Божидар Божанов: Водещата роля в съдебната система е на съда!
Политикът и някогашен министър Божидар Божанов написа пост в обществената мрежа Фейсбук, в който разяснява измененията в Конституцията . Той вижда три рецензии, които най-често се насочат към тях. Публикуваме разбора на Божидар Божанов без редакторска интервенция:
„ Три въпроса/критики, които виждам най-често по отношение на промени в Конституцията.
1. Защо парламентарната квота в прокурорския съвет е по-голяма от професионалната – по този начин не се ли слага прокуратурата под политически надзор?
Проблемът с прокуратурата все още е, че основният прокурор (който е шеф на всички прокурори и може да реализира контрол за правда по делата) или не носеше отговорност пред никого („ над мен е единствено Бог “), или получаваше подмолни инструкции от разнообразни центрове на власт. Съответно отговорност за дейностите на прокуратурата не се носеха – „ те си го избират прокурорите “.
С промените, като се изключи че му отстраняваме правата за интервенция, слагаме превес на публичната квота. Това, от една страна, предотвратява капсулирането (прокурори, които зависят кариерно от основния, го поддържат в съвета), а от друга дава отговорност и отчетност. Трябва да отбележим и че публичната квота не е партийна и това ще е водещ принцип при нейното лъчение.
С друго изменение подчертаваме, че водещата роля в правосъдната власт е на съда. Прокуратурата и следствието са страна по делата, а съдът е съдия. Именно независимостта на съда е в центъра на правосъдната власт, заради което квотите там са наопаки – 8 съдии, определени от съдии (от общо 15 члена, като единствено 5 се избират от парламента). Водещото при съда е, че би трябвало да е самостоятелен. Водещото при прокуратурата, която реализира наказателната политика на страната, е да бъде отчетна. Именно по тази причина са такива квотите в двата съвета.
2. Защо двойно поданство? Така не се ли отваря вратата за непознато въздействие?
В рамките на дебата бяха изнесени данни от госпожа Цонева, че България е последната страна и в Европейски Съюз, и в Съвета на Европа, която разрешава двойно поданство по принцип, само че го не разрешава за изборни длъжности. С премахването на това ограничаване вършим по-лесно за българската диаспора (стотиците хиляди емигранти за последните 30 години) да се включи в политическия живот без бюрократични спънки и затруднения.
Изискването да нямаш двойно поданство, с цел да си депутат/министър, не е спънка за непознати сътрудници на въздействие да заемат позиции, както някои се надяват. Пример е Георги Димитров, който преди да се върне и да трансформира България в руска колония, се отхвърля от руското си поданство. Борбата с непознатото въздействие е работа на службите, а не на официално конституционно ограничаване.
Има няколко типа българско поданство – по рождение (ако си се родил с българско поданство или си дете на български гражданин), по генезис (от историческите територии, на които е имало българско население) и по натурализация (ако сиsigna живял най-малко 5 години в България и отговаряш на спомагателни условия по закон). Няма догадка, в която някой чужденец получава българско поданство, без да е чувал за България, тъй че тези терзания са неоснователни.
3. Защо с нормално Народно заседание приемате промени, за които се изисква Велико Народно Събрание, според решение на Конституционния съд?
Решение 3 от 2003 година на Конституционния съд, по искане на тогавашния основен прокурор (който обществено се е хвалел с въздействието си в Конституционния съд по отношение на това решение), дефинира по какъв начин се пояснява наредбата на член 158, т. 3 от Конституцията, а точно, какво значи „ формата на държавно устройство и на държавно ръководство “. Тезата, че нормално Народно заседание не може да разделя Висшия правосъден съвет на два съвета и да отстранява пълномощия на основния прокурор, се базира на това решение.
Има обаче и друго решение – номер 8 от 2005 година, което споделя, че може да има повече от едно тълкувателно решение по една норма, и че „ Промени в Конституцията, съсредоточени в границите на правосъдната власт, [..] които са ориентирани към преструктуриране, усъвършенстване от съдържателна позиция и прецизиране на обособени функционалности на нейни органи, слагане на акценти или уточняване на техни пълномощия или наименования, както и взаимоотношението им с институции на другите управляващи, не съставляват смяна във формата на държавно ръководство “.
И двете решения са тълкувателни – по искане на основния прокурор и по искане на Върховен касационен съд. Те дават рамка, само че както показва Решение 8, би трябвало да се извърши преценка на съответни промени, с цел да се реши нюанса и салдото. Иначе казано, не може да се твърди, че Решение 3 прави актуалните промени противоконституционни.
Всички тези причини са изказвани в комисия и в пленарна зала. Аз персонално считам, че промените в Конституцията са положителни, водят до по-независим съд и по-отчетна прокуратура. Критиките към плана бяха регистрирани с промените сред първо и второ четене, като бяха обсъждани с професионалните общности в двата месеца сред двете първи гласувания.
Подхождаме към Конституцията с голямо внимание и с схващане за отговорността, която носим. Ако някой е прочел някоя сериозна публикация или е чул изявление на някой от опозицията или е извадил едно-две сериозни фрази от три страници мнение на някоя институция, приканвам към по-задълбочен прочит. И на подтекста, и на дебатите в комисия и в зала. “
