Петър Клисаров: Китай е намерил най-подходящия модел за развитие и не се нуждае от никакви поучения от Глобалния Запад
Политикът и политолог Петър Клисаров е Председател на Партия „ Пряка народна власт ” и създател на няколко книги и голям брой изявления.
С него беседваме за КМГ във връзка 10-годишния празник на китайския мегапроект „ Един пояс,един път ”, който той добре познава и е имал достойнството и опцията да взе участие в редица начинания, свързани с него.
В. Г-н Клисаров, като прочут български политик и политолог и като създател на редица книги и изявления, свързани с въпросите на демокрацията и нейните форми, апелирам да ни кажете какво е съгласно Вас смисъла на стартиралата преди 10 години мегаинициатива на китайския президент Си Дзинпин " Един пояс, веднъж " - както в подтекста на споделените изгоди за страните-участнички, по този начин и за развиването на външнополитическите и стопански връзки на Китай с включените в него страни? Както знаем, в основата на мегапроекта е свързаността сред всички страни-участички, и опцията, която той дава за тази взаимовръзка.
П. Клисаров: Тази китайска самодейност бе оповестена в интернационален проект преди 10 години при визитите на Си Дзинпин в Индонезия и Казахстан, само че концепцията й бе препоръчана от него още по време на XVIII конгрес на ККП, състоял се през 2012 година, а по-късно - развита в изявленията му през идващите години. Визията на Си Дзинпин се базира на ясното схващане, че земята е дом на цялото човечество, че то се намира на значим стадий от своето развиване и има няколко съществени благоприятни условия, сред които би трябвало да избира. Всъщност става дума дали да продължи настоящият курс, характеризиращ се с неограничаван от нищо диктат на една световна свръхсила и в действителност завършек на националния суверенитет на останалите страни, или да се върви по пътя, предлаган от Китай, а точно блян към хармонично взаимоотношение, взаимно битие, взаимни изгоди и общо развиване.
Така Китай предложи нов модел на интернационално съдействие и развиване посредством подсилване на съществуващите районни двустранни и многостранни механизми и структури за взаимоотношение на другите страни с Китай. Продължавайки и развивайки духа на античния Път на коприната, в самодейността „ Един пояс, веднъж “ се създават нови механизми за районно икономическо партньорство, поощряване на икономическия разцвет на участващите страни, подсилване на културния продан и връзки във всички полета сред разнообразни цивилизации и поощряване на мира и устойчивото развиване. Това можем да забележим и в Университетския алианс на Новия път на коприната (New Silk Road University Alliance), основан на 22 май 2015 година и включващ към този момент 128 университета от 31 страни и райони, в Туристическия съюз на градовете „ Един пояс и веднъж “, включващ към този момент повече от 45 града в Евразия, както и в редица други инициативи.
Според формалните данни на Китай „ Един пояс, веднъж “ обгръща по-голямата част от Евразия и свързва разрастващите се страни, в това число „ новите стопански системи “, с развитите страни. Територията на мегапроекта е богата на запаси, в нея живеят 63% от популацията на света, а прогнозният стопански мащаб е 21 трилиона щатски $.
Въпреки че на Запад се постараха да принизят китайската самодейност, описвайки я като модернизиране на транспортните коридори, свързващи Китай със Западна Европа (т.е. главния производител с главните купувачи), и като блян да се слагат близките страни под китайска взаимозависимост, нещата са доста по-дълбоки. Идеята е правилото на равноправието и взаимното развиване да бъде изведен на ново ниво – нещо напълно друго от концепцията за доминация на Запада.
С това Китай внася своя голям принос за построяването на нов международен ред, основаващ се точно на равноправието, независимостта и свободата на развиване на всяка страна.
В. Бихте ли коментирали също и повишеното значение, изключително в последните години на самодейността БРИКС, която е друга опция за съдействие сред редица страни?
П. Клисаров: Несъмнено самодейността БРИКС е основата на бъдещото свободно развиване на нациите и отвод от глобализма. Специално желая да почертая разликата сред глобализацията, която е натурален развой вследствие развиването на технологиите и води към световно взаимоотношение в стопанската система, търговията, културата и човешкия продан, и глобализма, който е идеология.
Глобализацията е фрапантно увеличената опция на хората да се реалокират в пространството и да поддържат връзка в действително време, без значение къде се намират, което сякаш смалява планетата и я сплотява. Бихме могли да назовем това събитие „ естествена глобализация, или „ планетарна взаимосвързаност “.
Глобализмът обаче, в качеството си на идеология, допуска забележителен отвод от народен суверенитет и прехвърлянето на редица национални пълномощия в ръцете на неизбирани от никого наднационални структури, свързани най-много с банковия капитал и транснационалните корпорации (ТНК). Той ратува за ново, постиндустриално устройство на света, нов политически и стопански ред, зависещ на международните властови елити, в който, в случай че се реализира, би имало прекомерно малко място за народна власт и най-много на самостоятелност и свободно развиване.
При глобализацията има място за мощни страни със своя самородност, история и просвета, при глобализма сходно нещо не може да просъществува.
Сега погледите на народите са вперени точно към БРИКС и към интензивното уголемение на тази организация. От извънредно значение ще бъде и приемането на нова интернационална аварийна валута, нови гаранции за сигурност, зад които ще стоят военните колоси Русия и Китай, нови благоприятни условия за бързо и свободно от непозната взаимозависимост развиване. Неслучайно повече от 20 страни, измежду които и крупни стопански системи като Турция, Индонезия, Аржентина, Мексико, Иран и други, се стремят да станат пълноправни членове на БРИКС. Парадоксално, и президентът на Франция Макрон пожела да взе участие в срещата на високо ниво през август. Това е развиването, което ще постави точка на световната доминация на западния свят, траяла повече от 500 години (приблизително от епохата на Великите географски открития) и ще откри нова равноправна система в интернационалните връзки.
А това ще бъде несрещана до момента политическа и икономическа гражданска война, основаваща се не на принуждение, а на съдействие.
В. Както знаем, България е една от първите страни, признали КНР и дълги години поддържа доста добро съдействие в разнообразни сфери на стопанската система и търговията. Как оценявате смисъла, опциите и вероятностите, които самодейността " Един пояс, веднъж " дава за развиването на българо-китайските връзки?
П. Клисаров: Много е тъпо, че България не се възползва задоволително от връзките си с Китай, не се стреми да ги задълбочава, а в противен случай – следва пагубния курс на Съединени американски щати и Европейски Съюз за опълчване с Китай. Дори единствено съзнанието, че това е страна с съвсем 5000 години непрестанно развиване, каквото няма даже близко никоя друга страна в света, би трябвало да ни подтиква да дружим и да си сътрудничим с нея.
Ние в партия „ Пряка народна власт “ сме на мнение, че в неизбежните огромни политически промени, които ще последват доста скоро, ще имаме опция да сложим връзките ни с КНР на напълно друга основа и да задълбочим съдействието си в параметри, несравними с днешните.
Ако се върнем към самодейността „ Един пояс, веднъж “, то в основата й са комбинираните планове на Икономическия пояс на Пътя на коприната и Морския път на коприната от ХХІ век. Терминът „ пояс “ се отнася за сухопътните направления на автомобилния и железопътния превоз, до момента в който „ път “ се отнася за морските пътища на водния превоз. В рамките на плана Икономически пояс на Пътя на коприната се оформят три трансевразийски стопански коридора: северен (Китай - Централна Азия - Русия - Европа), централен (Китай - Централна и Западна Азия - Персийски залив – Средиземно море), и южен (Китай – Югоизточна Азия – Южна Азия – Индийски океан).
От китайския град Чунцин потеглят три интернационалните високоскоростни железопътни карго линии. Едното трасе стига на юг до Сингапур, другото – на север до Русия. По третите релси се пътува най-дълго – ок. 10 хиляди километра на Запад, до централната част на Европа. Прекосяват се 14 страни и крайната спирка е в немския град Дуисбург. Голяма част от китайските артикули, изнасяни за Европа, потеглят точно от Чунцин. За страдание обаче високоскоростната железница от Китай за Европа заобикаля България: линията минава през Турция, Гърция и оттова - на запад през Сърбия и Унгария за крайната гара в Германия.
Нашата страна, макар че през нея минава най-прекият маршрут към Централна и Западна Европа, е подценена не тъй като сме в неприятни политически връзки, а поради качеството на съществуващата ж.п. инфраструктура в България. Ето статукво, за което ние ще се стремим да бъде променено. Нещо повече - желаем да бъдем неразделна част от самодейността не просто за високоскоростна, а за свръхскоростна железница, по която ще минават освен артикули, само че и пътнически влакове.
Но това е единствено част от нещата, които желаеме да вършим взаимно с Китай.
Според български земеделски експерти, България, със своите свръхплодородни земи може да изхранва над 50 млн. население, а ние сме едвам 6.5 милиона, освен това внасяме (по признанията на двама следващи заместник-министри на земеделието) 80% от храните. Това е вероятно връх, заслужен за книгата „ Гинес “. Накратко казано, в селското стопанство имаме голямо поле за съдействие с Китай. Същото се отнася за образованието, медицината, голям брой производства, туризма и какво ли не още.
В. Като ръководител на Партия " Пряка народна власт ", чиято съществена задача е фактически основаването и развиването на демократичните процеси, бихте ли отправили някои рекомендации за работата по този мегапроект през идващото десетилетие?
П. Клисаров: Въпреки че сме последователи на демокрацията, чиито корени произлизат от Древна Гърция, която е минала през разнообразни стадии на развиване и намира своята комплектност и върховен етап в създадения от нас модел на директната народна власт, ние почитаме всички модели на държавно ръководство, стига да не са учредени на принуждение и тирания. Единственият аршин за успешността на един модел са неговите достижения и благоденствието на народа, където той се ползва. В този смисъл намираме и китайския модел, учреден върху конфуцианството и комунистическите хрумвания с блестящо изразена китайска специфичност, за извънредно ефикасен. Доказателства за това са сбъднатата от актуален Китай Конфуцианска концепция за „ сяокан ” (умереното благоденствие на всички), която, както бе регистрирано в Китай, бе реализирана през 2020 година, както и шеметното развиване на страната във всяко отношение през последните 30 години. Очевидно, че Китай е намерил най-подходящия модел за вътрешно развиване и не се нуждае от никакви поуки, каквито Глобалният Запад се пробва да му дава.
Що се отнася до плана „ Един пояс – веднъж “, ще кажа, че не бих си разрешил да насочвам рекомендации към хората, които са я стартирали и я реализират, тъй като нямам нужния за това размер от информация и познания. Намирам я за извънредно скъпа, огромна и водеща към един по-добър свят, за учредена на отлични правила и притежаваща огромни вероятности.
Единственото, което бих могъл да насочва като благопожелание, е китайското управление да не се отклонява от определения път и да следва дефинираните от него правила и цели. Те безспорно ще го доведат до забележителен триумф.
С него беседваме за КМГ във връзка 10-годишния празник на китайския мегапроект „ Един пояс,един път ”, който той добре познава и е имал достойнството и опцията да взе участие в редица начинания, свързани с него.
В. Г-н Клисаров, като прочут български политик и политолог и като създател на редица книги и изявления, свързани с въпросите на демокрацията и нейните форми, апелирам да ни кажете какво е съгласно Вас смисъла на стартиралата преди 10 години мегаинициатива на китайския президент Си Дзинпин " Един пояс, веднъж " - както в подтекста на споделените изгоди за страните-участнички, по този начин и за развиването на външнополитическите и стопански връзки на Китай с включените в него страни? Както знаем, в основата на мегапроекта е свързаността сред всички страни-участички, и опцията, която той дава за тази взаимовръзка.
П. Клисаров: Тази китайска самодейност бе оповестена в интернационален проект преди 10 години при визитите на Си Дзинпин в Индонезия и Казахстан, само че концепцията й бе препоръчана от него още по време на XVIII конгрес на ККП, състоял се през 2012 година, а по-късно - развита в изявленията му през идващите години. Визията на Си Дзинпин се базира на ясното схващане, че земята е дом на цялото човечество, че то се намира на значим стадий от своето развиване и има няколко съществени благоприятни условия, сред които би трябвало да избира. Всъщност става дума дали да продължи настоящият курс, характеризиращ се с неограничаван от нищо диктат на една световна свръхсила и в действителност завършек на националния суверенитет на останалите страни, или да се върви по пътя, предлаган от Китай, а точно блян към хармонично взаимоотношение, взаимно битие, взаимни изгоди и общо развиване.
Така Китай предложи нов модел на интернационално съдействие и развиване посредством подсилване на съществуващите районни двустранни и многостранни механизми и структури за взаимоотношение на другите страни с Китай. Продължавайки и развивайки духа на античния Път на коприната, в самодейността „ Един пояс, веднъж “ се създават нови механизми за районно икономическо партньорство, поощряване на икономическия разцвет на участващите страни, подсилване на културния продан и връзки във всички полета сред разнообразни цивилизации и поощряване на мира и устойчивото развиване. Това можем да забележим и в Университетския алианс на Новия път на коприната (New Silk Road University Alliance), основан на 22 май 2015 година и включващ към този момент 128 университета от 31 страни и райони, в Туристическия съюз на градовете „ Един пояс и веднъж “, включващ към този момент повече от 45 града в Евразия, както и в редица други инициативи.
Според формалните данни на Китай „ Един пояс, веднъж “ обгръща по-голямата част от Евразия и свързва разрастващите се страни, в това число „ новите стопански системи “, с развитите страни. Територията на мегапроекта е богата на запаси, в нея живеят 63% от популацията на света, а прогнозният стопански мащаб е 21 трилиона щатски $.
Въпреки че на Запад се постараха да принизят китайската самодейност, описвайки я като модернизиране на транспортните коридори, свързващи Китай със Западна Европа (т.е. главния производител с главните купувачи), и като блян да се слагат близките страни под китайска взаимозависимост, нещата са доста по-дълбоки. Идеята е правилото на равноправието и взаимното развиване да бъде изведен на ново ниво – нещо напълно друго от концепцията за доминация на Запада.
С това Китай внася своя голям принос за построяването на нов международен ред, основаващ се точно на равноправието, независимостта и свободата на развиване на всяка страна.
В. Бихте ли коментирали също и повишеното значение, изключително в последните години на самодейността БРИКС, която е друга опция за съдействие сред редица страни?
П. Клисаров: Несъмнено самодейността БРИКС е основата на бъдещото свободно развиване на нациите и отвод от глобализма. Специално желая да почертая разликата сред глобализацията, която е натурален развой вследствие развиването на технологиите и води към световно взаимоотношение в стопанската система, търговията, културата и човешкия продан, и глобализма, който е идеология.
Глобализацията е фрапантно увеличената опция на хората да се реалокират в пространството и да поддържат връзка в действително време, без значение къде се намират, което сякаш смалява планетата и я сплотява. Бихме могли да назовем това събитие „ естествена глобализация, или „ планетарна взаимосвързаност “.
Глобализмът обаче, в качеството си на идеология, допуска забележителен отвод от народен суверенитет и прехвърлянето на редица национални пълномощия в ръцете на неизбирани от никого наднационални структури, свързани най-много с банковия капитал и транснационалните корпорации (ТНК). Той ратува за ново, постиндустриално устройство на света, нов политически и стопански ред, зависещ на международните властови елити, в който, в случай че се реализира, би имало прекомерно малко място за народна власт и най-много на самостоятелност и свободно развиване.
При глобализацията има място за мощни страни със своя самородност, история и просвета, при глобализма сходно нещо не може да просъществува.
Сега погледите на народите са вперени точно към БРИКС и към интензивното уголемение на тази организация. От извънредно значение ще бъде и приемането на нова интернационална аварийна валута, нови гаранции за сигурност, зад които ще стоят военните колоси Русия и Китай, нови благоприятни условия за бързо и свободно от непозната взаимозависимост развиване. Неслучайно повече от 20 страни, измежду които и крупни стопански системи като Турция, Индонезия, Аржентина, Мексико, Иран и други, се стремят да станат пълноправни членове на БРИКС. Парадоксално, и президентът на Франция Макрон пожела да взе участие в срещата на високо ниво през август. Това е развиването, което ще постави точка на световната доминация на западния свят, траяла повече от 500 години (приблизително от епохата на Великите географски открития) и ще откри нова равноправна система в интернационалните връзки.
А това ще бъде несрещана до момента политическа и икономическа гражданска война, основаваща се не на принуждение, а на съдействие.
В. Както знаем, България е една от първите страни, признали КНР и дълги години поддържа доста добро съдействие в разнообразни сфери на стопанската система и търговията. Как оценявате смисъла, опциите и вероятностите, които самодейността " Един пояс, веднъж " дава за развиването на българо-китайските връзки?
П. Клисаров: Много е тъпо, че България не се възползва задоволително от връзките си с Китай, не се стреми да ги задълбочава, а в противен случай – следва пагубния курс на Съединени американски щати и Европейски Съюз за опълчване с Китай. Дори единствено съзнанието, че това е страна с съвсем 5000 години непрестанно развиване, каквото няма даже близко никоя друга страна в света, би трябвало да ни подтиква да дружим и да си сътрудничим с нея.
Ние в партия „ Пряка народна власт “ сме на мнение, че в неизбежните огромни политически промени, които ще последват доста скоро, ще имаме опция да сложим връзките ни с КНР на напълно друга основа и да задълбочим съдействието си в параметри, несравними с днешните.
Ако се върнем към самодейността „ Един пояс, веднъж “, то в основата й са комбинираните планове на Икономическия пояс на Пътя на коприната и Морския път на коприната от ХХІ век. Терминът „ пояс “ се отнася за сухопътните направления на автомобилния и железопътния превоз, до момента в който „ път “ се отнася за морските пътища на водния превоз. В рамките на плана Икономически пояс на Пътя на коприната се оформят три трансевразийски стопански коридора: северен (Китай - Централна Азия - Русия - Европа), централен (Китай - Централна и Западна Азия - Персийски залив – Средиземно море), и южен (Китай – Югоизточна Азия – Южна Азия – Индийски океан).
От китайския град Чунцин потеглят три интернационалните високоскоростни железопътни карго линии. Едното трасе стига на юг до Сингапур, другото – на север до Русия. По третите релси се пътува най-дълго – ок. 10 хиляди километра на Запад, до централната част на Европа. Прекосяват се 14 страни и крайната спирка е в немския град Дуисбург. Голяма част от китайските артикули, изнасяни за Европа, потеглят точно от Чунцин. За страдание обаче високоскоростната железница от Китай за Европа заобикаля България: линията минава през Турция, Гърция и оттова - на запад през Сърбия и Унгария за крайната гара в Германия.
Нашата страна, макар че през нея минава най-прекият маршрут към Централна и Западна Европа, е подценена не тъй като сме в неприятни политически връзки, а поради качеството на съществуващата ж.п. инфраструктура в България. Ето статукво, за което ние ще се стремим да бъде променено. Нещо повече - желаем да бъдем неразделна част от самодейността не просто за високоскоростна, а за свръхскоростна железница, по която ще минават освен артикули, само че и пътнически влакове.
Но това е единствено част от нещата, които желаеме да вършим взаимно с Китай.
Според български земеделски експерти, България, със своите свръхплодородни земи може да изхранва над 50 млн. население, а ние сме едвам 6.5 милиона, освен това внасяме (по признанията на двама следващи заместник-министри на земеделието) 80% от храните. Това е вероятно връх, заслужен за книгата „ Гинес “. Накратко казано, в селското стопанство имаме голямо поле за съдействие с Китай. Същото се отнася за образованието, медицината, голям брой производства, туризма и какво ли не още.
В. Като ръководител на Партия " Пряка народна власт ", чиято съществена задача е фактически основаването и развиването на демократичните процеси, бихте ли отправили някои рекомендации за работата по този мегапроект през идващото десетилетие?
П. Клисаров: Въпреки че сме последователи на демокрацията, чиито корени произлизат от Древна Гърция, която е минала през разнообразни стадии на развиване и намира своята комплектност и върховен етап в създадения от нас модел на директната народна власт, ние почитаме всички модели на държавно ръководство, стига да не са учредени на принуждение и тирания. Единственият аршин за успешността на един модел са неговите достижения и благоденствието на народа, където той се ползва. В този смисъл намираме и китайския модел, учреден върху конфуцианството и комунистическите хрумвания с блестящо изразена китайска специфичност, за извънредно ефикасен. Доказателства за това са сбъднатата от актуален Китай Конфуцианска концепция за „ сяокан ” (умереното благоденствие на всички), която, както бе регистрирано в Китай, бе реализирана през 2020 година, както и шеметното развиване на страната във всяко отношение през последните 30 години. Очевидно, че Китай е намерил най-подходящия модел за вътрешно развиване и не се нуждае от никакви поуки, каквито Глобалният Запад се пробва да му дава.
Що се отнася до плана „ Един пояс – веднъж “, ще кажа, че не бих си разрешил да насочвам рекомендации към хората, които са я стартирали и я реализират, тъй като нямам нужния за това размер от информация и познания. Намирам я за извънредно скъпа, огромна и водеща към един по-добър свят, за учредена на отлични правила и притежаваща огромни вероятности.
Единственото, което бих могъл да насочва като благопожелание, е китайското управление да не се отклонява от определения път и да следва дефинираните от него правила и цели. Те безспорно ще го доведат до забележителен триумф.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ