Полша увеличи държавния си дълг през първата половина на годината

Полша усили държавния си дълг през първата половина на годината с 36,2 милиарда евро, Чехия с 16,2 милиарда, Румъния с 11,1 милиарда, Словакия с 9,6 милиарда, а Хърватия с 4,2 милиарда евро, написа хърватският вестник " Слободна Далмация ".

Въпреки че става дума за безмилостно харчене и растежът на обществения дълг на Хърватия от 33 милиарда куни за 7 месеца тази година е висок, прилежащите страни харчат повече, с цел да оказват помощ на стопанските системи си, показва изданието.

Вестникът прибавя, че повишаването на обществения дълг с 4,2 милиарда евро през първата половина на годината до 43,5 милиарда евро, в неуместна композиция с 15% спад в стопанската система през второто тримесечие, слага Хърватия в горещата зона в Европейския съюз. С държавен дълг, който тази година се е нараснал с цели 12,1%, от 73,2 на 85,3%, Хърватия, както и предходната година, държи осмо място в Европейски Съюз, отбелязва " Слободна Далмация ".


Държавният дълг на Франция се е нараснал до невижданите...

Седем страни изпреварват Хърватия по мярка на дълга. Лидер е Гърция, чийто държавен дълг е 187% от Брутният вътрешен продукт, следвана от Италия със 149% и Португалия със 126%. После се подреждат Белгия, Франция, Кипър и Испания.

Има и други " отличници " в отрицателен проект – отпред в Евросъюза като безспорна стойност на дълга е Франция с 2,6 трлн. евро, Италия с 2,5 трлн. и Германия с 2,2 трлн. евро, което е 67% от Брутният вътрешен продукт на страната.



Също по този начин се показва, че единствено за половин година шестгодишното изпитание на Хърватия да понижи каузи на отговорностите си е заличено.

Посочва се също по този начин, че съгласно данните на Евростат общественият дълг на Словения през упоменатия интервал е достигнал 78% от Брутният вътрешен продукт, Унгария 70%, до момента в който минимум задлъжняла е България с едвам 21% дял от обществения дълг в Брутният вътрешен продукт и Чехия с 39,9%.

По-голям обществен дълг в номинален размер от хърватските 43,5 милиарда евро, през първата половина на годината има Полша 281,8 милиарда евро, Унгария – 93 милиарда, Румъния 89 милиарда, Чехия 84,6 милиарда и Словакия 55 милиарда евро.

" Да прибавим към това, че стопанските системи на страните, с които можем да се съпоставим, са нарастнали през последните 17 години със междинни равнища надалеч над хърватските ", написа още вестникът, представен от БГНЕС.

Като образец се показва, че в Полша и Румъния междинните темпове на напредък на Брутният вътрешен продукт са били по 4%, което е с 135% по-високо от междинния ритъм на напредък на хърватската стопанска система от 1,7%.