Лъже ли ни детекторът на лъжата
Полици, секрети сътрудници и шпиони – всички те имат най-различни и любопитни апарати и машинки. Работата им значително се върти към разкриване на истината в моменти, когато истината се крие най-усилено. Съответно и методите, с които се употребяват, са най-разнообразни.
През годините тези апартати са пращали хора в пандиза, разрушавали са кариери и даже са отнемали животи. През Студената война те са в пика си поради властващият по това време дух на параноя, само че от 80-те години насам се следи спад в известността им. Разбира се, полиграфите към момента се употребяват – ФБР, Централно разузнавателно управление на САЩ, както и други американски държавни организации ги употребяват даже в подбора на фрагменти. Но до каква степен са правилни?
9 октомври, 2000, Мексико Сити. Състезателят по спортно вървене Бернардо Сегура (ляво) прави тест с детектор на лъжата. Той е упрекнат, че тича в надпреварата 20 км. спортно вървене на Олимпийските игри в Сидни през 2000 и губи златния си орден. /Getty Images
В близкото минало полиграфите са аналогови – с дългите телчета, драскащи резултатите на хартия. Сега обаче, като съвсем всичко останало, детекторите се цифровизират със специфични стратегии, а от старите машини остават единствено жиците, които се закачат към тялото. Иначе процесът е същият: датчиците, които наблюдават за кръвното налягане, сърдечния темп, честотата на дишане и електропроводимост на кожата (която се усилва, когато човек се изпоти), се закачат на субекта преди въпросите да стартират. Някои детектори имат в комплекта и датчици, които да наблюдават за придвижване на крайниците. Данните от тези сензори се обработват от софтуера и се показват графично, както при по-старите полиграфи.
Операторът по-късно ще изясни по какъв начин работи машината като акцентира, че тя засича по кое време човек лъже, с цел да окуражи субекта да споделя истината. Следва същинската част. По време на нея сериозните въпроси са смесени с контролни, както и с видимо незначителни като „ Лампите в стаята светят ли? “. Всеки път когато детекторът засече отклоняване от във физическите индикатори, записани при контролните въпроси, се счита, че субектът лъже.
Състезателят по голф Матю Саутгейт е подложен на детектор на лъжата преди показна игра в Цюрих /Getty Images
Разговорът след теста е най-съществен за изтръгване на истината. На този стадий интервюиращият ще задава въпроси по този начин, че субектът да си намерения, че е заловен в неистина, с цел да е по-склонен да си признае.
Изследвания обаче демонстрират, че на полиграфа не може да се има вяра изцяло. Физиологичните белези не са благонадежден индикатор за непочтеност, а по-скоро за смяна в страстите. Например, при някои по-тежък въпрос, субектът може да се тормози от опцията машината да засече неверно, че лъже и точно това терзание може да провокира неверни резултати. Човек също по този начин би могъл да употребява и някои от многото способи за манипулиране на резултатите.
Най-отявленият конкурент на полиграфите е доктор Алън Зеликов, академик от Центъра по национална сигурност и надзор на оръжията Сандиа. Той също по този начин е и здравно лице, по тази причина мнението му тежи още повече. „ Всеки първокурсник по медицина знае, че четирите детайла, измервани с детектора на лъжата – кръвно налягане, пулс, потене и дишане – се въздействат от безчет страсти “, споделя Зеликов. „ Но в нито един учебник няма даже една глава, в която промени в тези детайли да се асоциират с лъгане. “
Днес доста малко съдилища одобряват сведения от полиграфа за надеждни. В доста страни също по този начин е неразрешено работодателите да употребяват детектор при подбора на чиновниците си. Това, несъмнено, не пречи на ФБР да прави тъкмо това, когато наема хора.
