Три чувства, които не бива да бъркате с любов
Понякога не сме сигурни дали това, което изпитваме, в действителност е обич. Не е толкоз елементарно да се отговори на въпроса какво съставлява любовта, тъй като всеки от нас изпитва по друг метод това най-прекрасно възприятие – с друга мощ и, несъмнено, според от индивида. За страдание обаче е допустимо да объркаме любовта с други страсти и по този начин да се вкопчим в обекта на възприятията си по неверните аргументи. Ето кои три усеща най-често се бъркат с обич:
1. Плътско предпочитание
Страстта и физическото предпочитание са доста мощни усеща. Чувстваме се неудържимо привлечени към другия и се стремим към близостта му – тогава възбудата и влечението елементарно може да се объркат с пеперудки в корема. Макар в действителност възприятието да не се е зародило в корема, а малко по-надолу. В този случай е значимо да не се смесва либидото със сърдечното неспокойствие. Защото същинската обич не допира единствено тялото, а всичките ни сетива. Когато идващия път сте интимни с колегата си, помислете кой поема командването – нагонът или сърцето.
2. Желание от злоба
Още от детската площадка познаваме устрема за владеене. Играчката пред нас ни е безинтересна, само че в случай че някое друго дете посегне към нея, у нас незабавно се разсънва собственическото възприятие и ние не си представяме нищо по-хубаво от тъкмо ТАЗИ играчка. Познато ли ви се коства? Нищо чудно, тъй като това от време на време важи и за междучовешките връзки. Щом даденият човек загуби интерес към нас и насочи фокуса си към друг/а, внезапно изпитваме непреодолимо предпочитание да го/я имаме. Тогава е все едно дали той/тя е наш вид, или не, и че до наскоро сме били сигурни, че не ни е интересувал/а. Преди да действате в сходство с това предпочитание, би трябвало да се уверите, че изпитвате освен това от чиста злоба или изгода. Защото ще нараните мощно индивида, в случай че в последна сметка избере вас, а вие напълно скоро го изоставите.
3. Сигурност
Най-често при дългите връзки се случва в даден миг да възникне този безпорядък на възприятията: привикнали сме на взаимното общуване, усещаме се добре с колегата и на първо място - сигурни. Не е нужно да се тормозим с изморителния и рисков свят на срещите, в последна сметка сме си построили несъмнено и комфортно гнездо. Стига да не се изтезаваме скрито от съмнението, че в действителност става дума за нещо повече… Ако започнете да се съмнявате във връзката си или имате възприятието, че нещо ви липсва, задайте си следния въпрос: Обичам ли колегата си, или съм с него по табиет? Важно е да си отговорите напълно почтено, даже от истината да ви заболи.
