Всеки втори журналист у нас е бил обект на натиск и заплахи
Половината публицисти у нас дават междинна оценка на свободата на словото в страната, а единствено 16,2% считат, че медийната среда е добра, една пета от публицистите я дефинират като неприятна и всеки десети като много лоша.
Това излиза наяве от изследване измежду 204 публицисти от български медии, направено от Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ).
Проучването е шесто подред и се прави на всеки две години. То е подкрепено от посолството на Нидерландия в България и се организира с помощта въз основата на „ Алфа Рисърч “.
Основните заключения от него са, че публицистите в България са подложени на онлайн тормоз, стрес, закани за каузи, опит за интервенция в публицистичното наличие и автоцензура. Тазгодишният отчет е озаглавен " Медии под обстрел " и не е представително, само че е единственото, което изследва мненията на самите публицисти.
„ Медиите в България са под обстрел, освен тъй като сме бомбардирани от комплицирани събития като войната в Украйна, само че и тъй като медиите регулярно са цел на политическа корист “, сподели председателката на АЕЖ Ирина Недева.
Проблемите с непрозрачната благосъстоятелност и сливането на стопански и политически ползи при ръководството на медиите към момента не престават да са по този начин тежки.
Вътрешният напън и автоцензурата са нарастнали съгласно резултатите от изследването. Една трета от интервюираните оповестяват, че външният напън се показва в онлайн тормоз, обиди и закани в обществените мрежи и конгреси на медии.
Често тези закани са свързани с позицията на публицистите за войната в Украйна.
Всеки десети публицист е бил заплашван със правосъдно дело, а към половината интервюирани настояват, че персонално са били обект на непозволен напън поради работата си.
“Близо 25% си постановат автоцензура и заобикалят проблематични тематики, тъй като знаят, че може да бъдат съдени “, споделят от АЕЖ.
За съпоставяне – през 2020 година 20,8% от интервюираните са говорели за автоцензура, в този момент процентът е повишен и е 25,5%.
Вътрешен напън най-често се оказва от по-високопоставен редактор, който взема решение обещано наличие да се смъкна или промени. На второ място е принудата от притежател на медията. Външният напън съгласно изследването нормално се упражнява от държавни, регионални и общински институции, като през последните две години той се е нараснал.
Всеки десети публицист е бил заплашван със съд поради своята работа, оповестява и ръководителят на изследването доктор Илия Вълков.
„ Всеки втори познава някого, който е бил съден или най-малко против който е било повдигнато дело. Това е значителен % и не трябва да се подценява. Знаете, че има и разнообразни начинания в рамките и на Европейския парламент, и на Европейската комисия за особено отношение към тези каузи. Доколкото сме осведомени, Министерството на правораздаването в България също е поело ангажимент да преглежда по специфичен метод тези каузи. И се надяваме, в най-скоро време да проработи регистърът, в който може да се видят правосъдните каузи против публицисти “, разяснява Вълков.
Според него тези каузи имат плашещ резултат върху работата на медиите. Един от четирима участници в анкетата показва, че информацията за заведено дело против негов сътрудник му е повлияла в посока на слагане на самоограничения.
„ Има нерешителност и самоограничения. Има случаи, в които се оказва и мощен административен напън, тъй като се стопират банковите сметки и финансирането на медиите единствено поради едно дело, което е повдигнато против тях. Колеги, които са били обект на такива каузи и против които се водят каузи, споделят още, че един от най-сериозните проблеми, пред които се изправят, е намирането на правна помощ. И ние, от АЕЖ, сме поели ангажимент в идващите месеци да работим в тази посока и да осигурим правна помощ на сътрудниците, които имат потребност “, добавя Вълков.
Резултатите от проучването демонстрират мощно предпочитание от страна на публицистите за синдикална активност, разяснява доцент Жана Попова, учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
„ Хората споделят, че синдикатите са слаби. Най-вероятно, в персонални диалози споделят, че те са политически инструмент. Младите хора въобще не знаят какво са синдикатите - може би, за положително, нямам концепция. Но, по този начин или другояче, нашата отбрана е на назад във времето. И тук всички тези каузи, които са свързани със правосъдна отбрана, го демонстрират доста ясно. Затова се постанова този указател за водените каузи против публицисти “, сподели тя.
Според проучването, една от трендовете е, че все по-малко хора дават отговор, че работят за районна медия отвън София и огромните градове.
„ Това лишава районите и локалните общности от пълноценно информиране. Регионалните медии могат да бъдат вкарани в групата на предпазените типове “, разяснява доктор Илия Вълков.
По думите на основната редакторка на „ Зов нюз “ от Враца - Мария Димитрова, в някои от градовете в Северозападна България има единствено по една частна медия. Тя разяснява и уязвимостта на по-малките районни медии.
„ Разбира се, никой не отхвърля на политиците, когато решат да си платят материал, тъй като тази медия би трябвало да съществува, тя е частна. Колкото и да се стараят сътрудниците да запазят отдалеченост, не всеки път може да се случи това “, сподели тя.
„ Журналистите носят отговорност. Те не са единствено жертва на домашно принуждение. Журналистите са хора, овластени с власт. И като всеки овластен, те подлежат на надзор по какъв начин употребяват тази власт. Говори се за система, която е порочна, която е валидизирала злото, която е спряла да мисли за нейната по-голяма същина и функционалност от това просто да си запазиш работното място. Опасявам се, че това се е случило и, в огромна степен, знам, че се е случило в двете огромни малките екрани, които познавам по-добре “, сподели по време на обществената полемика, обвързвана с изследването, телевизионната журналистка Дарина Сарелска.
Проучването „ Медии под обстрел “ изследва и следствията на пандемията, и войната в Украйна, върху работата на публицистите. 47,5 на 100 от интервюираните показват, че пандемията е довела до претърпяване на финансови загуби, до момента в който 26 % от респондентите показват, че здравната рецесия не е довела до промени.
Половината от участвалите в анкетата публицисти показват, че войната в Украйна е засилила публицистичната отговорност за инспекция на източници и слагане в подтекст.
Това излиза наяве от изследване измежду 204 публицисти от български медии, направено от Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ).
Проучването е шесто подред и се прави на всеки две години. То е подкрепено от посолството на Нидерландия в България и се организира с помощта въз основата на „ Алфа Рисърч “.
Основните заключения от него са, че публицистите в България са подложени на онлайн тормоз, стрес, закани за каузи, опит за интервенция в публицистичното наличие и автоцензура. Тазгодишният отчет е озаглавен " Медии под обстрел " и не е представително, само че е единственото, което изследва мненията на самите публицисти.
„ Медиите в България са под обстрел, освен тъй като сме бомбардирани от комплицирани събития като войната в Украйна, само че и тъй като медиите регулярно са цел на политическа корист “, сподели председателката на АЕЖ Ирина Недева.
Проблемите с непрозрачната благосъстоятелност и сливането на стопански и политически ползи при ръководството на медиите към момента не престават да са по този начин тежки.
Вътрешният напън и автоцензурата са нарастнали съгласно резултатите от изследването. Една трета от интервюираните оповестяват, че външният напън се показва в онлайн тормоз, обиди и закани в обществените мрежи и конгреси на медии.
Често тези закани са свързани с позицията на публицистите за войната в Украйна.
Всеки десети публицист е бил заплашван със правосъдно дело, а към половината интервюирани настояват, че персонално са били обект на непозволен напън поради работата си.
“Близо 25% си постановат автоцензура и заобикалят проблематични тематики, тъй като знаят, че може да бъдат съдени “, споделят от АЕЖ.
За съпоставяне – през 2020 година 20,8% от интервюираните са говорели за автоцензура, в този момент процентът е повишен и е 25,5%.
Вътрешен напън най-често се оказва от по-високопоставен редактор, който взема решение обещано наличие да се смъкна или промени. На второ място е принудата от притежател на медията. Външният напън съгласно изследването нормално се упражнява от държавни, регионални и общински институции, като през последните две години той се е нараснал.
Всеки десети публицист е бил заплашван със съд поради своята работа, оповестява и ръководителят на изследването доктор Илия Вълков.
„ Всеки втори познава някого, който е бил съден или най-малко против който е било повдигнато дело. Това е значителен % и не трябва да се подценява. Знаете, че има и разнообразни начинания в рамките и на Европейския парламент, и на Европейската комисия за особено отношение към тези каузи. Доколкото сме осведомени, Министерството на правораздаването в България също е поело ангажимент да преглежда по специфичен метод тези каузи. И се надяваме, в най-скоро време да проработи регистърът, в който може да се видят правосъдните каузи против публицисти “, разяснява Вълков.
Според него тези каузи имат плашещ резултат върху работата на медиите. Един от четирима участници в анкетата показва, че информацията за заведено дело против негов сътрудник му е повлияла в посока на слагане на самоограничения.
„ Има нерешителност и самоограничения. Има случаи, в които се оказва и мощен административен напън, тъй като се стопират банковите сметки и финансирането на медиите единствено поради едно дело, което е повдигнато против тях. Колеги, които са били обект на такива каузи и против които се водят каузи, споделят още, че един от най-сериозните проблеми, пред които се изправят, е намирането на правна помощ. И ние, от АЕЖ, сме поели ангажимент в идващите месеци да работим в тази посока и да осигурим правна помощ на сътрудниците, които имат потребност “, добавя Вълков.
Резултатите от проучването демонстрират мощно предпочитание от страна на публицистите за синдикална активност, разяснява доцент Жана Попова, учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
„ Хората споделят, че синдикатите са слаби. Най-вероятно, в персонални диалози споделят, че те са политически инструмент. Младите хора въобще не знаят какво са синдикатите - може би, за положително, нямам концепция. Но, по този начин или другояче, нашата отбрана е на назад във времето. И тук всички тези каузи, които са свързани със правосъдна отбрана, го демонстрират доста ясно. Затова се постанова този указател за водените каузи против публицисти “, сподели тя.
Според проучването, една от трендовете е, че все по-малко хора дават отговор, че работят за районна медия отвън София и огромните градове.
„ Това лишава районите и локалните общности от пълноценно информиране. Регионалните медии могат да бъдат вкарани в групата на предпазените типове “, разяснява доктор Илия Вълков.
По думите на основната редакторка на „ Зов нюз “ от Враца - Мария Димитрова, в някои от градовете в Северозападна България има единствено по една частна медия. Тя разяснява и уязвимостта на по-малките районни медии.
„ Разбира се, никой не отхвърля на политиците, когато решат да си платят материал, тъй като тази медия би трябвало да съществува, тя е частна. Колкото и да се стараят сътрудниците да запазят отдалеченост, не всеки път може да се случи това “, сподели тя.
„ Журналистите носят отговорност. Те не са единствено жертва на домашно принуждение. Журналистите са хора, овластени с власт. И като всеки овластен, те подлежат на надзор по какъв начин употребяват тази власт. Говори се за система, която е порочна, която е валидизирала злото, която е спряла да мисли за нейната по-голяма същина и функционалност от това просто да си запазиш работното място. Опасявам се, че това се е случило и, в огромна степен, знам, че се е случило в двете огромни малките екрани, които познавам по-добре “, сподели по време на обществената полемика, обвързвана с изследването, телевизионната журналистка Дарина Сарелска.
Проучването „ Медии под обстрел “ изследва и следствията на пандемията, и войната в Украйна, върху работата на публицистите. 47,5 на 100 от интервюираните показват, че пандемията е довела до претърпяване на финансови загуби, до момента в който 26 % от респондентите показват, че здравната рецесия не е довела до промени.
Половината от участвалите в анкетата публицисти показват, че войната в Украйна е засилила публицистичната отговорност за инспекция на източници и слагане в подтекст.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ