Сверяване с реалността
Политици, консуматори и компании са на пътешестване за опознаване на климатичните промени и енергийния бизнес. Първата фаза, при започване на предишното десетилетие, бе характеризирана от равнодушие. Втората, през последните няколко години, включва слагане на идеалистични цели за понижаване на излъчванията в далечното бъдеще, които костват малко през днешния ден. През 2022 ще стартира третата фаза на пътуването на фона на рисково волатилни цени на силата, страхове от зелена инфлация и възходящи геополитически опасности. Това ще изисква натурализъм по отношение на бъдещата задача.
През 2021 светът беше залят от лесни обещания. Близо 70 страни, отговарящи за две трети от световните въглеродни излъчвания, имат цели за чисти нулеви излъчвания към средата на века. Мнозинството от хората в богатия свят, в това число в Америка, показват паника за климатичните промени. Компаниите също дават амбициозни обещания за въглеродна индиферентност - изключително тези, които по този начин или другояче нямат доста излъчвания. Бумът на рисковия капитал в областта на зелените технологии сочи за масирано преместване на фондове. А устойчивото вложение се трансформира в една от най-големите трендове във финансите от subprime дълга насам.
Сблъсъкът с действителността беше жесток. Отскочилата стопанска система в средата на 2021 подвигна търсенето на сила. До октомври цената на кошница от изкопаеми горива беше поскъпнала с 95% на годишна база. Индия и Китай се изправиха пред спирания на тока, а Европа - пред липса на газ (идващ постоянно от автократична Русия). Недостигът на изкопаеми горива, които съставляват 83% от първичното ползване на сила, заплашва да увеличи световната инфлация над 5%, да спъне растежа и да стресне обществото. В отговор политиците върнаха часовника наопаки. Китай и Индия усилиха производството на въглища, Англия включи още веднъж най-мръсните си електроцентрали, а когато цената на петрола удари 80 $ за барел, Белият дом прикани ОПЕК да увеличи износа.
През 2022 вниманието ще се насочи към това по какъв начин енергийната система да стане по-малко уязвима. Най-лесната част е главно техническа. Повечето електропреносни мрежи се оправят мъчно с непостоянния темперамент на тока от възобновимите източници като слънце и вятър, ето за какво е нужна по-надежда сила за базовото натоварване, която да не е от въглища. Природният газ ще се завърне на мода и ще има световна реабилитация на нуклеарната сила, която не създава парникови газове. В годините след повредата в АЕЦ " Фукушима " през 2011 нейният дял в първичното енергийно ползване е намалял до 4%, само че от ден на ден страни ще подражават на Франция, където е 36%. Нови акумулатори, хидроген и технологии за хващане на въглерод може да оказват помощ, само че към момента не са подготвени да бъдат водещи.
Реклама
Междувременно хаосът от смесени сигнали - стигматизиране, превъзнасяне, дотации, правосъдни каузи и регулации - значи, че вложението в енергийната промишленост е на равнище под половината от нужните 5 трлн. $ годишно за постигане до чиста нула доникъде на века. Понякога преобладаващите тласъци са контрапродуктивни - прекомерно дребното вложения в нови планове за природен газ затрудняват Азия да употребява газа като чисто " мостово " гориво в прехода от въглища към възобновими източници.
В отговор държавните управления ще разширят използването на ценообразуването на въглерода, което работи като механизъм за контролиране на излъчванията в цялата стопанска система. Те ще опитват с слагането на цени за далечното бъдеще, с цел да обезпечат на вложителите повече предсказуемост във връзка с продължаващия 20-30 години витален цикъл на енергийните планове. Америка ще остане изключение с неналичието на федерална цена на въглерода, само че от ден на ден републиканци ще осъзнават, че ценообразуването е капиталистическият метод за реформиране на енергийния бизнес.
Не е елементарно да си зелен
Най-трудното в идващата година на натурализъм ще е обвързвано с това да бъдем почтени с обществото. Тъй като енергийните вложения би трябвало да се покачат от 2% от международния Брутният вътрешен продукт до 5%, сметките и налозите би трябвало да се вдигнат. Политиците може да опитат да изпреварят неизбежната реакция, като употребяват приходите от въглеродните налози, с цел да оказват помощ на бедните. Ако цените на силата не престават да летят нагоре през 2022, ще има митинги както по улиците, по този начин и пред урните. Но в случай че примката се разхлаби, тогава годината може да завърши с енергийна политика, сложена на по-солидна основа. Шансовете светът да реализира задачите си за чиста нула ще са все по този начин далечни, само че устойчивостта на електропреносните мрежи, капиталовите тласъци и фискалните проекти може да са в по-добра форма.
Но ще останат големи проблеми за разрешаване. Близо половината от излъчванията идват от индустриални консуматори като производителите на цимент. Често няма неотложен чист сурогат. Умиращата стопанска система на изкопаемите горива ще ускори геополитическите опасности, като се чака общият дял на Русия и ОПЕК в производството на нефт да доближи 50% до 2030. А някои нови електродържави може да се окажат по-нестабилни от старите петродържави - близо 70% от кобалта, употребен в електрическите автомобили, идва от ДР Конго, 90-милионна страна, чийто Брутният вътрешен продукт е съвсем еднакъв на приходите на Tesla, водещият производител на електрически коли.
Реклама
Развиващият се свят създава две трети от идващите от енергетиката въглеродни излъчвания, само че няма нужните средства и новаторска база, с цел да влага във или да изобрети път към по-чиста енергийна система. Осъзнаването, че това е проблем и за богатия свят, ще бъде в центъра на четвъртия стадий на климатичното странствуване и след 2022 година
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
През 2021 светът беше залят от лесни обещания. Близо 70 страни, отговарящи за две трети от световните въглеродни излъчвания, имат цели за чисти нулеви излъчвания към средата на века. Мнозинството от хората в богатия свят, в това число в Америка, показват паника за климатичните промени. Компаниите също дават амбициозни обещания за въглеродна индиферентност - изключително тези, които по този начин или другояче нямат доста излъчвания. Бумът на рисковия капитал в областта на зелените технологии сочи за масирано преместване на фондове. А устойчивото вложение се трансформира в една от най-големите трендове във финансите от subprime дълга насам.
Сблъсъкът с действителността беше жесток. Отскочилата стопанска система в средата на 2021 подвигна търсенето на сила. До октомври цената на кошница от изкопаеми горива беше поскъпнала с 95% на годишна база. Индия и Китай се изправиха пред спирания на тока, а Европа - пред липса на газ (идващ постоянно от автократична Русия). Недостигът на изкопаеми горива, които съставляват 83% от първичното ползване на сила, заплашва да увеличи световната инфлация над 5%, да спъне растежа и да стресне обществото. В отговор политиците върнаха часовника наопаки. Китай и Индия усилиха производството на въглища, Англия включи още веднъж най-мръсните си електроцентрали, а когато цената на петрола удари 80 $ за барел, Белият дом прикани ОПЕК да увеличи износа.
През 2022 вниманието ще се насочи към това по какъв начин енергийната система да стане по-малко уязвима. Най-лесната част е главно техническа. Повечето електропреносни мрежи се оправят мъчно с непостоянния темперамент на тока от възобновимите източници като слънце и вятър, ето за какво е нужна по-надежда сила за базовото натоварване, която да не е от въглища. Природният газ ще се завърне на мода и ще има световна реабилитация на нуклеарната сила, която не създава парникови газове. В годините след повредата в АЕЦ " Фукушима " през 2011 нейният дял в първичното енергийно ползване е намалял до 4%, само че от ден на ден страни ще подражават на Франция, където е 36%. Нови акумулатори, хидроген и технологии за хващане на въглерод може да оказват помощ, само че към момента не са подготвени да бъдат водещи.
Реклама
Междувременно хаосът от смесени сигнали - стигматизиране, превъзнасяне, дотации, правосъдни каузи и регулации - значи, че вложението в енергийната промишленост е на равнище под половината от нужните 5 трлн. $ годишно за постигане до чиста нула доникъде на века. Понякога преобладаващите тласъци са контрапродуктивни - прекомерно дребното вложения в нови планове за природен газ затрудняват Азия да употребява газа като чисто " мостово " гориво в прехода от въглища към възобновими източници.
В отговор държавните управления ще разширят използването на ценообразуването на въглерода, което работи като механизъм за контролиране на излъчванията в цялата стопанска система. Те ще опитват с слагането на цени за далечното бъдеще, с цел да обезпечат на вложителите повече предсказуемост във връзка с продължаващия 20-30 години витален цикъл на енергийните планове. Америка ще остане изключение с неналичието на федерална цена на въглерода, само че от ден на ден републиканци ще осъзнават, че ценообразуването е капиталистическият метод за реформиране на енергийния бизнес.
Не е елементарно да си зелен
Най-трудното в идващата година на натурализъм ще е обвързвано с това да бъдем почтени с обществото. Тъй като енергийните вложения би трябвало да се покачат от 2% от международния Брутният вътрешен продукт до 5%, сметките и налозите би трябвало да се вдигнат. Политиците може да опитат да изпреварят неизбежната реакция, като употребяват приходите от въглеродните налози, с цел да оказват помощ на бедните. Ако цените на силата не престават да летят нагоре през 2022, ще има митинги както по улиците, по този начин и пред урните. Но в случай че примката се разхлаби, тогава годината може да завърши с енергийна политика, сложена на по-солидна основа. Шансовете светът да реализира задачите си за чиста нула ще са все по този начин далечни, само че устойчивостта на електропреносните мрежи, капиталовите тласъци и фискалните проекти може да са в по-добра форма.
Но ще останат големи проблеми за разрешаване. Близо половината от излъчванията идват от индустриални консуматори като производителите на цимент. Често няма неотложен чист сурогат. Умиращата стопанска система на изкопаемите горива ще ускори геополитическите опасности, като се чака общият дял на Русия и ОПЕК в производството на нефт да доближи 50% до 2030. А някои нови електродържави може да се окажат по-нестабилни от старите петродържави - близо 70% от кобалта, употребен в електрическите автомобили, идва от ДР Конго, 90-милионна страна, чийто Брутният вътрешен продукт е съвсем еднакъв на приходите на Tesla, водещият производител на електрически коли.
Реклама
Развиващият се свят създава две трети от идващите от енергетиката въглеродни излъчвания, само че няма нужните средства и новаторска база, с цел да влага във или да изобрети път към по-чиста енергийна система. Осъзнаването, че това е проблем и за богатия свят, ще бъде в центъра на четвъртия стадий на климатичното странствуване и след 2022 година
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ