Български поверия и обичаи за Никулден - внимавайте с люспите
Понеже Никулден съответствува с времето на Коледните пости на трапезата с изключение на риба се слагат и други постни ястия – фасул, пълнен пипер с ориз, пълнени сарми, царевица.
Според националните вярвания дамите би трябвало да бъдат извънредно деликатни при почистването на рибните люспи. Смята се, че в случай че люспа падне на земята и някой стъпи върху нея ще го споходи неприятна болест или гибел. Най–голямата люспа от шарана се прибира в портфейла, като се счита, че това ще донесе пари и благоденствие на фамилията през годината.
След празничната вечеря костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в течаща вода, с цел да бъдат всички членове на фамилията здрави през цялата година. Запазва се единствено костта от главата на рибата, защото се приема, че има формата на кръст. Хората имат вяра, че костта е лековита, по тази причина се пришива към шапката на новороденото, с цел да го пази от зли очи и заболявания.
Да напомним за какво шаран? Легенда споделя по какъв начин по време на мощна морска стихия светецът избавил с молебствия моряците на кораба, с които пътувал към Божи гроб Според друга легенда, шаранът е „ прислужникът “ на св. Николай. Веднъж, когато светецът бил в откритото море, почнала мощна стихия. Имало дупката на дъното в лодката и водата почнала навлиза в лодката. Тогава Свети Никола бръкнал потопил ръцете си във водата, извадил оттова шаран и запушил дупката с него. Затова шаранът се смята за жертвена риба на трапезата на 6 декември, а празникът се назовава още „ Рибен Свети Никола “
Култът към Свети Николай – като настойник на моряците и риболовците, прониква рано в българските земи. В националните вярвания светецът плава на златен транспортен съд, който постоянно идва там, където имат потребност от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да избавя изпадналите в неволя бедняци.
На Никулден приключва и сезонът на есенния лов на риба, който се отбелязва с пиршество и почерпка от риболовците и търговците на риба. На този ден става разделянето сред риболовците на извоюваното през сезона. Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея би трябвало да се вгради икона на Свети Никола. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца дамите на риболовците излизали при морска стихия на брега и я потапяли до три пъти във водата, като проклинание да се върнат мъжете им
Народът ни има вяра, че Свети Никола носи първият сняг – раздрусва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Известна е поговорката: „ Днес му е денят, на следващия ден му е снегът “. На Никулден се вършат предсказания за времето и бъдещата годишна продукция
В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай, Никола, Нейчо, Николина, Николета, Нина, Кольо и други
В къщата на именика, на Никулден идват посетители, с цел да покажат своето почитание, като не е наложително преди този момент да са били поканени. Може би сте чували израза „ На имен ден не се кани ”…
Трапезата не се раздига до късно през нощта, с цел да може да е разполагаем на домакините и гостите. Според обичая домакинята/домакинът прикадява трапезата с тамян, след което подвига питата над главата си и я разчупва. На празничната маса е разрешено и наличието на алено вино.
На този ден, съгласно традициите, девойките, които към момента не са омъжени и това им следва заран вървят на черква, а вечер играят хоро хванати за ръце. Младежите и техните родители, наблюдавайки ги в профил, си избират младоженка.
Според националните вярвания дамите би трябвало да бъдат извънредно деликатни при почистването на рибните люспи. Смята се, че в случай че люспа падне на земята и някой стъпи върху нея ще го споходи неприятна болест или гибел. Най–голямата люспа от шарана се прибира в портфейла, като се счита, че това ще донесе пари и благоденствие на фамилията през годината.
След празничната вечеря костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в течаща вода, с цел да бъдат всички членове на фамилията здрави през цялата година. Запазва се единствено костта от главата на рибата, защото се приема, че има формата на кръст. Хората имат вяра, че костта е лековита, по тази причина се пришива към шапката на новороденото, с цел да го пази от зли очи и заболявания.
Да напомним за какво шаран? Легенда споделя по какъв начин по време на мощна морска стихия светецът избавил с молебствия моряците на кораба, с които пътувал към Божи гроб Според друга легенда, шаранът е „ прислужникът “ на св. Николай. Веднъж, когато светецът бил в откритото море, почнала мощна стихия. Имало дупката на дъното в лодката и водата почнала навлиза в лодката. Тогава Свети Никола бръкнал потопил ръцете си във водата, извадил оттова шаран и запушил дупката с него. Затова шаранът се смята за жертвена риба на трапезата на 6 декември, а празникът се назовава още „ Рибен Свети Никола “
Култът към Свети Николай – като настойник на моряците и риболовците, прониква рано в българските земи. В националните вярвания светецът плава на златен транспортен съд, който постоянно идва там, където имат потребност от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да избавя изпадналите в неволя бедняци.
На Никулден приключва и сезонът на есенния лов на риба, който се отбелязва с пиршество и почерпка от риболовците и търговците на риба. На този ден става разделянето сред риболовците на извоюваното през сезона. Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея би трябвало да се вгради икона на Свети Никола. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца дамите на риболовците излизали при морска стихия на брега и я потапяли до три пъти във водата, като проклинание да се върнат мъжете им
Народът ни има вяра, че Свети Никола носи първият сняг – раздрусва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Известна е поговорката: „ Днес му е денят, на следващия ден му е снегът “. На Никулден се вършат предсказания за времето и бъдещата годишна продукция
В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай, Никола, Нейчо, Николина, Николета, Нина, Кольо и други
В къщата на именика, на Никулден идват посетители, с цел да покажат своето почитание, като не е наложително преди този момент да са били поканени. Може би сте чували израза „ На имен ден не се кани ”…
Трапезата не се раздига до късно през нощта, с цел да може да е разполагаем на домакините и гостите. Според обичая домакинята/домакинът прикадява трапезата с тамян, след което подвига питата над главата си и я разчупва. На празничната маса е разрешено и наличието на алено вино.
На този ден, съгласно традициите, девойките, които към момента не са омъжени и това им следва заран вървят на черква, а вечер играят хоро хванати за ръце. Младежите и техните родители, наблюдавайки ги в профил, си избират младоженка.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ