Помогнете ни да излезем от икономическата дупка, но като правите

...
Помогнете ни да излезем от икономическата дупка, но като правите
Коментари Харесай

Запазената марка на дипломацията на ЕС в Пекин: Да заплашваш и да умоляваш едновременно

„ Помогнете ни да излезем от икономическата дупка, само че като вършиме това, апелирам, спазвайте нашите политически насоки. “ Приблизително тази немислима от позиция на здравия разсъдък формула Европа се пробва да наложи на своя извънредно значим стопански сътрудник Китай. Въпреки Европа и Европейският съюз да не са едно и също нещо.

Говорим за обновяване на годишния механизъм на срещите на високо ниво Китай-ЕС, които се състояха през вчерашния ден. За задачата в Пекин дойдоха европейският президент, ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел и министър-председателят, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. И в този момент четем какво сподели китайският президент Си Цзинпин на гостите: той приканва за взаимноизгодно партньорство, подсилване на политическото доверие, както и нуждата от отбягване на външна интервенция и създаване на разговор.

И се оказва, че от Пекин идват само пухкави като панди усмивки и диалози за естествено партньорство с европейците. И за какво да не се усмихват: Китай се оправя добре, а Европа не толкоз. Нека си напомним по какъв начин наподобява формулата за европейска злополука: отвод от съветски газ и нефт - затова нарастване на индустриалните разноски - прекачване на част от тези промишлености към Съединени американски щати - вследствие на това ерозия на средата клас с неговата покупателна дарба. И да не забравяме тълпите от мигранти. И това е, в случай че приказваме единствено за стопанска система.

Всъщност, преди всичко, тя трябваше да се разисква Пекин. Факт е, че през последните година-две се очерта неприятна наклонност: Европа алчно и от ден на ден внася всичко от Китай и получава търговски недостиг от съвсем 400 милиарда евро годишно. Съвсем неотдавна това не беше по този начин - търговията беше уравновесена.

Съдържанието на диалога в Пекин може да се заключи с една дума: спорене. И то дълго и тежко. Европейците започнаха следствие дали азиатският колос субсидира автомобилното си произвеждане, изключително електрическите коли, което измества всичко четириколесно от личните европейски пазари. В същото време Европейски Съюз изисква, в случай че е допустимо, безграничен достъп до китайския пазар, представяйки на Пекин лист с повече от хиляда такива искания. Европейците също яростно виждат, че китайският импорт - освен от Европа - видимо понижава и това е непочтено, тъй като тук още веднъж се вижда ръката на държавното управление, а точно програмата " Произведено в Китай - 2025 ". Накратко, този импорт се замества сполучливо.

От Пекин идват сигнали: разбираме доста добре обстановката и можем да реализираме съглашение. Но тук стартират да се намесват външни въпроси и по-конкретно Европа се усеща длъжна да натисне смаже Китай политически.

Но какво значи Европа? Всъщност предходната година водачите на Франция, Испания и Германия посетиха Китай. И последваха визити на министър-председателя Ли Цян в две от посочените страни през юни. Така че управлението на страната чудесно схваща потребностите и желанията на европейските сътрудници и знае добре по какъв начин е организиран бизнесът там. И главният проблем е просто, че Европейският съюз вреди на Европа, тъй като непрестанно се пробва да упражнява оптимален политически напън върху Пекин с общата концепция: „ занапред ще помислим дали си коства да си имаме работа с подобен режим “. Е, кой стои зад структурите на Европейски Съюз е ясно - Съединени американски щати. Същите, които докараха европейската „ цъфтяща градина ” до настоящето ѝ положение.

Достатъчно е да си напомним по какъв начин брюкселските надзиратели на Европа месеци и години изтезаваха всички с полемики за това по какъв начин би трябвало да наподобява развиването на връзките с една азиатска мощ от позиция на тактика и идеология. Резултатът беше стратегически документ, оповестен през юни с формулата: Китай за европейците е по едно и също време сътрудник, съперник и стратегическо предизвикателство. Трябва да понижат европейската взаимозависимост от него. Според чисто американската формула в някои области можете да си сътрудничите с Пекин, само че в други би трябвало да вземете „ антирискови ограничения “ с него, т.е. да разрушите всичко.

Освен това в този момент на срещата на високо ниво имаше диалог за това по какъв начин Европейски Съюз е неудовлетворен от това, че китайските компании оказват помощ на Москва да заобиколи европейските наказания: би трябвало да се разбере коя компания какво прави, само че в последна сметка да се санкционират всички. Освен това един от някогашните генерални секретари на НАТО, Расмусен, подсети на двойката в Брюксел преди пътуването им за нуждата да се повдигне въпросът за Тайван.

В Китай възприемат всичко това със снизходителна усмивка: към момента ли мислите, че е 1998 година (когато започнаха такива срещи на високо равнище)? Кой от кого зависи? Искате ли да проведете сериозен и тежък диалог с втория си (след САЩ) търговски сътрудник? Вие провалихте украинската интервенция и вашата двойка беше принудена да прекъсне визитата си в Пекин, тъй като европейците се скараха по отношение на по-нататъшната помощ на Киев. Икономиката ви се срутва и събитията в Близкия изток ви нанесоха спомагателен удар, само че по тази причина пък доведоха до чиста дипломатическа и икономическа победа за Русия и Китай. И към момента си мислеше, че можеш да търгувате от позициите на силите с нас?

Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА
Последвай Новини 24/7 в Facebook Последвай Новини 24/7 в Google News


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg