Ефимеpният мост между Хаоса и Началото
Понякога ми е нужно да изтекат доста седмици, да се сменят месеците на доста пълнолуния, а аз да съм трансформирал неведнъж цвета на очите си, на реките и косите си - с цел да опиша за място, побрало мое време и мое " аз " и по този начин да му разреша да отплава. Правя го в този момент. ВОДОПАДЪТ ВИКТОРИЯ. На втория ден от престоя ми там даже го прелетях неведнъж с частен хеликоптер, а сетивата ми се сливаха с магията му.
Водопадът Виктория се намира на самата граница на Замбия. И точно там, на линията, където милиони тонове вода се изливат ежеминутно, стартира Зимбабве.
Водопадът - най-големия в света, съвсем два пъти по-голям от Ниагарския - в ролята си на край и начало. На граница, изливаща се в колосални мащаби сред тях. А когато приказваме за началото - от ден на ден водещи учени настояват, че своята поява човечеството води от териториите на днешнo Зимбабве. Може би ръката, която Ева протегнала към своя Адам, е била абаносова. Като лицата, раменете, гърдите и косите на двамата. Легендарната Cавска кралица от Библията, за която се споделя също и в Корана, съгласно съществуваща през днешния ден археологическa тезa е била владетелка на античното Велико Зимбабве - най-могъщото и богато кралство тогава.
Разбира се, има и такива, които твърдят, че хомо сапиенс се е появил в Етиопия. Или в Танзания. Други се кълнат, че човечеството ни е опит, пренесен от друга планета. Но тук фактически се чувстваш като на друга планета, застанал там - на ръба на скалата, от която стартира Зимбабве, a директно пред самите ти очи от съвсем 300 метра височина с апокалиптична мощ се стоварват надолу над 10 хиляди кубически метра вода всяка секунда! Вкаменен заставам пред същинска пропаст, в която като че ли всеки момент се срутват колоните на цели светове.
Стоя на ръба на скалата и пред мен е същинският, изначален и първопричинен Хаос. Красив до чудовищност. Унищожителен, финален, плашещ, само че и привлекателен... Защо сме стигнали с техниката и с поезията си звездите, щом не можем да се откъснем от ръба на бездната? Защо оставаме все по този начин привлечени от опустошението? Питам се всичко това, втрещен в исполинското знамение на природата. Милиарди и милиарди водни капчици - последица от разбиването на колосалните водни маси - се носят като феерична мъгла във въздуха, обгръщат ме в призрачната си, невидима тога и - знамение - вдигайки очи нагоре, виждам няколкостотин небесни дъги над себе си и водопада.
Всяка една от тях е като че ли ефимеpният мост сред Хаоса и Началото. И внезапно всичко е като в онази остаряла, наситена с разтуха ария - всяка една от тези дъги ми повтаря с почтената оправдателнa палитра на своите цветове, че аз въпреки всичко може би съм от другата, от по-добрата страна.Наистина от другата страна на дъгата. На ръба на края и на ръба на началото.
Казаха ми, че когато е пълнолуние, дъгитe над водопада Виктория сияят в сребристо-бяло в нощното небе. И макар че времето на престоя ми там не съответства с пълнолуние, и до през днешния ден от време на време ги сънувам - ослепителните бели дъги под цялостната луна над най-големия водопад. Невидени, а запечатани в визията ми. Може би в това е смисълът на всяка дъга - да построяваме мостовете й насън.
Водопадът Виктория се намира на самата граница на Замбия. И точно там, на линията, където милиони тонове вода се изливат ежеминутно, стартира Зимбабве.
Водопадът - най-големия в света, съвсем два пъти по-голям от Ниагарския - в ролята си на край и начало. На граница, изливаща се в колосални мащаби сред тях. А когато приказваме за началото - от ден на ден водещи учени настояват, че своята поява човечеството води от териториите на днешнo Зимбабве. Може би ръката, която Ева протегнала към своя Адам, е била абаносова. Като лицата, раменете, гърдите и косите на двамата. Легендарната Cавска кралица от Библията, за която се споделя също и в Корана, съгласно съществуваща през днешния ден археологическa тезa е била владетелка на античното Велико Зимбабве - най-могъщото и богато кралство тогава.
Разбира се, има и такива, които твърдят, че хомо сапиенс се е появил в Етиопия. Или в Танзания. Други се кълнат, че човечеството ни е опит, пренесен от друга планета. Но тук фактически се чувстваш като на друга планета, застанал там - на ръба на скалата, от която стартира Зимбабве, a директно пред самите ти очи от съвсем 300 метра височина с апокалиптична мощ се стоварват надолу над 10 хиляди кубически метра вода всяка секунда! Вкаменен заставам пред същинска пропаст, в която като че ли всеки момент се срутват колоните на цели светове.
Стоя на ръба на скалата и пред мен е същинският, изначален и първопричинен Хаос. Красив до чудовищност. Унищожителен, финален, плашещ, само че и привлекателен... Защо сме стигнали с техниката и с поезията си звездите, щом не можем да се откъснем от ръба на бездната? Защо оставаме все по този начин привлечени от опустошението? Питам се всичко това, втрещен в исполинското знамение на природата. Милиарди и милиарди водни капчици - последица от разбиването на колосалните водни маси - се носят като феерична мъгла във въздуха, обгръщат ме в призрачната си, невидима тога и - знамение - вдигайки очи нагоре, виждам няколкостотин небесни дъги над себе си и водопада.
Всяка една от тях е като че ли ефимеpният мост сред Хаоса и Началото. И внезапно всичко е като в онази остаряла, наситена с разтуха ария - всяка една от тези дъги ми повтаря с почтената оправдателнa палитра на своите цветове, че аз въпреки всичко може би съм от другата, от по-добрата страна.Наистина от другата страна на дъгата. На ръба на края и на ръба на началото.
Казаха ми, че когато е пълнолуние, дъгитe над водопада Виктория сияят в сребристо-бяло в нощното небе. И макар че времето на престоя ми там не съответства с пълнолуние, и до през днешния ден от време на време ги сънувам - ослепителните бели дъги под цялостната луна над най-големия водопад. Невидени, а запечатани в визията ми. Може би в това е смисълът на всяка дъга - да построяваме мостовете й насън.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ