„Луда трева“ или да се загубиш в света на Радичков
Помните ли Радичковата „ луда трева “, в която като влезе човек, се изгубва и не може да се върне обратно и по тази причина постоянно би трябвало да внимава да стои с единия крайник в другия, „ нашия “ свят, с цел да не не помни пътя?
Всъщност и в театъра е по този начин. Влизаш в света на и не можеш да излезеш. Защото неговият свят е доста по-интересен от нашия, там всичко е живо, одухотворено и устремено нанякъде. Хората и природата са едно цяло, свраките са по-хитри от индивидите и за всяка незавършена работа ще се откри някой тенец (вампир) да вземе и да я довърши.
„ Радичков е повествовател на смисъла “, сподели проф. Георги Каприев на представянето на пиесите на Йордан Радичков по-рано този месец. Няма по-точно определение. В текстовете му всяко нещо си има собствен смисъл и даже в привидно най-дребната работа, като тази да пазиш единствения бройлер да не го отнесе ястреба, е вложено такова себеотдаване, че тъкмо тая работа е като че ли най-важната на света.
У Радичков няма значимо и маловажно. Затова и героите на сцената са доста и равнопоставени между тях.
„ Луда трева “ в театралната акомодация на Маргарита Младенова споделя за последното денонощие на село Калиманица, родното село на писателя, преди да го потопят под водите на язовир Огоста. Към този миг селото има 470 поданици (473, поправят от сцената). В пиесата като че ли вземат участие всички те, наред със селския вманиачен, глухонямата и един тенец. Младите артисти запълват с придвижване и думи сцената на „ Сфумато “, тъй че и от декори няма потребност – конфигурацията на живите фигури е фон на протичащото се.
Текстът на „ Луда трева “ е компилация от разнообразни творби на Радичков. Всяка последваща сцена или монолог са като късче от пъзела на неговия пъстър свят. Актьорите Албена Георгиева, Жана Рашева, Галя Костадинова, Каталин Старейшинска, Надя Керанова, Биляна Георгиева, Антонио Димитриевски, Иван Николов, Димитър Крумов, Румен Драганов, Георги А. Богданов дават всичко от себе си, само че на моменти като че ли Радичковото слово ги залива стремително и ги надделява. Иска се доста огромно актьорско майсторство за справяне с толкоз доста думи и страсти за толкоз малко време. Но даже тези дребни пукнатини в представлението единствено го вършат по-живо и същинско.
Този сезон на „ Сфумато “ е отдаден на Радичков. „ Луда трева “ е първата режисура от програмата „ “. Сега имаме потребност от Радичковата мъдрост повече от всеки път.
Всъщност и в театъра е по този начин. Влизаш в света на и не можеш да излезеш. Защото неговият свят е доста по-интересен от нашия, там всичко е живо, одухотворено и устремено нанякъде. Хората и природата са едно цяло, свраките са по-хитри от индивидите и за всяка незавършена работа ще се откри някой тенец (вампир) да вземе и да я довърши.
„ Радичков е повествовател на смисъла “, сподели проф. Георги Каприев на представянето на пиесите на Йордан Радичков по-рано този месец. Няма по-точно определение. В текстовете му всяко нещо си има собствен смисъл и даже в привидно най-дребната работа, като тази да пазиш единствения бройлер да не го отнесе ястреба, е вложено такова себеотдаване, че тъкмо тая работа е като че ли най-важната на света.
У Радичков няма значимо и маловажно. Затова и героите на сцената са доста и равнопоставени между тях.
„ Луда трева “ в театралната акомодация на Маргарита Младенова споделя за последното денонощие на село Калиманица, родното село на писателя, преди да го потопят под водите на язовир Огоста. Към този миг селото има 470 поданици (473, поправят от сцената). В пиесата като че ли вземат участие всички те, наред със селския вманиачен, глухонямата и един тенец. Младите артисти запълват с придвижване и думи сцената на „ Сфумато “, тъй че и от декори няма потребност – конфигурацията на живите фигури е фон на протичащото се.
Текстът на „ Луда трева “ е компилация от разнообразни творби на Радичков. Всяка последваща сцена или монолог са като късче от пъзела на неговия пъстър свят. Актьорите Албена Георгиева, Жана Рашева, Галя Костадинова, Каталин Старейшинска, Надя Керанова, Биляна Георгиева, Антонио Димитриевски, Иван Николов, Димитър Крумов, Румен Драганов, Георги А. Богданов дават всичко от себе си, само че на моменти като че ли Радичковото слово ги залива стремително и ги надделява. Иска се доста огромно актьорско майсторство за справяне с толкоз доста думи и страсти за толкоз малко време. Но даже тези дребни пукнатини в представлението единствено го вършат по-живо и същинско.
Този сезон на „ Сфумато “ е отдаден на Радичков. „ Луда трева “ е първата режисура от програмата „ “. Сега имаме потребност от Радичковата мъдрост повече от всеки път.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ