Политическият психолог проф. Антоанета Христова написа коментар в социалните мрежи,

Политическият психолог проф. Антоанета Христова написа коментар в обществените мрежи, в който се възмущава от огромните малките екрани. Причината е неналичието на публичност, по отношение на връщането на хартиените бюлетини за идния избор. 

Ето какво написа тя:

Вчера бях очевидец на безобразието по БТВ да бъде показано гласоподаване на фенове по тематиката " за “ и " срещу “ машинния избор на основата на измислено зрителско мнение, което няма каквато и да е представителност.

На фона му, Антоанета Цонева си позволи да обобщава за публичното мнение, което видите ли, било срещу хартиените бюлетини. Поисках включване, само че към момента нямам удостоверение за такова. Нито един път мнението на хората, които са застанали с лицето си зад концепцията за връщане на смесеното гласоподаване, не е позволено до медиите – БТВ, НТВ, Българска национална телевизия. Защо??? Единственият вероятен отговор е операция и втори проект за обслужване на нечии ползи.

Защо съм " за “ смесеното гласоподаване? (Аз съм единствено за книжен избор, само че смесеното гласоподаване е вероятен компромис все още.)

1. Целта на демокрацията е да даде опция всеки, който изиска да гласоподава да има опция. Има ли такава опция при машинния избор? Категорично не. Защото има доста възрастни хора и хора, които имат здравословни проблеми (напр. тремор на ръцете), които не могат да гласоподават. Едните заради боязън, че ще се изложат в случай че изискат помощ, други, заради боязън от откриване на тайната на вота в случай че се извърнат за помощ, трети заради неудобството, че е нужна помощ, с цел да уцелят бутоните. Само този факт е задоволителен да се направи извод, че машинния избор е антидемократичен и би трябвало да се забрани.

2. Всички IT експерти са безапелационни, че има опция за манипулиране на машините, т.е. излиза едно на разписките, а друго – в машината като резултат. Не може да има цивилен надзор върху това какво става в " черната кутия “. Справка – проф. Хари Хърсти, който работи с Камала Харис по тематиката и един от създателите на Неправителствени организации " Voting machine hacking “ New York. Справка, всички страни, чиито парламенти са отрекли гласуването с машини.

3. Гласуването с хартиени бюлетини има също поредност от проблеми. Едните се вземат решение от новото броене. Вторите (невалидните бюлетини) също има метод да бъдат преодолени като проблем. Защото невалидните бюлетини дават сигнал за нещо. Например, това, че хората са изразили позицията си посредством драскане, или че изборната комисия има единно мнение за тяхната недействителност. Последното слага въпроса може ли цяла изборна комисия да бъде купена? Машинният избор не взема решение казуса с купения избор, тъй като тези, които го продават нямат проблем с работа с мобилни устройства, и с машини – надлежно. Т.е. не може, с цел да решиш един проблем да създадеш по-голям. Защото операцията с машини е доста по-голям проблем спрямо операцията с хартиени бюлетини.

Българският парламент не позволи дори да се дебатира по казуса. Това още повече усилва подозренията за скрити ползи. Последното от своя страна понижава искащите да гласоподават и усилва самочувствието на тези, които желаят властта непременно, че могат " да си разиграват коня “. Последното е края на демокрацията.

Докато не решим казуса с честността (максимално възможна) на изборите, демократичния развой в България е извърнат обратно – към авторитаризма.