На учителя… с любов?
Понеже футболната тема (по обясними, мъчителни причини) е изключително известна и застъпена сега, ще я употребявам, с цел да направя едно съпоставяне с една друга от малко малко значима сфера – децата; бъдещето; образованието; промените в образованието; както и опцията да се спасим в точния момент и да продължим да пишем по този начин, vmesto ejto taka, nali…..
Та, в случай че ти си на 15 година, перспективен си във футбола; и под „ перспективен “ имам поради, че имаш вероятност напълно скоро да се научиш самичък да си връзваш бутонките, тренерът е чичо ти, а татко ти е основният спонсор на тима ти; ти си закрепостен – както на терена, по този начин и в сепарето на чалготеката, по какъв начин ще подходиш към живота? Предполагам – със невзискателност, въздържаност и предпочитание да се развиваш, нали? Ако всички ти повтарят, че хем си си популярен и по този начин, хем пък и да не беше, другите нищо не могат да ти направят… по какъв начин щеше да се „ носиш през живота “? Вероятно с отговорност към заобикалящата те среда, със угриженост към всички останали и с необикновено възприятие за правдивост и ред?
Нали?
Да вземем този ярък образец и да го пренесем 1:1 към днешната прелестна реалност в прелестните ни учебни заведения. Тези люпилни на красиви мозъци.
Образованието е в нежелано положение и проядено от редица недоглеждания и проблеми в доста страни по света, като включително би трябвало да сложим и развити стопански колоси като Съединени американски щати. Но пък всички тези страни, които през последните десетилетия направиха големи скокове в развиването си и постигането на неправдоподобен витален стандарт (като Норвегия, например), са заложили в основата на всичко промени в тогавашното обучение, довели до прелестни резултати в сферата през днешния ден. Това са страни, които създават кадърни мозъци, гъвкави към изменящи се среди.
Норвегия, която дадох за образец, не е в по никакъв начин цветущо положение след края на Втората международна, а към 1952 година притежаването на пералня е считано за разкош. Автомобилите са единствено за богатите, а развиването на цялата страна, която през днешния ден е №1 по витален стандарт в света, наподобява сложено на карта и изходът е незнаен. „ Картата “ обаче се оказва добре изиграна и ето – през днешния ден Норвегия е най-добре развитата страна.
„ Картата “, несъмнено, не е единствено едно перо, една сфера, една „ вълшебна “ рецепта. Става дума за общ брой от безчет съставни елементи, НО…
… един от най-важните се оказва образованието.
Абсолютно същото се отнася и за Канада, Швеция, Финландия.
Тоест – от най-най-живия образец по целия свят излиза наяве, че формулата е почти една: обучение, обучение, обучение!
Защо едни страни отхвърлят да проумеят потвърдената обикновена истина… е оттатък качествата ми да проумея. Или е в тях, но… ще би трябвало да се отклоня доста в тайни разсъждения за това, че някои общества са съзнателно държани затъпени и затъпяващи, тъй като по този начин са по-лесни за надзор. Както някои „ тарикати “ се пробват да смъкват „ мадами “, като ги напиват, с цел да са по-лесни, податливи на нелепости и изпълнителни, по този начин и някои общества (или елементи от общества) са „ напивани “ с необразованост, суеверия, исторически неистини, операции и така нататък Най-общо… необразованост!
Нека оставим това настрани през днешния ден и да се създадем, че наивно не сме се сетили за тази опция, да приемем, че всичко е плод на недовиждане, неведение и колебливост.
„ Делегирани бюджети “. Това фразеология се явява основен воин в най-новата режисура на родното обучение. Като споделям „ най-новата “, нямам поради, че е от през вчерашния ден или оня ден, несъмнено. Не е.
Делегираният бюджет е формиран от едни, даден на ръководството на други. Делегиран. В случаите с учебните заведения, делегираните ръководещи са шефовете, които го играят МОЛ и шеф (представете си компания, да). Съставен от страната, даден на шефовете.
Само че две разнообразни учебни заведения получават два разнообразни бюджета, а, съгласете се – сметките за парно, тебеширът, водата и токът костват еднообразно.
Парите вървят с ученика. Ако в учебното заведение Х имат N на брой възпитаници, то получава У лв. в бюджета си. Ако идната година в учебното заведение Х имат N+1 на брой възпитаници, то получава У+(дадената сума за един ученик), което е плюс за бюджета.
И е хубаво, и не е. Хубаво е, тъй като, на доктрина, по този начин се обвързват резултатите с възнагражденията – т.е., в случай че си долнокачествен даскал и сътрудниците ти са калпави даскали, вие няма да научите добре децата, те ще получат двойки и ще отпаднат (повтарят/бъдат изключени). Така ще намалите и бюджета си. Само че…
… единствено че по какъв начин да се доверим на учителите и шефовете, че те действително ще оценят учениците си, ще се плеснат по челата и ще кажат: „ ей, но правилно сме доста зле, а! и в този момент ще загубим пари поради това, но по този начин е справедливо…! “, вместо просто да завишат оценките, да „ гледат на другата страна “, когато келешчето на тати се прави на Вин Дизел и тормози съученици и преподаватели, а след това написа: „ штаркелат ислетя од гнесдото “?
Не ми се сърдете, само че в последно време имам дребен проблем с доверието.
А пък инспекторите, в чиито ръце е комплициран контролът, не се славят нито като най-работните, нито като най-кадърните, нито като най-честните в страната. Нищо персонално, просто наблюдения на хората, които са споделяни, споделяни…
Абсурдът!
Качествените фрагменти се приготвят от качествени преподаватели. Качествените преподаватели поставят цедилка при изпитите и „ пресяват “ положителните от недобрите. Да, качествените преподаватели съумяват да научат и недобрите, само че най-неспасяемите си остават неспасяеми и отпадат. Отпадащите носят загуби за бюджета, от който идват заплатите на учителите (същите тези – качествените). Така качественият учител е действително „ осъден “ за добре свършената работа в интерес на обществото.
От друга страна пък… некачествените (не приказвам за гений и умения, а за отношение и нрав „ предадох се/не се предадох “) преподаватели оставят учениците, koito pishat kato negramotnitzi, считат, че Ханку Брат е станция на метрото, а Райна Княгиня е легенда от първите открития на „ Пайнер “.
Интересно, нали?
Въпросът ми: „ Директорът/управител какво ще избра? “ е по-скоро риторичен.
Ако имаме едно малко учебно заведение, което колкото да си заплаща сметките и обезпечава заплати на чиновниците си… ами то безусловно ще кани, ще се моли на децата да отидат там. За изключване и дума не може да става, допускам, а учителите ще са нещо като роботизирана версия на сътрудниците си от дните на килийните учебни заведения.
Това ги демотивира още повече и те стартират да неглижират и работата си с надарените деца, които също стартират да изостават.
Малкият проблем обаче, който все ми се коства, че ни убягва е, че тези възпитаници (да, да… Hanku Brat, тези същите) стават хората, които ни строят пътищата, мостовете, постройките, създават ни храната, някои от тях самите ще бъдат учители. Малко ви настръхна косата, нали?
А знаете ли, че за деца от „ уязвими групи “ се поставят и спомагателни пари към бюджета? Сладко, а?
За превоз и храна на обществено слаби се поставят още пари, което пък отваря врата за огромна корупция и псевдо задължения, само че това е съвсееееем друга тематика, която не ми се подхваща в този момент.
Системата разрешава количествени натрупвания, без надзор на качеството. Дори го поощрява… Всичко е доста хубаво и разумно, само че, в случай че бъде изпълнявано от роботи – буквално, без задни мисли и почтено. А там, където живеем, това не е допустимо. И като споделям „ там, където живеем “, нямам поради България, а НеВстранатаНаПриказките.
Липсата на надзор изражда положителния план и роботизира образованието, оставяйки го в ръцете на шефове, вместо в ръцете на учители. И стартира да бълва negramotni nahalnitzi, които доста добре знаят, че са недосегаеми и, каквото и да създадат, няма да ги пипнат. А мотивация от вида: „ учи не за учебното заведение а за себе си, с цел да успееш “, е несъществена, изключително в страната на корпулентните предприемачи, които се славят с парите/жените/фирмите/колите си, а не толкоз с… образованието и гения си.
За самочувствието на учителите да приказваме ли? Това, което би трябвало да ги слага над останалите, това, което ги стимулира, това, поради което обществото ги величае, че приготвят бъдещето ни. За 700 или 800 лева на месец.
При състояние, че някои от учениците им имат повече джобни, а когато се опитат да усмирят някой келеш, той се обръща и им споделя: „ Ти ли бе! Перачите на килими изкарват повече от тебе! Етти пет лв., ѝди се почерпи, не ме занимавай! “
Понеже започнах с футболно съпоставяне, ще продължа с такова:
Може ли да спрем да се вайкаме за малко и вместо това да вземем да влагаме малко в детско-юношеската школа на живота – образованието, учителите и децата?
Наистина ли ще се пляскаме по челата годишно околобюджетно и ще се питаме още веднъж и още веднъж: „ Е, за кое по-напред? “
Ето за кое НАЙ-НАПРЕД!
Има ли „ непотребни “ пера в бюджета? Ни минимум. Има ли по-маловажни от образованието обаче? Да, има. Това – едно на ръка. И второ: има ли предпочитание за демонстрация на по-качествен надзор, нещата ще стартират да се подреждат. Нека да спрем да живеем с мисълта, че сме съзнателно затъпявана нация!
Знаеш ли за какво? Защото…
… създавайки и развивайки тези млади мозъци през днешния ден, на следващия ден те ще измислят по какъв начин да има от бюджета за всичко, а не да се чудят, като теб – за кое по-напред.
Та, в случай че ти си на 15 година, перспективен си във футбола; и под „ перспективен “ имам поради, че имаш вероятност напълно скоро да се научиш самичък да си връзваш бутонките, тренерът е чичо ти, а татко ти е основният спонсор на тима ти; ти си закрепостен – както на терена, по този начин и в сепарето на чалготеката, по какъв начин ще подходиш към живота? Предполагам – със невзискателност, въздържаност и предпочитание да се развиваш, нали? Ако всички ти повтарят, че хем си си популярен и по този начин, хем пък и да не беше, другите нищо не могат да ти направят… по какъв начин щеше да се „ носиш през живота “? Вероятно с отговорност към заобикалящата те среда, със угриженост към всички останали и с необикновено възприятие за правдивост и ред?
Нали?
Да вземем този ярък образец и да го пренесем 1:1 към днешната прелестна реалност в прелестните ни учебни заведения. Тези люпилни на красиви мозъци.
Образованието е в нежелано положение и проядено от редица недоглеждания и проблеми в доста страни по света, като включително би трябвало да сложим и развити стопански колоси като Съединени американски щати. Но пък всички тези страни, които през последните десетилетия направиха големи скокове в развиването си и постигането на неправдоподобен витален стандарт (като Норвегия, например), са заложили в основата на всичко промени в тогавашното обучение, довели до прелестни резултати в сферата през днешния ден. Това са страни, които създават кадърни мозъци, гъвкави към изменящи се среди.
Норвегия, която дадох за образец, не е в по никакъв начин цветущо положение след края на Втората международна, а към 1952 година притежаването на пералня е считано за разкош. Автомобилите са единствено за богатите, а развиването на цялата страна, която през днешния ден е №1 по витален стандарт в света, наподобява сложено на карта и изходът е незнаен. „ Картата “ обаче се оказва добре изиграна и ето – през днешния ден Норвегия е най-добре развитата страна.
„ Картата “, несъмнено, не е единствено едно перо, една сфера, една „ вълшебна “ рецепта. Става дума за общ брой от безчет съставни елементи, НО…
… един от най-важните се оказва образованието.
Абсолютно същото се отнася и за Канада, Швеция, Финландия.
Тоест – от най-най-живия образец по целия свят излиза наяве, че формулата е почти една: обучение, обучение, обучение!
Защо едни страни отхвърлят да проумеят потвърдената обикновена истина… е оттатък качествата ми да проумея. Или е в тях, но… ще би трябвало да се отклоня доста в тайни разсъждения за това, че някои общества са съзнателно държани затъпени и затъпяващи, тъй като по този начин са по-лесни за надзор. Както някои „ тарикати “ се пробват да смъкват „ мадами “, като ги напиват, с цел да са по-лесни, податливи на нелепости и изпълнителни, по този начин и някои общества (или елементи от общества) са „ напивани “ с необразованост, суеверия, исторически неистини, операции и така нататък Най-общо… необразованост!
Нека оставим това настрани през днешния ден и да се създадем, че наивно не сме се сетили за тази опция, да приемем, че всичко е плод на недовиждане, неведение и колебливост.
„ Делегирани бюджети “. Това фразеология се явява основен воин в най-новата режисура на родното обучение. Като споделям „ най-новата “, нямам поради, че е от през вчерашния ден или оня ден, несъмнено. Не е.
Делегираният бюджет е формиран от едни, даден на ръководството на други. Делегиран. В случаите с учебните заведения, делегираните ръководещи са шефовете, които го играят МОЛ и шеф (представете си компания, да). Съставен от страната, даден на шефовете.
Само че две разнообразни учебни заведения получават два разнообразни бюджета, а, съгласете се – сметките за парно, тебеширът, водата и токът костват еднообразно.
Парите вървят с ученика. Ако в учебното заведение Х имат N на брой възпитаници, то получава У лв. в бюджета си. Ако идната година в учебното заведение Х имат N+1 на брой възпитаници, то получава У+(дадената сума за един ученик), което е плюс за бюджета.
И е хубаво, и не е. Хубаво е, тъй като, на доктрина, по този начин се обвързват резултатите с възнагражденията – т.е., в случай че си долнокачествен даскал и сътрудниците ти са калпави даскали, вие няма да научите добре децата, те ще получат двойки и ще отпаднат (повтарят/бъдат изключени). Така ще намалите и бюджета си. Само че…
… единствено че по какъв начин да се доверим на учителите и шефовете, че те действително ще оценят учениците си, ще се плеснат по челата и ще кажат: „ ей, но правилно сме доста зле, а! и в този момент ще загубим пари поради това, но по този начин е справедливо…! “, вместо просто да завишат оценките, да „ гледат на другата страна “, когато келешчето на тати се прави на Вин Дизел и тормози съученици и преподаватели, а след това написа: „ штаркелат ислетя од гнесдото “?
Не ми се сърдете, само че в последно време имам дребен проблем с доверието.
А пък инспекторите, в чиито ръце е комплициран контролът, не се славят нито като най-работните, нито като най-кадърните, нито като най-честните в страната. Нищо персонално, просто наблюдения на хората, които са споделяни, споделяни…
Абсурдът!
Качествените фрагменти се приготвят от качествени преподаватели. Качествените преподаватели поставят цедилка при изпитите и „ пресяват “ положителните от недобрите. Да, качествените преподаватели съумяват да научат и недобрите, само че най-неспасяемите си остават неспасяеми и отпадат. Отпадащите носят загуби за бюджета, от който идват заплатите на учителите (същите тези – качествените). Така качественият учител е действително „ осъден “ за добре свършената работа в интерес на обществото.
От друга страна пък… некачествените (не приказвам за гений и умения, а за отношение и нрав „ предадох се/не се предадох “) преподаватели оставят учениците, koito pishat kato negramotnitzi, считат, че Ханку Брат е станция на метрото, а Райна Княгиня е легенда от първите открития на „ Пайнер “.
Интересно, нали?
Въпросът ми: „ Директорът/управител какво ще избра? “ е по-скоро риторичен.
Ако имаме едно малко учебно заведение, което колкото да си заплаща сметките и обезпечава заплати на чиновниците си… ами то безусловно ще кани, ще се моли на децата да отидат там. За изключване и дума не може да става, допускам, а учителите ще са нещо като роботизирана версия на сътрудниците си от дните на килийните учебни заведения.
Това ги демотивира още повече и те стартират да неглижират и работата си с надарените деца, които също стартират да изостават.
Малкият проблем обаче, който все ми се коства, че ни убягва е, че тези възпитаници (да, да… Hanku Brat, тези същите) стават хората, които ни строят пътищата, мостовете, постройките, създават ни храната, някои от тях самите ще бъдат учители. Малко ви настръхна косата, нали?
А знаете ли, че за деца от „ уязвими групи “ се поставят и спомагателни пари към бюджета? Сладко, а?
За превоз и храна на обществено слаби се поставят още пари, което пък отваря врата за огромна корупция и псевдо задължения, само че това е съвсееееем друга тематика, която не ми се подхваща в този момент.
Системата разрешава количествени натрупвания, без надзор на качеството. Дори го поощрява… Всичко е доста хубаво и разумно, само че, в случай че бъде изпълнявано от роботи – буквално, без задни мисли и почтено. А там, където живеем, това не е допустимо. И като споделям „ там, където живеем “, нямам поради България, а НеВстранатаНаПриказките.
Липсата на надзор изражда положителния план и роботизира образованието, оставяйки го в ръцете на шефове, вместо в ръцете на учители. И стартира да бълва negramotni nahalnitzi, които доста добре знаят, че са недосегаеми и, каквото и да създадат, няма да ги пипнат. А мотивация от вида: „ учи не за учебното заведение а за себе си, с цел да успееш “, е несъществена, изключително в страната на корпулентните предприемачи, които се славят с парите/жените/фирмите/колите си, а не толкоз с… образованието и гения си.
За самочувствието на учителите да приказваме ли? Това, което би трябвало да ги слага над останалите, това, което ги стимулира, това, поради което обществото ги величае, че приготвят бъдещето ни. За 700 или 800 лева на месец.
При състояние, че някои от учениците им имат повече джобни, а когато се опитат да усмирят някой келеш, той се обръща и им споделя: „ Ти ли бе! Перачите на килими изкарват повече от тебе! Етти пет лв., ѝди се почерпи, не ме занимавай! “
Понеже започнах с футболно съпоставяне, ще продължа с такова:
Може ли да спрем да се вайкаме за малко и вместо това да вземем да влагаме малко в детско-юношеската школа на живота – образованието, учителите и децата?
Наистина ли ще се пляскаме по челата годишно околобюджетно и ще се питаме още веднъж и още веднъж: „ Е, за кое по-напред? “
Ето за кое НАЙ-НАПРЕД!
Има ли „ непотребни “ пера в бюджета? Ни минимум. Има ли по-маловажни от образованието обаче? Да, има. Това – едно на ръка. И второ: има ли предпочитание за демонстрация на по-качествен надзор, нещата ще стартират да се подреждат. Нека да спрем да живеем с мисълта, че сме съзнателно затъпявана нация!
Знаеш ли за какво? Защото…
… създавайки и развивайки тези млади мозъци през днешния ден, на следващия ден те ще измислят по какъв начин да има от бюджета за всичко, а не да се чудят, като теб – за кое по-напред.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ