“Филоктет” от Хайнер Мюлер, “Сфумато”
Понякога опитите (естетически и с нервите на публиката) на гостуващите спектакли в “Сфумато ” ми идват допълнително, по тази причина за малко да изпусна " Филоктет " по Хайнер Мюлер на тотално незнайната ми Весела Василева (не пущам линк, тъй като няма свястна страница на представлението). Гледах го с помощта на обява (хвалебствена) във вестник “Култура ” – и незабавно ви споделям да не четете високопарни комплексарски текстове по тематиката в всякакви вестници, като да вземем за пример какъв прочит направил Димитър Гочев преди 30 години и по какъв начин създателят ненавиждал и подлагал на критика “християнския капитализъм наедно с... комунизма ”!
Оказваме се в подземната “камерна ” сцена на “Сфумато ” и представлението стартира с ария, изпълнена от тримата (едва) артисти под съпровод на акордеон и акустична китара. (Текстът на тази и на идващите не се схваща доста и това е един от доста дребното дефекти на постановката, само че пък по кое време различен път ще чуете парче на Рамщайн, изсвирено и изпято на такива принадлежности?) След което интригата се завързва – хитрият, манипулативен, подъл и , известно е, доста интелигентен Одисей (добър Никола Мутафов) е дошъл на остров Лемнос (Троянската война е в разгара си, а гърците губят надмощие) дружно с наивния и добросърдечен, цялостен с юношески жар и светли идеали наследник на починалия Ахил Неоптелем (малко равния Иван Колев), с цел да може той да накара, убеди, примами, излъже (както желаете го наречете) Филоктет (невероятен Явор Борисов) да тръгне с тях към Троя и да оглави осиротелите бойци на Ахил (чийто лък в действителност е у него). Малката детайлност е, че гърците (под давлението на Одисей) са изоставили смъртно ранения Филоктет на този остров да почине, тъй като раните му вонели, а той стенел прекомерно мощно... Естествено, оживелият по знамение аскет ненавижда до гибел хитреца от Итака и по тази причина за договарянията е необходим Неоптелем.Хайнер Мюлер е обърнал с хастара на открито текста на Софокъл и тотално е трансформирал края (умее ги той тия неща). Всъщност пред нас се разиграва една политическа драма (да не кажа кървава трагикомедия), цялостна с доста обрати, и най-важното – с необикновен и бездънен психологизъм, игра на превъзходство и непрекъснато изменяща се вероятност, първична, натуралистична, достоверна и зла, която в добавка “ухае ” мощно на кръв и гной, а омразата и неприязънта са хиперболизирани и преекспонирани (за добро). Емоциите, а не разсъдъкът (за другите, не за Одисей) дефинират житейския избор на героите – почтена гибел или живот според и в името на обезценени идеали, откакто си преглътнал непоносима засегнатост, закъсняла почтеност или подла и подвеждаща операция.
В света на драматурга, пресъздаден в мрачното подземие, пресметливостта и гениалната тактика печелят пред морала, достойнството и полезностите, тъй като сме сигурни (а и знаем), че даже да загуби една борба или тактически да отстъпи, най-после Одисей постоянно ще измисли нещо (гения му не оспорват даже враговете), което да му донесе успеха! Толкова интезивно и надълбоко прекарване, наситено напрегнато, логика на психиката и политически намеци, не бях изпитвал от дълго време. А го открих инцидентно...
Боян Атанасов е човек на живота, на киното, на театъра, на музиката, който има енциклопедични познания в гореизброените области. За наша наслада от известно време Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му материали можете да откриете тук.
Оказваме се в подземната “камерна ” сцена на “Сфумато ” и представлението стартира с ария, изпълнена от тримата (едва) артисти под съпровод на акордеон и акустична китара. (Текстът на тази и на идващите не се схваща доста и това е един от доста дребното дефекти на постановката, само че пък по кое време различен път ще чуете парче на Рамщайн, изсвирено и изпято на такива принадлежности?) След което интригата се завързва – хитрият, манипулативен, подъл и , известно е, доста интелигентен Одисей (добър Никола Мутафов) е дошъл на остров Лемнос (Троянската война е в разгара си, а гърците губят надмощие) дружно с наивния и добросърдечен, цялостен с юношески жар и светли идеали наследник на починалия Ахил Неоптелем (малко равния Иван Колев), с цел да може той да накара, убеди, примами, излъже (както желаете го наречете) Филоктет (невероятен Явор Борисов) да тръгне с тях към Троя и да оглави осиротелите бойци на Ахил (чийто лък в действителност е у него). Малката детайлност е, че гърците (под давлението на Одисей) са изоставили смъртно ранения Филоктет на този остров да почине, тъй като раните му вонели, а той стенел прекомерно мощно... Естествено, оживелият по знамение аскет ненавижда до гибел хитреца от Итака и по тази причина за договарянията е необходим Неоптелем.Хайнер Мюлер е обърнал с хастара на открито текста на Софокъл и тотално е трансформирал края (умее ги той тия неща). Всъщност пред нас се разиграва една политическа драма (да не кажа кървава трагикомедия), цялостна с доста обрати, и най-важното – с необикновен и бездънен психологизъм, игра на превъзходство и непрекъснато изменяща се вероятност, първична, натуралистична, достоверна и зла, която в добавка “ухае ” мощно на кръв и гной, а омразата и неприязънта са хиперболизирани и преекспонирани (за добро). Емоциите, а не разсъдъкът (за другите, не за Одисей) дефинират житейския избор на героите – почтена гибел или живот според и в името на обезценени идеали, откакто си преглътнал непоносима засегнатост, закъсняла почтеност или подла и подвеждаща операция.
В света на драматурга, пресъздаден в мрачното подземие, пресметливостта и гениалната тактика печелят пред морала, достойнството и полезностите, тъй като сме сигурни (а и знаем), че даже да загуби една борба или тактически да отстъпи, най-после Одисей постоянно ще измисли нещо (гения му не оспорват даже враговете), което да му донесе успеха! Толкова интезивно и надълбоко прекарване, наситено напрегнато, логика на психиката и политически намеци, не бях изпитвал от дълго време. А го открих инцидентно...
Боян Атанасов е човек на живота, на киното, на театъра, на музиката, който има енциклопедични познания в гореизброените области. За наша наслада от известно време Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му материали можете да откриете тук.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ