Заради безхаберието си четворната коалиция ще изгуби парламента
Помните ли парламентите еднодневки от предходната година? И двата изтраяха по към месец, преди да се разхлабен. В тях участваха относително нови за политическия живот обединения – Има Такъв Народ, Демократична България и ИБГНИ. Те пристигнаха със поръчки за дълбоки промени, но си. Едно от извиненията за неуспеха им беше, че „ партиите на статуквото ” – ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, оставаха прекомерно мощни. Добре, да речем, че това беше задоволително правдоподобно опрощение – за оня миг.
Сега към този момент не е. С пренареждането на политическата сцена, последвало изборите през ноември 2021 година, Народното събрание се снабди с ясно обособено ръководещо болшинство. В него влязоха 134 депутати от Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България – не напълно внушителна численост, само че задоволителна, с цел да може новата четворна коалиция да поддържа надзор върху Народното събрание. Само количество обаче не беше задоволително. Трябваше и добра съгласуваност сред ръководещите обединения, непрекъснат разговор и отчитане на прекомерно другите им идеологии и полезности. Накратко казано –
трябваше същинска съдружна просвета,
за която политиците у нас доста обичат да приказват, но малко на брой са склонни да я практикуват. Вече наподобява, че и самите ръководещи влизат по-скоро в последната категория.
Само последните няколко седмици дадоха значителни доказателства в тази посока. Първо пристигна безобразието, разиграло се към несполучливия избор на шеф на Българска народна банка. Процедурата трябваше да стане мотив за един необятен спор за бъдещето на националните финанси. А вместо това страната беше принудена да следи един противоположен спектакъл, в който Политическа партия и Има Такъв Народ се надлъгваха коя от тях да прилапа поста, а с него и голямата власт, произлизаща от контрола върху централната банка.
и отпред на Българска народна банка остана досегашният шеф Димитър Радев, преди време определен с гласовете на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Е, видя се, че връзките в четворката са обтегнати като корабни въжета; че участниците в нея мъчно се понасят едни други; че са склонни да си вършат мръсни номера.
А опозицията получи мотив да победи,
въпреки че даже не беше взела кой знае какво присъединяване в борбата – ръководещите сами свършиха нейната работа.
Същото се случи и при редом развиващия се проблем с големите отговорности на страната към пътностроителните компании. Така и не се разбра кой е крив, кой е прав. Самият случай беше цялостен призрачен сън от юридическа позиция, с увиснали върху него заплащания за повече от един милиард лв.. А ръководещите го направиха и политически проблем, като го замесиха в битката за Българска народна банка. И тук, както стана с избора на гуверньора, още веднъж ; още веднъж въпросът беше отсрочен във времето; още веднъж опозицията беше задоволена, че
четворката сама си стъжни живота
Политическите последствия от бъркотиите, в които ръководещите се въвличат, към този момент стартират да проличават. ; отслабват очакванията на жителите, че властта може да позволи проблемите на страната; някогашните ръководещи от ГЕРБ-СДС редовно се появяват в социологическите сондажи. И освен това – безредието, което царува измежду ръководещите, ги заплашва да изгубят контрола над Народното събрание.
Герберите надушват, че нещата вървят в тази посока. За това подсказва възходящото самочувствие, с което се обръщат към ръководещите, с цел да им заявят, че се, в случай че желаят да реализират каквото и да било. Работата е там, че това е правилно. Както във връзка с Българска народна банка, по този начин и на задълженията за пътно строителство четворката се разцепи. И внезапно гласовете на по-малобройната съпротива внезапно усилиха тежестта си. Неслучайно преди гласуването за гуверньор публицистите и анализаторите следяха под лупа изказванията на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и „ Възраждане ”. От тях зависеше накъде ще се наклонят везните. Опозицията го знаеше и използваше това, с цел да измежду ръководещите.
Затова в този момент депутатите на Бойко Борисов
потриват ръце в очакване на идващия проблем,
който ще разцепи четворната коалиция. Защото тогава още веднъж ще могат да показват повишената си мощ. Както и да посочат ръководещите и да ги подиграят пред българите: „ Вижте ги, за нищо не стават. ”
Най-неприятното е, че обединенията в четворката сами ще подарят на герберите тази мощ. Ето, хората на Слави Трифонов, гневни поради загубата на играта за Българска народна банка, желаеха да се над огромните министерски разходи – като имаха поради ведомствата, следени от Политическа партия. И дори позволиха, че комисията, упражняваща този контрол, би трябвало да се оглави от народен представител от опозицията. Нали си представяте под каква преса ще се озоват част от министрите, в случай че сходен инструмент попадне в ръцете на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи или „ Възраждане ”?
И нещо друго, което още повече усложнява ситуацията на ръководещите. Наскоро те извършиха първия си сериозен избирателен ангажимент – да. Това обаче беше единствено първата и най-лесна стъпка в поредицата от промени, които дадоха обещание да създадат. Най-тежката следва – това е конституционната смяна. Тук опозиционните обединения ще бъдат нужни, с цел да се събере нужното 2/3 болшинство в Народното събрание.
Затова съпредседателят на Демократична България Христо Иванов неотдавна предложи на политическите си съперници – политиците от двата лагера да се откажат от взаимните обвинявания и да се обединят за продължение на промените. Герберите обаче, заредени с пораснало самочувствие, – желаеха първо да бъдат обществено оправдани за всички нападки и обвинявания, а по-късно да приказват за единодушие. Е, има ли някакво подозрение, че когато пристигна време за тези промени (ако изобщо се стигне до това), хората на Бойко Борисов ще употребяват мотива, с цел да оказват политически напън?
Но от опозицията, по този начин или другояче,
не можем да чакаме прояви на алтруизъм
и на национална отговорност. Тя желае да надмогне над своите съперници – и толкоз. Смайваща е обаче лекотата, с която ръководещите сдават контрола си върху Народното събрание. Да разполагаш с болшинство и да не можеш да го задействаш по този начин, че да работи дейно – това е образец за политическо безхаберие.
А нещата няма да стават по-лесни за ръководещите. Тепърва ще има доста други мотиви за разпри: дали да се в Украйна; да бъде ли в София; по какъв начин да се позволи ; какво да се прави по набъбващите вътрешни кавги за, за и така нататък Приказките, които идват от мандатоносителя Политическа партия, че „ работещ механизъм за взимане на решения ” в обединението, звучат напълно несериозно. Че нали и в този момент има съдружен съвет? А настрана от него и експертни препоръки (цели 18 броя съгласно съдружното споразумение). Доколкото е известно, тези органи се събират постоянно, с цел да разискват политическите и практическите въпроси на ръководството. Пък резултатът от работата им е напряко жалък.
Засега четворката не демонстрира, че има волята и силите, с цел да преодолее хаоса в редиците си и партийния нарцисизъм. Случаи като сполучливото разформироване на спецправосъдието, са по-скоро изключението, в сравнение с правилото в работата на обединението. Опозицията несъмнено демонстрира по-добра координация в дейностите си, тъй като знае какво желае – неуспеха на ръководещите. А последните сами старателно се трудят, с цел да й оказват помощ.
Сега към този момент не е. С пренареждането на политическата сцена, последвало изборите през ноември 2021 година, Народното събрание се снабди с ясно обособено ръководещо болшинство. В него влязоха 134 депутати от Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България – не напълно внушителна численост, само че задоволителна, с цел да може новата четворна коалиция да поддържа надзор върху Народното събрание. Само количество обаче не беше задоволително. Трябваше и добра съгласуваност сред ръководещите обединения, непрекъснат разговор и отчитане на прекомерно другите им идеологии и полезности. Накратко казано –
трябваше същинска съдружна просвета,
за която политиците у нас доста обичат да приказват, но малко на брой са склонни да я практикуват. Вече наподобява, че и самите ръководещи влизат по-скоро в последната категория.
Само последните няколко седмици дадоха значителни доказателства в тази посока. Първо пристигна безобразието, разиграло се към несполучливия избор на шеф на Българска народна банка. Процедурата трябваше да стане мотив за един необятен спор за бъдещето на националните финанси. А вместо това страната беше принудена да следи един противоположен спектакъл, в който Политическа партия и Има Такъв Народ се надлъгваха коя от тях да прилапа поста, а с него и голямата власт, произлизаща от контрола върху централната банка.
и отпред на Българска народна банка остана досегашният шеф Димитър Радев, преди време определен с гласовете на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Е, видя се, че връзките в четворката са обтегнати като корабни въжета; че участниците в нея мъчно се понасят едни други; че са склонни да си вършат мръсни номера.
А опозицията получи мотив да победи,
въпреки че даже не беше взела кой знае какво присъединяване в борбата – ръководещите сами свършиха нейната работа.
Същото се случи и при редом развиващия се проблем с големите отговорности на страната към пътностроителните компании. Така и не се разбра кой е крив, кой е прав. Самият случай беше цялостен призрачен сън от юридическа позиция, с увиснали върху него заплащания за повече от един милиард лв.. А ръководещите го направиха и политически проблем, като го замесиха в битката за Българска народна банка. И тук, както стана с избора на гуверньора, още веднъж ; още веднъж въпросът беше отсрочен във времето; още веднъж опозицията беше задоволена, че
четворката сама си стъжни живота
Политическите последствия от бъркотиите, в които ръководещите се въвличат, към този момент стартират да проличават. ; отслабват очакванията на жителите, че властта може да позволи проблемите на страната; някогашните ръководещи от ГЕРБ-СДС редовно се появяват в социологическите сондажи. И освен това – безредието, което царува измежду ръководещите, ги заплашва да изгубят контрола над Народното събрание.
Герберите надушват, че нещата вървят в тази посока. За това подсказва възходящото самочувствие, с което се обръщат към ръководещите, с цел да им заявят, че се, в случай че желаят да реализират каквото и да било. Работата е там, че това е правилно. Както във връзка с Българска народна банка, по този начин и на задълженията за пътно строителство четворката се разцепи. И внезапно гласовете на по-малобройната съпротива внезапно усилиха тежестта си. Неслучайно преди гласуването за гуверньор публицистите и анализаторите следяха под лупа изказванията на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и „ Възраждане ”. От тях зависеше накъде ще се наклонят везните. Опозицията го знаеше и използваше това, с цел да измежду ръководещите.
Затова в този момент депутатите на Бойко Борисов
потриват ръце в очакване на идващия проблем,
който ще разцепи четворната коалиция. Защото тогава още веднъж ще могат да показват повишената си мощ. Както и да посочат ръководещите и да ги подиграят пред българите: „ Вижте ги, за нищо не стават. ”
Най-неприятното е, че обединенията в четворката сами ще подарят на герберите тази мощ. Ето, хората на Слави Трифонов, гневни поради загубата на играта за Българска народна банка, желаеха да се над огромните министерски разходи – като имаха поради ведомствата, следени от Политическа партия. И дори позволиха, че комисията, упражняваща този контрол, би трябвало да се оглави от народен представител от опозицията. Нали си представяте под каква преса ще се озоват част от министрите, в случай че сходен инструмент попадне в ръцете на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи или „ Възраждане ”?
И нещо друго, което още повече усложнява ситуацията на ръководещите. Наскоро те извършиха първия си сериозен избирателен ангажимент – да. Това обаче беше единствено първата и най-лесна стъпка в поредицата от промени, които дадоха обещание да създадат. Най-тежката следва – това е конституционната смяна. Тук опозиционните обединения ще бъдат нужни, с цел да се събере нужното 2/3 болшинство в Народното събрание.
Затова съпредседателят на Демократична България Христо Иванов неотдавна предложи на политическите си съперници – политиците от двата лагера да се откажат от взаимните обвинявания и да се обединят за продължение на промените. Герберите обаче, заредени с пораснало самочувствие, – желаеха първо да бъдат обществено оправдани за всички нападки и обвинявания, а по-късно да приказват за единодушие. Е, има ли някакво подозрение, че когато пристигна време за тези промени (ако изобщо се стигне до това), хората на Бойко Борисов ще употребяват мотива, с цел да оказват политически напън?
Но от опозицията, по този начин или другояче,
не можем да чакаме прояви на алтруизъм
и на национална отговорност. Тя желае да надмогне над своите съперници – и толкоз. Смайваща е обаче лекотата, с която ръководещите сдават контрола си върху Народното събрание. Да разполагаш с болшинство и да не можеш да го задействаш по този начин, че да работи дейно – това е образец за политическо безхаберие.
А нещата няма да стават по-лесни за ръководещите. Тепърва ще има доста други мотиви за разпри: дали да се в Украйна; да бъде ли в София; по какъв начин да се позволи ; какво да се прави по набъбващите вътрешни кавги за, за и така нататък Приказките, които идват от мандатоносителя Политическа партия, че „ работещ механизъм за взимане на решения ” в обединението, звучат напълно несериозно. Че нали и в този момент има съдружен съвет? А настрана от него и експертни препоръки (цели 18 броя съгласно съдружното споразумение). Доколкото е известно, тези органи се събират постоянно, с цел да разискват политическите и практическите въпроси на ръководството. Пък резултатът от работата им е напряко жалък.
Засега четворката не демонстрира, че има волята и силите, с цел да преодолее хаоса в редиците си и партийния нарцисизъм. Случаи като сполучливото разформироване на спецправосъдието, са по-скоро изключението, в сравнение с правилото в работата на обединението. Опозицията несъмнено демонстрира по-добра координация в дейностите си, тъй като знае какво желае – неуспеха на ръководещите. А последните сами старателно се трудят, с цел да й оказват помощ.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ