствено да сядат – пробвайте да живеете най-малко един ден в месеца без никакви технологии. Не като някаква грандиозна профилактика или следващото завръщане към природата, към което ни приканват всекидневно. Просто като база за съпоставяне, контрапункт, който да ви помогне да оцените всичко, което имате през днешния ден. А то е извънредно доста.