Проф. Коларова: Смяната на министър-председатели в един мандат е най-голямата сила на парламентарното управление
Политологът проф. Румяна Коларова в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " (бел. ред. изявлението е извършено на 22.05.2023 г.)
Проф. Коларова, на какво наподобява цялата тази конюнктура у нас? Всички пътища към ротационен кабинет с втория мандат по какъв начин ви наподобяват и до какво съгласно вас ще доведат?
Явно, че това е търсене на допустим компромис и това търсене никога не беше елементарно. И да се надяваме, че в опита да се одобри, да се реализира този взаимноприемлив компромис, ще се употребяват добре познати институционални решения, които се ползват в други демокрации. Разбира се, че те не са по този начин в границите на естествената политика. Това са спешни решения, тогава, когато би трябвало да се реализира договореност сред мощно опълчени политически партии. Мисля, че към този момент моите сътрудници неведнъж са коментирали – сега в Румъния има такава договореност реализирана, в Израел не доста сполучливо бяха постигнали такава договореност за ротационно министър-председателство. Така че значимото е да се каже, че това е един въпреки всичко признат и прочут модел за решение на сходна обстановка.
Иновативен обаче за България и в действителност е доста забавно на всички нас по какъв начин ще се осъществят тези неща. След поръчката за ротационен министър председател, проф. Коларова, смятате ли, че е допустимо да изпълнят мандата си, четиригодишния си мандат, или в противен случай – с по-малък интервал предвиждате да бъде подобен кабинет?
Вижте, те в началото бяха създали поръчка, че ще се ротират през шест месеца. Сега разбирам, че новият разгласен интервал е девет месеца, което значи, че малко се продължава хоризонтът. Аз мисля, че то може би е обвързвано и интервала, въпреки всичко мисля, че декември не е доста хубаво време за ротация – знаете, завършек на година, начало на бюджет. Въобще може би февруари в действителност е по-удобно като време в годината, когато може да се извърши такава ротация. Но най-общо това, което желая да подчертая – че промяната на изпълнителната власт на кабинета, значи кабинетни промени в границите на еднакъв парламентарен мандат са освен най-нормалното и естественото за парламентарните режими, само че това е и смисълът на всяко едно парламентарно ръководство.
Разбира се, че когато има непоклатимост, когато имате еднопартийни кабинети или устойчиви обединения, може да има кабинет или министър-председател, който да изкара повече от един мандат, само че като цяло промяната на няколко министър-председатели в границите на един парламентарен мандат е най-голямата мощ на парламентарното ръководство, тъй като то дава опция за доста съответна и ефикасна институционална акомодация към обстановка на политическа рецесия. От тази позиция, в действителност какво се договарят двете партии? Те авансово се договарят, че в границите на един парламентарен мандат ще има най-малко една промяна на министър-председателя и на кабинета. То няма да е на всички министри, само че на министър-председателя, което значи различен кабинет. Аз доста постоянно давам образец с Италия, където в границите на един парламентарен мандат от време на време има четири кабинета, които се сменят.
И това е методът, по който страната съумява освен да се приспособява към политическата рецесия, само че доста дейно да премине с значими, стратегически решения, тъй като в основата на един консенсус стои поддръжката на няколко партии за едно стратегическо решение. В случая ясно е, че ще би трябвало сложни решения да се взимат, и е значимо да има стабилно парламентарно болшинство, тъй като всички сме наясно, че кабинет, експертен кабинет на малцинството, който съвсем беше контрактуван от ГЕРБ, няма да има това стабилно болшинство, което в този случай чакаме да се образува.
Заговорихте за сложни решения. Малко ще трансформира посоката на нашия диалог. Вие сте някогашен министър на образованието и науката в служебно държавно управление на България с премиер Георги Близнашки. Преди няколко дни ректорът на Тракийския университет си приключи предварително мандата – по какъв начин реагирахте вие на тази вест?
Аз мисля, че би трябвало да се реагира деликатно. В смисъл, би трябвало деликатно да се оцени, да се изследва. За мен въпреки всичко развиването на Тракийския университет, както развиването на всички университети, е положително. Реформата, която започнахме тъкмо по време на служебното държавно управление на проф. Близнашки, беше насочена към използване на международни, универсални критерии към академичната работа, както преподавателска, по този начин и изследователска в университетите. От тази позиция, за мен е извънредно значимо да видя какви ще бъдат идващите стъпки. Предварителни оценки не могат да бъдат направени. Казвам още един път: Тракийският университет е добре позициониран, това е хубаво, той получава своята… В смисъл, главната цел на промяната, която започнахме 2014 година, е всеки университет да има своята специализация, своето профилиране, да има по този начин да кажем най-силно наличие в тези браншове на образованието и науката, които са характерни за съответния университет, да употребява относителното преимущество, което има, от дългогодишна работа в съответния бранш.
Защото след 1990 година, значи сега, в който се освободи пазарът на просветителната система, всички университети започнаха да се ориентират към специалности, към които краткосрочно имаше огромни интерес, а пък това беше обвързвано с неналичието както на положителни експерти в тази област, по този начин и с неналичието на база – аз си припомням, имаше проблем даже с аудиториите. Докато в този момент към този момент, бих споделила пета година, всеки един университет търси своята ниша, както и се стреми да се изкачи нагоре в международните ранглисти, да дава отговор на някои универсални критерии. Мисля, че Тракийският университет също има тези цели.
Питах ви по-скоро за това, че мандатът не е изминал на ректора и не са налице аргументите за предварителното му преустановяване. Имаше някои изявления, че надали не той си наглася идващия нов четиригодишен мандат и че това се е трансформирало в една процедура.
Не знам до каква степен е процедура. Сега в края на краищата, всеки университет има самостоятелност и самоуправление. Ако преподавателите, в случай че общността на преподавателите в съответния университет е подготвена да гласоподава за ректора, никой по никакъв метод няма легитимността да го оспори. Аз тук желая да подчертая, че общото заседание на всеки един университет действително видяно взима самостоятелно решение, а мисля, че авансово да се разяснява не е доста правилно – това е да вършим догатки за предупреден резултат от едни избори. На мен все ми се желае да имам вяра, че университетският дух допуска разискване, допуска няколко номинации, различни номинации, които би трябвало да бъдат разисквани, и надлежно да се вземе съответно решение. Още един път желая да подчертая, че основата за поддръжка или не на един претендент е точно резултатите, това, което е реализирано – дали има планове, какъв брой планове има, дали има резистентност в броя на кандидат-студентите, изявленията по какъв начин се движат. Всичко това е доста значимо, тъй че съгласно мен от ден на ден и повече преподавателите ще се ориентират предвид на това. Защото виждате, въпреки всичко и промяната, която върви в областта на висшето обучение, тя обвързва заплатата, възнагражденията, които получават и преподаватели, и чиновници, с резултати. Така че съгласно мен това е един положителен развой, ще забележим по какъв начин ще се развие.
Да, тематиката е значима, следи се с интерес от ректори и на други висши учебни заведения.
За мен би трябвало да се разяснява, само че без фатализъм и без авансово да се прави оценка развиването. Просто би трябвало да бъде предмет на спор, в това съм уверена.
Проф. Коларова, на какво наподобява цялата тази конюнктура у нас? Всички пътища към ротационен кабинет с втория мандат по какъв начин ви наподобяват и до какво съгласно вас ще доведат?
Явно, че това е търсене на допустим компромис и това търсене никога не беше елементарно. И да се надяваме, че в опита да се одобри, да се реализира този взаимноприемлив компромис, ще се употребяват добре познати институционални решения, които се ползват в други демокрации. Разбира се, че те не са по този начин в границите на естествената политика. Това са спешни решения, тогава, когато би трябвало да се реализира договореност сред мощно опълчени политически партии. Мисля, че към този момент моите сътрудници неведнъж са коментирали – сега в Румъния има такава договореност реализирана, в Израел не доста сполучливо бяха постигнали такава договореност за ротационно министър-председателство. Така че значимото е да се каже, че това е един въпреки всичко признат и прочут модел за решение на сходна обстановка.
Иновативен обаче за България и в действителност е доста забавно на всички нас по какъв начин ще се осъществят тези неща. След поръчката за ротационен министър председател, проф. Коларова, смятате ли, че е допустимо да изпълнят мандата си, четиригодишния си мандат, или в противен случай – с по-малък интервал предвиждате да бъде подобен кабинет?
Вижте, те в началото бяха създали поръчка, че ще се ротират през шест месеца. Сега разбирам, че новият разгласен интервал е девет месеца, което значи, че малко се продължава хоризонтът. Аз мисля, че то може би е обвързвано и интервала, въпреки всичко мисля, че декември не е доста хубаво време за ротация – знаете, завършек на година, начало на бюджет. Въобще може би февруари в действителност е по-удобно като време в годината, когато може да се извърши такава ротация. Но най-общо това, което желая да подчертая – че промяната на изпълнителната власт на кабинета, значи кабинетни промени в границите на еднакъв парламентарен мандат са освен най-нормалното и естественото за парламентарните режими, само че това е и смисълът на всяко едно парламентарно ръководство.
Разбира се, че когато има непоклатимост, когато имате еднопартийни кабинети или устойчиви обединения, може да има кабинет или министър-председател, който да изкара повече от един мандат, само че като цяло промяната на няколко министър-председатели в границите на един парламентарен мандат е най-голямата мощ на парламентарното ръководство, тъй като то дава опция за доста съответна и ефикасна институционална акомодация към обстановка на политическа рецесия. От тази позиция, в действителност какво се договарят двете партии? Те авансово се договарят, че в границите на един парламентарен мандат ще има най-малко една промяна на министър-председателя и на кабинета. То няма да е на всички министри, само че на министър-председателя, което значи различен кабинет. Аз доста постоянно давам образец с Италия, където в границите на един парламентарен мандат от време на време има четири кабинета, които се сменят.
И това е методът, по който страната съумява освен да се приспособява към политическата рецесия, само че доста дейно да премине с значими, стратегически решения, тъй като в основата на един консенсус стои поддръжката на няколко партии за едно стратегическо решение. В случая ясно е, че ще би трябвало сложни решения да се взимат, и е значимо да има стабилно парламентарно болшинство, тъй като всички сме наясно, че кабинет, експертен кабинет на малцинството, който съвсем беше контрактуван от ГЕРБ, няма да има това стабилно болшинство, което в този случай чакаме да се образува.
Заговорихте за сложни решения. Малко ще трансформира посоката на нашия диалог. Вие сте някогашен министър на образованието и науката в служебно държавно управление на България с премиер Георги Близнашки. Преди няколко дни ректорът на Тракийския университет си приключи предварително мандата – по какъв начин реагирахте вие на тази вест?
Аз мисля, че би трябвало да се реагира деликатно. В смисъл, би трябвало деликатно да се оцени, да се изследва. За мен въпреки всичко развиването на Тракийския университет, както развиването на всички университети, е положително. Реформата, която започнахме тъкмо по време на служебното държавно управление на проф. Близнашки, беше насочена към използване на международни, универсални критерии към академичната работа, както преподавателска, по този начин и изследователска в университетите. От тази позиция, за мен е извънредно значимо да видя какви ще бъдат идващите стъпки. Предварителни оценки не могат да бъдат направени. Казвам още един път: Тракийският университет е добре позициониран, това е хубаво, той получава своята… В смисъл, главната цел на промяната, която започнахме 2014 година, е всеки университет да има своята специализация, своето профилиране, да има по този начин да кажем най-силно наличие в тези браншове на образованието и науката, които са характерни за съответния университет, да употребява относителното преимущество, което има, от дългогодишна работа в съответния бранш.
Защото след 1990 година, значи сега, в който се освободи пазарът на просветителната система, всички университети започнаха да се ориентират към специалности, към които краткосрочно имаше огромни интерес, а пък това беше обвързвано с неналичието както на положителни експерти в тази област, по този начин и с неналичието на база – аз си припомням, имаше проблем даже с аудиториите. Докато в този момент към този момент, бих споделила пета година, всеки един университет търси своята ниша, както и се стреми да се изкачи нагоре в международните ранглисти, да дава отговор на някои универсални критерии. Мисля, че Тракийският университет също има тези цели.
Питах ви по-скоро за това, че мандатът не е изминал на ректора и не са налице аргументите за предварителното му преустановяване. Имаше някои изявления, че надали не той си наглася идващия нов четиригодишен мандат и че това се е трансформирало в една процедура.
Не знам до каква степен е процедура. Сега в края на краищата, всеки университет има самостоятелност и самоуправление. Ако преподавателите, в случай че общността на преподавателите в съответния университет е подготвена да гласоподава за ректора, никой по никакъв метод няма легитимността да го оспори. Аз тук желая да подчертая, че общото заседание на всеки един университет действително видяно взима самостоятелно решение, а мисля, че авансово да се разяснява не е доста правилно – това е да вършим догатки за предупреден резултат от едни избори. На мен все ми се желае да имам вяра, че университетският дух допуска разискване, допуска няколко номинации, различни номинации, които би трябвало да бъдат разисквани, и надлежно да се вземе съответно решение. Още един път желая да подчертая, че основата за поддръжка или не на един претендент е точно резултатите, това, което е реализирано – дали има планове, какъв брой планове има, дали има резистентност в броя на кандидат-студентите, изявленията по какъв начин се движат. Всичко това е доста значимо, тъй че съгласно мен от ден на ден и повече преподавателите ще се ориентират предвид на това. Защото виждате, въпреки всичко и промяната, която върви в областта на висшето обучение, тя обвързва заплатата, възнагражденията, които получават и преподаватели, и чиновници, с резултати. Така че съгласно мен това е един положителен развой, ще забележим по какъв начин ще се развие.
Да, тематиката е значима, следи се с интерес от ректори и на други висши учебни заведения.
За мен би трябвало да се разяснява, само че без фатализъм и без авансово да се прави оценка развиването. Просто би трябвало да бъде предмет на спор, в това съм уверена.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ