Украинските работници спасяват временно полската икономика
Политически Полша ври и кипи. Но най-малко към този момент това не се отразява на стопанската система ѝ. Защото полското благоденствие се дължи на общоевропейския стопански напредък. И на украинците - без тях Полша щеше да преживее злополука, написа Павел Лос за " Дойче веле ".
Скандалът към правосъдната промяна в Полша и спорът на Варшава с Европейския съюз към този момент не се отразяват на полската стопанска система. Според Централната банка на страната и Евростат, полската стопанска система е една от най-динамично разрастващите се в целия Европейски Съюз. В началото на юли Централната банка увеличи прогнозата си за растежа на Брутният вътрешен продукт през актуалната година от 4.0 на 4.7%. В същото време инфлацията се чака да спадне до 2.3 на 100 на годишна база. Освен това Евростат регистрира, че през предходната година Полша е била най-големият производител на мед и сребро в целия Европейски Съюз, държала е първото място по въгледобив и е била измежду водещите производители на селскостопански артикули - като ябълки, череши и ягоди.
Как да си разбираем това крещящо несъгласие сред политическото и икономическото развиване на страната? И има ли в действителност несъгласие? Отговорът на този въпрос откриваме в настоящото проучване на аналитичното звено на " Райфайзенбанк Интернационал " RBI. В него се твърди, че положителното положение на централноевропейските стопански системи - Чехия, Полша, Словакия, Словения и Унгария - се дължи по-скоро на общоевропейското развиване, в сравнение с обособения триумф на стопанската система на всяка една от тези страни. В най-голяма степен това важи за Полша, се показва в документа.
Достатъчно е да си напомним по какъв начин преди една година редица европейски стопански издания предричаха нерадостно бъдеще на Полша. След успеха на национално-консервативната партия " Право и правдивост " на последните избори, полската злота стартира да се обезценява, а рейтинговите организации се надпреварваха да снижават рейтинга на полските скъпи бумаги. Тогава те се аргументираха с политическите неуредици в страната, с предстоящото повишение на държавните разноски и идния спор на Варшава с Европейски Съюз.
Добре, че са украинците
Днес спорът с Европейски Съюз е налице, само че полската стопанска система съумя някак да се приспособи към шока и към този момент се оправя с ситуацията. Основната причина за това обаче е евтината работна ръка. По публични данни, междинната работна заплата в Полша е два пъти по-ниска от тази в Германия. А немски бизнесмени в Полша настояват даже, че действително заплатите на техните полски сътрудници са четири пъти по-ниски от тези на съответните експерти във Федералната република. Така че немският бизнес би трябвало да е удовлетворен. " Полският пазар е динамичен и еластичен ", споделя по този мотив Ивон Хайдлер от Сдружението на немските машиностроители и производители на промишлено съоръжение VDMA.
За самата Полша обаче евтината работна ръка е проблем. Заради ниските заплати повече от два милиона поляци напуснаха страната след приемането на Полша в Европейски Съюз през 2004 година - множеството от тях се реалокираха във Англия и Германия, където изискванията за труд са надалеч по-добри. Така доста предприятия и комунални служби започнаха да изпитват изострен дефицит на работна мощ. Донякъде казусът беше омекотен от рецесията в прилежаща Украйна - споровете в Крим и Донбас принудиха доста украинци да емигрират. Около един милион от тях се откриха точно в Полша.
" Без украинците ни очакваше икономическа злополука ", признава ръководителят на полския Съюз на бизнесмените и работодателите Цезар Казмирчак. По данни на Полската работа за чужденците, сега съвсем 90 на 100 от всички молби за позволение за престояване се подават от украинци. Повечето от тях по-късно си намират работа в строителството, земеделието или като домашни помощници. " Те учат езика сами и работят доста съзнателно ", споделя Казмирчак за трудовите емигранти от Украйна.
Достигнат ли е лимитът?
Но това няма да продължи дълго. Отмяната на краткосрочните визи за украинците, пътуващи в Европейски Съюз, най-вероятно ще докара до спад на емиграцията от Украйна към Полша. Украинските жители стартират да се интересуват към този момент и от други страни в Европа. А даже и Полша да вдигне заплатите, тя едва ли ще реши този проблем.
По-скоро страната ще стане по-малко привлекателна за непознатите вложители. Неслучайно на Хановерския панаир, на който Полша тази година беше страна-партньор, полската минисър-председателка Беата Шидло показва забележителна доброжелателност към немския бизнес и прикани немските бизнесмени да влагат в Полша.
Като цяло обаче запасите на европейския бизнес по отношение на Полша нарастват. И повода не е единствено в повишаването на работната ръка в страната. Европейските бизнесмени се тревожат по-скоро от обществено-политическата неустойчивост в страната, от популизма на сегашните полски управници, раздаващи скъпи обещания на жителите, и от неразбираемата икономическа стратегия на държавното управление. Картината се добавя от спора сред Варшава и Европейската комисия, която - поради ограничението на демократичните свободи - заплашва Полша със съществени наказания.
Всичко това стартира мощно да накланя везните в ущърб на Полша. От другата страна на везната е позитивното икономическо развиване на Европа, което обаче - дано напомним и това - сигурно няма да продължи постоянно.
Скандалът към правосъдната промяна в Полша и спорът на Варшава с Европейския съюз към този момент не се отразяват на полската стопанска система. Според Централната банка на страната и Евростат, полската стопанска система е една от най-динамично разрастващите се в целия Европейски Съюз. В началото на юли Централната банка увеличи прогнозата си за растежа на Брутният вътрешен продукт през актуалната година от 4.0 на 4.7%. В същото време инфлацията се чака да спадне до 2.3 на 100 на годишна база. Освен това Евростат регистрира, че през предходната година Полша е била най-големият производител на мед и сребро в целия Европейски Съюз, държала е първото място по въгледобив и е била измежду водещите производители на селскостопански артикули - като ябълки, череши и ягоди.
Как да си разбираем това крещящо несъгласие сред политическото и икономическото развиване на страната? И има ли в действителност несъгласие? Отговорът на този въпрос откриваме в настоящото проучване на аналитичното звено на " Райфайзенбанк Интернационал " RBI. В него се твърди, че положителното положение на централноевропейските стопански системи - Чехия, Полша, Словакия, Словения и Унгария - се дължи по-скоро на общоевропейското развиване, в сравнение с обособения триумф на стопанската система на всяка една от тези страни. В най-голяма степен това важи за Полша, се показва в документа.
Достатъчно е да си напомним по какъв начин преди една година редица европейски стопански издания предричаха нерадостно бъдеще на Полша. След успеха на национално-консервативната партия " Право и правдивост " на последните избори, полската злота стартира да се обезценява, а рейтинговите организации се надпреварваха да снижават рейтинга на полските скъпи бумаги. Тогава те се аргументираха с политическите неуредици в страната, с предстоящото повишение на държавните разноски и идния спор на Варшава с Европейски Съюз.
Добре, че са украинците
Днес спорът с Европейски Съюз е налице, само че полската стопанска система съумя някак да се приспособи към шока и към този момент се оправя с ситуацията. Основната причина за това обаче е евтината работна ръка. По публични данни, междинната работна заплата в Полша е два пъти по-ниска от тази в Германия. А немски бизнесмени в Полша настояват даже, че действително заплатите на техните полски сътрудници са четири пъти по-ниски от тези на съответните експерти във Федералната република. Така че немският бизнес би трябвало да е удовлетворен. " Полският пазар е динамичен и еластичен ", споделя по този мотив Ивон Хайдлер от Сдружението на немските машиностроители и производители на промишлено съоръжение VDMA.
За самата Полша обаче евтината работна ръка е проблем. Заради ниските заплати повече от два милиона поляци напуснаха страната след приемането на Полша в Европейски Съюз през 2004 година - множеството от тях се реалокираха във Англия и Германия, където изискванията за труд са надалеч по-добри. Така доста предприятия и комунални служби започнаха да изпитват изострен дефицит на работна мощ. Донякъде казусът беше омекотен от рецесията в прилежаща Украйна - споровете в Крим и Донбас принудиха доста украинци да емигрират. Около един милион от тях се откриха точно в Полша.
" Без украинците ни очакваше икономическа злополука ", признава ръководителят на полския Съюз на бизнесмените и работодателите Цезар Казмирчак. По данни на Полската работа за чужденците, сега съвсем 90 на 100 от всички молби за позволение за престояване се подават от украинци. Повечето от тях по-късно си намират работа в строителството, земеделието или като домашни помощници. " Те учат езика сами и работят доста съзнателно ", споделя Казмирчак за трудовите емигранти от Украйна.
Достигнат ли е лимитът?
Но това няма да продължи дълго. Отмяната на краткосрочните визи за украинците, пътуващи в Европейски Съюз, най-вероятно ще докара до спад на емиграцията от Украйна към Полша. Украинските жители стартират да се интересуват към този момент и от други страни в Европа. А даже и Полша да вдигне заплатите, тя едва ли ще реши този проблем.
По-скоро страната ще стане по-малко привлекателна за непознатите вложители. Неслучайно на Хановерския панаир, на който Полша тази година беше страна-партньор, полската минисър-председателка Беата Шидло показва забележителна доброжелателност към немския бизнес и прикани немските бизнесмени да влагат в Полша.
Като цяло обаче запасите на европейския бизнес по отношение на Полша нарастват. И повода не е единствено в повишаването на работната ръка в страната. Европейските бизнесмени се тревожат по-скоро от обществено-политическата неустойчивост в страната, от популизма на сегашните полски управници, раздаващи скъпи обещания на жителите, и от неразбираемата икономическа стратегия на държавното управление. Картината се добавя от спора сред Варшава и Европейската комисия, която - поради ограничението на демократичните свободи - заплашва Полша със съществени наказания.
Всичко това стартира мощно да накланя везните в ущърб на Полша. От другата страна на везната е позитивното икономическо развиване на Европа, което обаче - дано напомним и това - сигурно няма да продължи постоянно.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ