Политиците и чиновниците са големият риск за плана за възстановяване
Политическият и административният риск са най-значимите фактори, които могат да доведат до неуспех осъществяването на Националния проект за възобновяване и резистентност. Тези опасности все още са по-високи от икономическата неустановеност и нестабилната външна среда. Първите огромни закъснения към този момент са налице и България няма да може да изпрати по отношение на първичните периоди второ искане за заплащане по проекта.
Това демонстрира разбор на Института за пазарна стопанска система, показан през днешния ден. България чака по проекта 5,69 милиарда евро, като първото заплащане в размер на близо 1,4 милиарда евро към този момент влезе в бюджета.
ИПИ е оценил рисковете пред осъществяването на проекта на основата на два знака – въздействие на риска и неговата възможност. Анализът демонстрира, че политическите и административните опасности са най-проблемни. В същото време ръководството на част от тях е невероятно или мъчно.
Почти всички оценени политически проблеми съставляват висок риск за проекта. Силно евентуално е политическата неустойчивост да продължи, а въздействието й върху системите е доста. Висок е и рискът от несъставяне на постоянно държавно управление, неналичието на политическа поддръжка за заложените в националния проект промени, закъснението при приемане на нормативни актове от Народно събрание. Като висок политически риск е оценена и корупцията и завладяването на страната от заинтригувани кръгове.
В алено светят и множеството административни опасности – закъснението в разработване на свързани с проекта документи, неналичието на потенциал за подготовка и ръководство на вложенията, проблеми в планирането и осъществяването на публичните поръчки. При поръчките се чакат проблеми във всички стадии на осъществяване на процедурите.
На този декор икономическите и външните опасности макар турбулентната конюнктура се правят оценка като по-нискорискови. При икономическите опасности с най-сериозен капацитет да сътвори компликации е инфлацията и забавянето на икономическото развиване, при външните фактори най-рискова е войната в Украйна и трусовете в Европейски Съюз.
Резултатът от политическите и административните опасности към този момент е налице – България няма да успее да подаде искане за второ заплащане в точния момент. Това следваше да се случи през януари, 2023 година За задачата България би трябвало да извърши 66 ограничения. По последни данни страната е отметнала едвам 8 от тях, а до края на годината остават 12 работни дни. Така е несъмнено, че страната няма да успее да прати в точния момент искане за заплащане. Малко евентуално е и да се изпрати отчасти искане, тъй като броят на неизпълнените цели е огромен и това е знак, че страна на не се оправя. От ИПИ предлагат при ръководството на политическите опасности партиите да създадат опит да изгладят разликите си в региона на обещаните промени пред Брюксел. При липса на потенциал може да се търси външна помощ от цивилен организации и външни институции, може да се мисли и за наказания при бойкот от страна на администрацията.
Пълният текст на разбора може да бъде прочетен на
Това демонстрира разбор на Института за пазарна стопанска система, показан през днешния ден. България чака по проекта 5,69 милиарда евро, като първото заплащане в размер на близо 1,4 милиарда евро към този момент влезе в бюджета.
ИПИ е оценил рисковете пред осъществяването на проекта на основата на два знака – въздействие на риска и неговата възможност. Анализът демонстрира, че политическите и административните опасности са най-проблемни. В същото време ръководството на част от тях е невероятно или мъчно.
Почти всички оценени политически проблеми съставляват висок риск за проекта. Силно евентуално е политическата неустойчивост да продължи, а въздействието й върху системите е доста. Висок е и рискът от несъставяне на постоянно държавно управление, неналичието на политическа поддръжка за заложените в националния проект промени, закъснението при приемане на нормативни актове от Народно събрание. Като висок политически риск е оценена и корупцията и завладяването на страната от заинтригувани кръгове.
В алено светят и множеството административни опасности – закъснението в разработване на свързани с проекта документи, неналичието на потенциал за подготовка и ръководство на вложенията, проблеми в планирането и осъществяването на публичните поръчки. При поръчките се чакат проблеми във всички стадии на осъществяване на процедурите.
На този декор икономическите и външните опасности макар турбулентната конюнктура се правят оценка като по-нискорискови. При икономическите опасности с най-сериозен капацитет да сътвори компликации е инфлацията и забавянето на икономическото развиване, при външните фактори най-рискова е войната в Украйна и трусовете в Европейски Съюз.
Резултатът от политическите и административните опасности към този момент е налице – България няма да успее да подаде искане за второ заплащане в точния момент. Това следваше да се случи през януари, 2023 година За задачата България би трябвало да извърши 66 ограничения. По последни данни страната е отметнала едвам 8 от тях, а до края на годината остават 12 работни дни. Така е несъмнено, че страната няма да успее да прати в точния момент искане за заплащане. Малко евентуално е и да се изпрати отчасти искане, тъй като броят на неизпълнените цели е огромен и това е знак, че страна на не се оправя. От ИПИ предлагат при ръководството на политическите опасности партиите да създадат опит да изгладят разликите си в региона на обещаните промени пред Брюксел. При липса на потенциал може да се търси външна помощ от цивилен организации и външни институции, може да се мисли и за наказания при бойкот от страна на администрацията.
Пълният текст на разбора може да бъде прочетен на
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ