Поне едно от седем деца – или 332 милиона в

Поне едно от седем деца – или 332 милиона в целия свят – е стояло у дома минимум девет месеца от началото на пандемията от Covid-19 според наложителните или целесъобразните политики, прилагани навсякъде, излагайки на риск своето здраве и богатство, предупреждава УНИЦЕФ.

Докато съвсем всички деца по света са живели под някаква форма на периодически затваряния през миналата година, новият разбор на УНИЦЕФ, който употребява данни от Oxford Covid-19 Government Response Tracker, разпознава някои от най-трайните положения в резултат на затварянията в международен мащаб.

Според разбора 139 милиона деца в целия свят са живели при наложителни условия за затваряне у дома в народен мащаб в продължение на най-малко девет месеца, защото

Covid-19 беше избран като пандемия тъкмо преди една година – на 11 март 2020 г. 

От всички тези милиони деца се е изисквало да останат вкъщи с дребни изключения – в това число деца, живеещи в страни като Парагвай, Перу и Нигерия. Останалите от тези 332 милиона – т.е. 193 милиона – са живели при целесъобразни условия за затваряне у дома в народен мащаб за същия интервал от време.

" С блокадите в народен мащаб и обвързваните с пандемията ограничавания на придвижването годината беше дълга за всички нас и изключително за децата ", акцентира изпълнителният шеф на УНИЦЕФ Хенриета Фор.

" Когато ден след ден сте надалеч от приятелите и околните си хора и може би даже сте затворени у дома с принудител – това оказва доста въздействие. За доста деца това значи, че се усещат уплашени, самотни, тревожни и загрижени за бъдещето си. Трябва да излезем от тази пандемия с по-добър метод към психологичното здраве на децата и младежите и можем да стартираме, като отделим на този  въпрос вниманието, което заслужава. "

С навлизането на пандемията във втората й година въздействието върху психологичното здраве и психосоциалното богатство на децата и младежите стартира съществено да се усеща.

Дори преди пандемията децата и младежите носеха бремето на рисковете за психологичното здраве.

Половината от всички психологични разстройства се развиват преди 15-годишна възраст, а 75% – до ранната зрелост.

Мнозинството от 800 000 души, които умират вследствие на самоубийство всяка година, са младежи, а самонараняването е третата водеща причина за гибел измежду 15–19-годишните, с по-високи равнища при подрастващите девойки.

По приблизителни калкулации в международен мащаб всяко четвърто дете живее с родител, който е с психологично разстройство.

Вследствие на блокадите доста от децата, които живеят в условия на принуждение, отнемане от грижи или малтретиране у дома, са останали затворени с насилника си и без поддръжката на учители, по-далечни родственици и общността. Децата от уязвими групи от популацията – като тези, които живеят и работят на улицата, децата с увреждания и децата, живеещи в условия на спор – рискуват техните потребности от поддръжка на  психологичното здраве да бъдат подценени напълно.

Според СЗО пандемията от Covid-19 е нарушила или спряла първостепенните услуги за психологично здраве в 93% от страните по света, до момента в който търсенето на поддръжка за психологично здраве се усилва.

На фона тези данни у нас учениците са първите, които хвърляме в борбата против болестта и самоуверено ограничаваме правото им на качествено обучение и съответни обществени контакти. 

Училище след учебно заведение и обитаемо място след обитаемо място – от ден на ден възпитаници ще бъдат още веднъж изпратени у дома, пред екраните, за отдалечена форма на образование. Въпреки че няколко пъти се твърдеше, че при повишаване на случаите с Covid-19, ще се затварят последните " отворени " места, в последна сметка първите ограничения, които се взимат, са свързани с преустановяване на образователните занятия в клас и връщаме към образованието онлайн.

 
Първи удара поемат учениците