Владимир Карамазов: Чалгата е по-силна от театъра, защото е навсякъде
Помните ли последния път, когато улиците на вашия град, стената ви във Facebook и дисплеят на тв приемника са били завладяни от привлекателни професионално направени реклами, фотоси и промоции на сценичен театър или актьорите в него? Или последния път, когато сте се срещнали с обичаните си артисти просто по този начин за фотография и подпис? Последното гратис юбилейно зрелище на огромен спектакъл в дребен град? Не, не го помните, тъй като това в никакъв случай не се е случвало.
Затова пък чалга певиците и артистите са на всички места – непрекъснати участия, реклами и промоции. Истината е, че те поставят повече старания за своята известност от актьорите, зад тях стои по-организирана и добре работеща промишленост, а това е и главната причина да имат по-голяма аудитория. Чалгата е на всички места и това значително я прави доста по-популярна и сполучлива от театъра. Певиците пътуват и поддържат връзка със феновете си доста повече от актьорите, а театърът като институция е закостенял и не си дава труда самичък да стига до публиката си, да участва очевидно и непрекъснато даже в най-малките градове. Това показа с впечатляваща искреност и напълно съществено Владимир Карамазов на обичайна към този момент, предшестваща, тази година на тематика „ И на следващия ден ще има Театър. (Р)еволюцията на театралната аудитория “.
Актьорът описа за своя опит, към този момент неповторим за България, в организирането на същинско огромно турне посредством дейна и непрекъсната връзка в обществените мрежи. Това се е случило предходната година за турнето на „ Трите мечки “ – актьорското съдружие на Карамазов, Юлиян Вергов и Захари Бахаров. Резултатът – 67 спектакъла, цялостни зали на всички места, даже в най-бедните региони на страната, младежи в публиката и деен разговор с актьорите, в залата и отвън нея. Именно по време на това турне тримата откриват, че чалгата е на всички места и че при равни условия – известност, старания за разпространение на постановките и непрестанен контакт с публиката, театърът има действителен късмет да стане обичан, мечтан и сполучлив. Само че никой спектакъл не го прави. Дори Народният спектакъл е имал през последните години единствено едно турне, малко над 20 представления в страната, и с това се изчерпват напъните му оптимален брой хора да имат достъп до изкуството.
Разбира се, приказваме за занимания от изцяло друг порядък, само че коства ми се, това не изключва сходно съпоставяне. Театърът не е и в никакъв случай не е претендирал да бъде за безусловно всеки. Но той не е и елитарно изкуство за определени, а е всеобщ или най-малко би могъл да бъде. Затова би трябвало да е наличен и в крайник с времето във връзка с средствата за връзка и реклама. Пример са тези артисти, които работят непрестанно и интензивно, в това число за създаване на личния си имидж, и се радват на известност, близка до тази на чалга звездите.
Да, всичко е въпрос на пари и към този момент силите са неравнопоставени. Но също по този начин е въпрос и на старания, които театърът към момента не желае или няма опция да постави. Ние като аудитория обаче можем да помогнем – нали всеки от нас е медия с многочислените си контакти в обществените мрежи. Затова идващия път, когато сте впечатлени от театър или артист, споделете намерено страстите си. Театърът го заслужава.
Затова пък чалга певиците и артистите са на всички места – непрекъснати участия, реклами и промоции. Истината е, че те поставят повече старания за своята известност от актьорите, зад тях стои по-организирана и добре работеща промишленост, а това е и главната причина да имат по-голяма аудитория. Чалгата е на всички места и това значително я прави доста по-популярна и сполучлива от театъра. Певиците пътуват и поддържат връзка със феновете си доста повече от актьорите, а театърът като институция е закостенял и не си дава труда самичък да стига до публиката си, да участва очевидно и непрекъснато даже в най-малките градове. Това показа с впечатляваща искреност и напълно съществено Владимир Карамазов на обичайна към този момент, предшестваща, тази година на тематика „ И на следващия ден ще има Театър. (Р)еволюцията на театралната аудитория “.
Актьорът описа за своя опит, към този момент неповторим за България, в организирането на същинско огромно турне посредством дейна и непрекъсната връзка в обществените мрежи. Това се е случило предходната година за турнето на „ Трите мечки “ – актьорското съдружие на Карамазов, Юлиян Вергов и Захари Бахаров. Резултатът – 67 спектакъла, цялостни зали на всички места, даже в най-бедните региони на страната, младежи в публиката и деен разговор с актьорите, в залата и отвън нея. Именно по време на това турне тримата откриват, че чалгата е на всички места и че при равни условия – известност, старания за разпространение на постановките и непрестанен контакт с публиката, театърът има действителен късмет да стане обичан, мечтан и сполучлив. Само че никой спектакъл не го прави. Дори Народният спектакъл е имал през последните години единствено едно турне, малко над 20 представления в страната, и с това се изчерпват напъните му оптимален брой хора да имат достъп до изкуството.
Разбира се, приказваме за занимания от изцяло друг порядък, само че коства ми се, това не изключва сходно съпоставяне. Театърът не е и в никакъв случай не е претендирал да бъде за безусловно всеки. Но той не е и елитарно изкуство за определени, а е всеобщ или най-малко би могъл да бъде. Затова би трябвало да е наличен и в крайник с времето във връзка с средствата за връзка и реклама. Пример са тези артисти, които работят непрестанно и интензивно, в това число за създаване на личния си имидж, и се радват на известност, близка до тази на чалга звездите.
Да, всичко е въпрос на пари и към този момент силите са неравнопоставени. Но също по този начин е въпрос и на старания, които театърът към момента не желае или няма опция да постави. Ние като аудитория обаче можем да помогнем – нали всеки от нас е медия с многочислените си контакти в обществените мрежи. Затова идващия път, когато сте впечатлени от театър или артист, споделете намерено страстите си. Театърът го заслужава.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ