Любовта има граница – тя се нарича Достойнство
Понякога просто нямаме различен избор, с изключение на да забравим по какъв начин се усещаме, с цел да си спомним какво заслужаваме.
Любовта постоянно ще има своята граница, наречена „ човешко достолепие “. Защото самоуважението не разрешава да одобряваме обич, която единствено наранява и унищожава.
Пабло Неруда един път сподели, че любовта е къса, само че е доста мъчно да се не помни. А сред любовта и забравата постоянно има „ светулка “, която свети в тъмните нощи, с цел да ни покаже къде е границата на любовта. Той припомня, че от време на време е по-добре да прекарате доста време в забравяне на човек, в сравнение с да страдате от безкрайна любовна мъка, която в последна сметка води до загуба на самоуважение.
Понякога просто нямаме различен избор, с изключение на да забравим по какъв начин се усещаме, с цел да си спомним какво заслужаваме.
Защото при никакви условия не си коства да молим за обич. И макар че отвръщането от любовта заради горделивост постоянно е неприятно решение, още по-лошо е да забравите за достолепието си в името на любовта.
Независимо дали имаме вяра или не, достолепието е нежна, тънка струна, която допираме толкоз постоянно, че в един миг тя просто се къса, което води до раздробяване на всички наши прочувствени връзки.
Ние, без да желаеме, непрекъснато прекосяваме тази граница. Ние имаме вяра, че в името на любовта можете да извършите всичко, даже да предадете себе си.
Гордост и достолепие в любовта
Често чуваме, че егото храни нашата горделивост, а духът – нашето достолепие. Както и да е, само че тези две страсти са непрекъснати жители на острови на връзките, които имат комплициран прочувствен пейзаж.
Например гордостта е зложелател, който познаваме добре и постоянно свързваме със себелюбието. И въпреки всичко гордостта е архитектът, който в нашите връзки се специализира в построяването на стени и плетенето на бодлива тел, украсявайки всеки подробност с надменност и трансформирайки се в жертва на всяка дума, казана от другата страна. И главната причина за всички тези разрушителни дейности е ниското ни самочувствие.
А достолепието е тъкмо противоположното. Това се усеща, като непрекъснато се вслушваме в гласа на вътрешния си Аз, за да поддържаме възприятието си за самоуважение, като в същото време не забравяме уважението към другите. В този случай понятието обич към себе си придобива най-хубавото си значение. Защото се храним с него, с цел да защитим себе си, без да вредим на другите: без да предизвикваме „ странични “ резултати, само че непрекъснато подхранваме личното си самочувствие.
Самоуважението има висока цена
Достойнството не се продава, губи или подарява.
Много хора са склонни да мислят, че няма нищо по-лошо от това индивидът, който обичаш, да те зареже. Това е неверно.
В края на краищата най-лошото е да загубиш себе си, обичайки някого, който не ни обича.
Мъченичеството няма нищо общо с хармоничните и почтени взаимоотношения. Ако се окажем в сянката на обичания човек, към този момент няма да имаме слънчеви дни за сърцата си, нито храна, която да храни очакванията ни.
За да избегнем това, би трябвало да помислим върху някои значими въпроси:
В една връзка нашата жертва би трябвало да има свои лични граници, които ние сами си слагаме. Не е нужно да решаваме всички проблеми на колегата си, като им даваме въздух всякога, когато желаят да дишат, или като изключваме личните си светлини, с цел да могат те да светят още по-ярко.
Любовта се усеща, допира и основава всеки ден. Ако връзката ви няма всичко това, тогава няма смисъл да го желаете и още повече да седите и да чакате знамение, което в никакъв случай няма да се случи. Да призная, че към този момент не съм обичан, е акт на храброст, който ще ме защищити от поглъщане в разрушителни обстановки.
Любовта не би трябвало да е сляпа. Колкото и да се култивира тази концепция в обществото, би трябвало да се помни, че постоянно е по-добре да предложите любовта си на различен човек с необятно отворени очи, топло сърце и възприятие за лично достолепие. Само тогава можем да станем основатели на тези почтени взаимоотношения, които си костват нашите старания. Взаимоотношения, в които акцентът е върху взаимното почитание, връзки без проява на мощ и ирационална жертва.
Самочувствието е признанието, че заслужаваме по-добро. Нито един човек на този свят не заслужава да загуби себе си поради другия.
