Понякога е по-добре да сте късметлия, отколкото умник, и никой

Понякога е по-добре да сте късметлия, в сравнение с хитрец, и никой не дава по-добър образец за това от предприемача от Масачузетс от 18 век Тимъти Декстър. Роден в семейство на служащи, Декстър бил значително некултурен, само че през целия си живот имал предпочитание да се интегрира в горните ешелони на обществото. Той направил първата си стъпка в вярната посока, когато се оженил за заможна вдовица.

На 21 годишна възраст Декстър завършва с чиракуването и отпътува за Чарлстън, кожарски център на Бостън. Именно тук, Тимъти среща и очарова Елизабет Фротингъм, заможната вдовица на един от някогашните му сътрудници кожари. Тя била работлива, спестовна жена, която осъществила „ незначителна облага “ като дребна търговка, пласирайки артикули от врата до врата. Влюбен не толкоз в нея, колкото в парите ѝ, Декстър изискал ръката ѝ.

Истинският съдбоносен удар на Тимъти се случва в края на Войната за самостоятелност. По това време континенталната валута се е обезценила толкоз доста, че с 40 $ се купували артикули за 1 $, оттова и израза „ не коства и  континентал “. Заможните американци почнали да купуват континентални долари от бедните бойци. Подражавайки на богаташите, Декстър похарчил цялото си положение за континентална валута. След това влезнал в действие финансовия проект на Александър Хамилтърн и Декстър изтъргувал континенталната си валута за съкровищни ​​облигации като направил цяло положение. Така напълно инцидентно се трансформира в един от най-богатите мъже в Бостън.

Декстър бил уверен, че това благосъстояние ще му завоюва доверие измежду елита. Разбира се, не станало тъкмо по този начин. Нееднократните му старания да пробие в елитните кръгове на висшата класа всякога били осуетявани от неговата „ груба ” изразителност, противен темперамент и некадърност да си затвори устата в несъответствуващи моменти.

В последна сметка Декстър стигнал до заключението, че неговото отменяне е резултат от природата на жителите на Бостън, а не от личната му екстравагантност. Набързо той взима жена си и децата си и се заселва на север в крайбрежния пресметлив град Нюбърипорт, Масачузетс.

Нюбърипорт в края на 1700 година бил на пръв взор идилично градче – място, където „ богати и небогати се смесвали “ и където „ популацията не било толкоз доста, че да скрие някого, колкото и да е чудноват или преклонен “. Макар да има единствено една от тези черти, Тимоти Декстър не губил време да се възползва от идването си.

С новото си благосъстояние, Декстър закупил постоянна флота от кораби за мореплаване, конюшня с блестящи кремави коне и луксозна карета, украсена с буквите му. Тогава, по впечатляващ метод, той издигнал „ княжески палат ” с аспект към морето – замъкът, би трябвало да се означи, включвал най-пищното обзавеждане, което можело да се откри на пазара.

Както споделя историк от 19 век, по-късно Декстър наел „ най-интелигентните и изискани ” създатели от европейската архитектура да основат и инсталират сбирка от над 40 великански дървени скулптури в неговия парцел, всяка от които изобразявала воин от американската история.

С 2000 $ за една, 40-те скулптури костват на новобогаташа два пъти повече, в сравнение с е платил за цялото си имение, само че с тях той постигнал своята последна цел: да притегли вниманието на обществеността.

Имението му станало толкоз безвкусно, че брачната половинка му скоро се изнесла, с цел да живее другаде в квартала. При нейно неявяване синът на Декстър – тъмен момък, който сходно на татко си не бил почитател на ученето – се реалокира в него. Накратко, домът е трансфорат в бардак.

Когато Декстър купил няколко огромни кораба и оповестил желанията си да започва бизнес в интернационалната търговия, неговите презадоволени съседи се възползвали от опцията да му предложат някои глупави хрумвания за капиталови инициативи с вярата, че той ще банкрутира и ще бъде заставен да се реалокира.

Един от тези съседи предложил на Декстър да продава грейки за кревати (широки, плоски месингови тигани с дълги дръжки, употребявани за стопляне на леглата през 18 век) в Западна Индия, европейска колониална територия, известна с целогодишното си горещо време. Доверчивият Тимъти купил почти 42 000 грейки, разпределил ги в девет кораба и тръгнал да ги продава. Неговите дейности от самото начало предизвиквали плевел смях у опитните търговци. Но точно Декстър се смял най-после. Когато дошъл и открил, че там нямат потребност от грейки за леглата, той ги презентирал като черпаци и ги продал на притежателите на захарни плантации. Търсенето било толкоз огромно, че всеки притежател изискал да купи най-малко три или четири бройки. Декстър продал тиганите със 79% облага и се върнал с още по-голямо положение.

В различен случай търговец злонамерено убедил Тимъти, че в Нюкасъл има огромно търсене на антрацитни въглища. Декстър не знаел, че там към този момент имало огромна въглищна мина, което прави всеки опит за търговия с въглища там несполучлив. Когато търговецът дошъл, служащите от мината по знамение стачкували, а въглищата били изкупени със забележителна надценка. За следващ път Декстър се завърнал победоносно.

В края на 18 век Тимъти Декстър се утвърдил като безвъзвратен ексцентрик освен в Нюбърипорт, Масачузетс, само че и във всички източни щати.

Той копнеел повече от всеки път да бъде признат измежду благородниците. Бил богат благородник, само че дейностите му построили каменна стена сред него и тези, на които подражавал. Според благородниците, Декстър се откроявал с неприятния си усет и липса на обучение.

Подражавайки на богатите си съседи, той купил луксозна библиотека с книги, само че в никакъв случай не се отдавал на четене повече от 10 минути. След като научил за пристрастеността на британските благородници към картините, той заповядал на прислужникът си да събере блестяща сбирка и „ не си давал покой, до момента в който не основал изложба “.

Стремейки се да се внедри в редиците на висшата класа, Декстър се обкръжил с най-ексцентричните, ексцентрични хора, които съумял да откри, евентуално единствените, искащи да се сприятелят с него.

Тези хора били Джон П. – мъж от уважавано семейство, който, откакто бил скъсен като преподавател в учебно заведение, станал заточеник и отворил лично учебно заведение. Той бил човек с „ безконечни несъгласия “, който философски предава „ научна “ мъдрост на учениците си, без да знае или да се образова по този въпрос. Той бързо станал най-хубавият другар и мотиватор на Декстър.

Декстър се сприятелил с мадам Хупър, богата, локална вдовица, трансформирала се в врачка, която, наред с други неща, давала астрологични препоръки на Декстър в подмяна на чай.

Най-известното е, че подражавайки на краля на Англия, Декстър наел собствен личен стихотворец лауреат – трагичен 20-годишен юноша, който намерил на пазара. След като научил, че великите италиански поети са увенчани с имел, Тимъти приготвил на новия си текстописец една корона от магданоз (единственото, което имал в градината си в момента), и го принудил да написа и рецитира ласкателни стихотворения, които повдигали самочувствието му.

Все отново стиховете не удовлетворявали потребността на Декстър от ласкателства. Често той излизал по улиците на прилежащите градове, спирайки непознати, с цел да ги попита дали знаят за „ най-великия човек на Изтока “. Независимо от реакцията на жертвата си, Декстър трагично разказвал личната си фантастична, самодоволна история.

Скоро той се оповестил за „ лорд “ и упорствал неговите пазачи, прислужници и членове на екипажа да се отнасят към него като към подобен. Към този миг, привикнали с неговите измислици, те не задавали никакви въпроси, появил се лорд Тимоти Декстър.

Но лордът не бил простак: макар всички странности, той въпреки всичко можел да осъзнае, че благородниците не го почитат и това мощно го тормозило. И по този начин, Декстър решил да фалшифицира личната си гибел. По този метод се надявал да разбере какво мислят хората за него.

Лорд Тимоти Декстър знаел, че с цел да реализира своята последна цел – безсмъртието – той ще би трябвало да върви по стъпките на всеки популярен човек и да разгласява своите записки.

Въпреки цялостната липса на знания и умения за писане, той се заел да напише произведение, което да надмине Шекспир. Работното му заглавие (което, несъмнено, нямало безусловно никакъв смисъл): „ Туршия за знаещите или елементарната истина в домакински халат “. В нея нямало препинателни знаци, основни букви и текстът изобилствал с правописни неточности. Препинателните знаци разгласил в последващо издание на книгата с обръщение всеки четец да си ги сложи, където реши.

Въпреки, че е евентуално грешките му в граматиката да са резултат от неналичието на обучение, той евентуално преувеличил, с цел да се подиграе на тези, които го пренебрегнали. „ Той имаше съмнение към всеки с обучение от лицей и обичаше да се подиграва с него “, твърди историкът на литературата Пол Колинс. „ Той би споделил:„ Имам пари и за издаване на книги и мога да върша каквото си желая “.

Автор: Десислава Михалева