Помните ли кой беше най-големият успех на Бойко Борисов през

Помните ли кой беше най-големият триумф на Бойко Борисов през 2017 година? Може да сте позабравили поради бомбардировката от излъчвания онлайн във Фейсбук, която спретна министър председателят и водач на ГЕРБ напоследък. Но тогава, преди две години, той покоряваше интернационалната сцена и перлата на триумфите му беше Договорът за добросъседство с Македония. В настоящо време – Република Северна Македония
За незнаещите – този контракт планува да се помирим със съседите като си създадем една обща комисия и в нея се убедим взаимно дали има почва и какъв брой почва има приказката, че като изкъпеш един македонец и се получава чист българин. Типично по български, договорът беше написан извънредно пожелателно – не като Договора от Преспа с Гърция, където бяха написани доста ясни задължения и периоди за осъществяването им особено в работата на междуправителствено равнище и то особено какво ще написа в учебниците по история. И в този момент великият триумф на българската външна политика почва да се разпада.
Вчера, 9 юни, военният министър Красимир Каракачанов избухна по тематиката за историческите истини и по-конкретно чий е Гоце Делчев. И това стана единствено два дни, откакто нашите учени в българо-северномакедонската комисия публично оповестиха, че било набелязано защо се съгласяваме по отношение на Гоце Делчев, само че имало и " разлики ".
Какви ли са тези разлики, щом се стигна до експлоадирането на Каракачанов, който очевидно загатна, че може България да застане на пътя на северномакедонските желания за Европейски Съюз и НАТО? И защо ли сме съгласни? Може би, че Гоце Делчев е съществувал? И оттам-насетне, тралала. Само като четем оповестеното от Каракачанов, че Делчев бил знак за " македонските емигранти в Княжество България " и е повече от ясно защо приказваме. Но пък може той нещо да " се поставя " и по линия на Москва за блокиране на евроатлантическия път на Северна Македония, като знаем " бекграунда " му - в такива политически каши всяка гадна фалшификация би трябвало да се планува. Само че в тази ситуация нашият интерес е да не допуснем просто по този начин Скопие да мине метър поради евроатлантизма!
Но какво ли се чудя за някакъв си български интерес зад граница, като в самата България нашият интерес не трябва предпазен? Хубаво е обаче да остават някои мемоари – по този начин, с струпване, кой знае – може би ще пристигна ден, в който ще има същинска смяна!
Автор: Ивайло Ачев