Защо Иван Гешев не иска да става депутат
Политическа промяна в правораздаването е оксиморон, би трябвало да се чуе мнението на магистратите и академичната общественост
Вече две години правосъдната власт и битката с престъпността са в рецесия. Държавата изпадна в колапс, тя де факто е блокирала – мимолетни парламенти, държавни управления с вързани ръце, воюващи институции, разлъчен народ. Живеем в страна призьор по корупция и по брой политици-борци с корупцията. В нея всичко е политика – политизира се даже работата на институции, в които политиката е неразрешена.
Ако погледнем обратно във времето, в това няма нищо инцидентно. На блокажа просто му пристигна времето. В това число и в правораздаването, написа в коментар в. „ Стандарт ”.
Политическата промяна на остарелия руски правосъден модел, почнала в края на 1989 и началото на 1990 година, не бе еднократен акт. Смяната на държавността означаваше преди всичко ново правосъдно законодателство, само че и дълъг развой на трансформации в правосъдните органи. Затова тези органи бяха вкарани трайно в политическия фокус - най-много прокуратурата, за която се твърдеше, че „ над нея е единствено Господ “. Историята й от този момент се трансформира в непрекъснато отстояване на нейната самостоятелност.
Има хора, които помнят първия демократично определен през 1992 година основен прокурор. Иван Татарчев години наред бе знаме на неукрепналото по това време Съюз на демократичните сили (с формираните каузи против някогашни комунистически величия). В края на мандата си обаче той бе осквернен от „ своите “ като болшевик – тъй като се опълчи на използването на прокуратурата за политически цели и далавери.
Още се помни и титаничната борба за независимостта на институцията на основния прокурор Никола Филчев с ръководителя на Върховния съд Иван Григоров. Оттогава опълчването на правосъдните институции и целенасоченото сриване на доверието в прокуратурата се употребява като политическо оръжие.
Ами натискът за ограничение пълномощията на основния прокурор? Не стигна ли той до нервност още по времето на Борис Велчев? И какво се случи, когато Велчев предложи вид за смяна? Управляващите се отхвърлиха, тъй като мандатът му бе към края си и не бе ясно кой ще е идващият на поста, орязване на пълномощията нямаше да е от изгода.
Да не приказваме за Висшия правосъден съвет. Преди години някои ръководещи сменяха състава му като работно облекло с смяна в правосъдния закон. Имаше даже интервал от година и половина, в който работиха три състава - с по 5-годишен мандат всеки. (И през днешния ден оповестили се за реформатори на правораздаването желаят, само че нямат предпочитание за промяна на Висш съдебен съвет до момента в който Иван Гешев е основен прокурор.)
Непрестанната политическата игра с правораздаването раждаше лобистки закони, обслужващи ползите на избрани политически и бизнес кръгове (като се стартира с незаконната приватизация и банкрута на банките при започване на 90-те и се приключи със закриването на спецправосъдието и „ смачкването “ на делата против обвинени олигарси), създаде закони за един човек („ Ванко 1 “ е единствено най-атрактивният), остави законови малки врати и процесуални недомислици, позволяващи изплъзване от отговорност за тежки закононарушения. Случайно ли е, че съвсем всички от тези закони бяха направени в адвокатски адвокатски фирми.
Съдебното законодателство от ден на ден изоставаше от условията на времето. По-важна политическа цел остана очернянето на прокуратурата и в последна сметка промяната на един или различен началник – преди Сотир Цацаров, в този момент Иван Гешев.
Някой ще каже – нищо ново. Ами не – не е по този начин. Различното през днешния ден е, че стремежът за преодоляване на прокуратурата и на правосъдната власт (няма да приказваме за държавата) ескалираха до своя парадокс. Дотам, че да се срамим, че сме българи – Венецианската комисия да ни каже, че направен от българската страна проектозакон (от Министерството на правосъдието) съдържа текстове, противоречащи на българската Конституция! А това е следващият път, в който сякаш в името на върховенството на закона у нас се нарушава върховенството на закона, каквато е тезата и на обвинител №1. Да оставим настрани, че Европа ни се чудеше по какъв начин с политическо решение бе закрита работеща правосъдна институция, без никой да попита най-малко дали тя може да бъде реформирана. Ликвидирането на спецправосъдието, без да бъде зачетено мнението на прокурори и съдии, след години евентуално ще бъде тълкувано от историците като най-срамния законодателен акт.
Политическото изтощение изроди дебата за бъдещето на правораздаването в пропагандни клишета, персонални нападки, измислени компромати, червени линии, пръскаща отвред завист. Обезвери, отврати и отблъсна хората.
Но настана време разделно за правораздаването и държавността. През последните няколко дни, когато вярата за реализиране на единодушие за действителна правосъдна промяна изглеждаше угаснала, в постройката на Народното събрание се случи нещо извънредно. Поне за последните десетилетия. Депутати и магистрати седнаха на една маса, с цел да слагат началото на сериозен разговор за належащи промени в българското правораздаване.
Странното в тази ситуация бе, че множеството медии не обърнаха внимание на този факт – от срещите излезе само новината, че прокуратурата работи по въпросите с покупките на съветски газ от съветски медиатори на повишени цени и с Българската банка за развиване.
За три дни депутати от Български напредък, ГЕРБ, а и от Движение за права и свободи, откликнаха на писмата на основния прокурор до народните представители, в които Иван Гешев ги прикани за разговор, заявява и своята подготвеност да взе участие в него. Предстоят срещи на управлението на прокуратурата и с представители на Българска социалистическа партия.
Случилите се диалози са начални – за показване на планове за законодателни промени, за обрисуване на параметри и тематиките за разискване. Тепърва следва всеки от участниците да показа вижданията си за съответни промени в правораздаването.
Новина обаче имаше. Още преди да стартират дебата политици и прокурори демонстрираха единодушие по най-важния настоящ въпрос – от каква тъкмо промяна се нуждае българското правораздаване. И това бе:
- експертна, а не политическа промяна, в която с изключение на депутати вземат участие магистрати, учени от сферата на правото, юридически сдружения, а при нужда се водят и съвещания (под формата на тълкувателни решения) с Конституционния съд с оглед вземането на работещи трайни решения;
- промяна всеобхватна - не на парче, която да обгръща цялата професионална рамка;
- промяна, която да сведе до най-малко изискванията за опълчване на институциите;
- промяна, синхронизирана с конституционни промени в областта на правото.
Това на процедура се оказа хвърлена ръкавица към всички политически сили в Народното събрание. Дали някой ще отхвърли, че усъвършенстването на правовия ред в страната се нуждае от сливане на науката, практиката и публичния интерес? Или че в изискванията на народна власт политическа промяна в правораздаването е оксиморон.
А политиците могат да са спокойни – Гешев самичък им сподели, че няма да ги измести. Главният прокурор не се вижда като народен представител, изключително на фона на това, което вижда в Народното събрание.
Вече две години правосъдната власт и битката с престъпността са в рецесия. Държавата изпадна в колапс, тя де факто е блокирала – мимолетни парламенти, държавни управления с вързани ръце, воюващи институции, разлъчен народ. Живеем в страна призьор по корупция и по брой политици-борци с корупцията. В нея всичко е политика – политизира се даже работата на институции, в които политиката е неразрешена.
Ако погледнем обратно във времето, в това няма нищо инцидентно. На блокажа просто му пристигна времето. В това число и в правораздаването, написа в коментар в. „ Стандарт ”.
Политическата промяна на остарелия руски правосъден модел, почнала в края на 1989 и началото на 1990 година, не бе еднократен акт. Смяната на държавността означаваше преди всичко ново правосъдно законодателство, само че и дълъг развой на трансформации в правосъдните органи. Затова тези органи бяха вкарани трайно в политическия фокус - най-много прокуратурата, за която се твърдеше, че „ над нея е единствено Господ “. Историята й от този момент се трансформира в непрекъснато отстояване на нейната самостоятелност.
Има хора, които помнят първия демократично определен през 1992 година основен прокурор. Иван Татарчев години наред бе знаме на неукрепналото по това време Съюз на демократичните сили (с формираните каузи против някогашни комунистически величия). В края на мандата си обаче той бе осквернен от „ своите “ като болшевик – тъй като се опълчи на използването на прокуратурата за политически цели и далавери.
Още се помни и титаничната борба за независимостта на институцията на основния прокурор Никола Филчев с ръководителя на Върховния съд Иван Григоров. Оттогава опълчването на правосъдните институции и целенасоченото сриване на доверието в прокуратурата се употребява като политическо оръжие.
Ами натискът за ограничение пълномощията на основния прокурор? Не стигна ли той до нервност още по времето на Борис Велчев? И какво се случи, когато Велчев предложи вид за смяна? Управляващите се отхвърлиха, тъй като мандатът му бе към края си и не бе ясно кой ще е идващият на поста, орязване на пълномощията нямаше да е от изгода.
Да не приказваме за Висшия правосъден съвет. Преди години някои ръководещи сменяха състава му като работно облекло с смяна в правосъдния закон. Имаше даже интервал от година и половина, в който работиха три състава - с по 5-годишен мандат всеки. (И през днешния ден оповестили се за реформатори на правораздаването желаят, само че нямат предпочитание за промяна на Висш съдебен съвет до момента в който Иван Гешев е основен прокурор.)
Непрестанната политическата игра с правораздаването раждаше лобистки закони, обслужващи ползите на избрани политически и бизнес кръгове (като се стартира с незаконната приватизация и банкрута на банките при започване на 90-те и се приключи със закриването на спецправосъдието и „ смачкването “ на делата против обвинени олигарси), създаде закони за един човек („ Ванко 1 “ е единствено най-атрактивният), остави законови малки врати и процесуални недомислици, позволяващи изплъзване от отговорност за тежки закононарушения. Случайно ли е, че съвсем всички от тези закони бяха направени в адвокатски адвокатски фирми.
Съдебното законодателство от ден на ден изоставаше от условията на времето. По-важна политическа цел остана очернянето на прокуратурата и в последна сметка промяната на един или различен началник – преди Сотир Цацаров, в този момент Иван Гешев.
Някой ще каже – нищо ново. Ами не – не е по този начин. Различното през днешния ден е, че стремежът за преодоляване на прокуратурата и на правосъдната власт (няма да приказваме за държавата) ескалираха до своя парадокс. Дотам, че да се срамим, че сме българи – Венецианската комисия да ни каже, че направен от българската страна проектозакон (от Министерството на правосъдието) съдържа текстове, противоречащи на българската Конституция! А това е следващият път, в който сякаш в името на върховенството на закона у нас се нарушава върховенството на закона, каквато е тезата и на обвинител №1. Да оставим настрани, че Европа ни се чудеше по какъв начин с политическо решение бе закрита работеща правосъдна институция, без никой да попита най-малко дали тя може да бъде реформирана. Ликвидирането на спецправосъдието, без да бъде зачетено мнението на прокурори и съдии, след години евентуално ще бъде тълкувано от историците като най-срамния законодателен акт.
Политическото изтощение изроди дебата за бъдещето на правораздаването в пропагандни клишета, персонални нападки, измислени компромати, червени линии, пръскаща отвред завист. Обезвери, отврати и отблъсна хората.
Но настана време разделно за правораздаването и държавността. През последните няколко дни, когато вярата за реализиране на единодушие за действителна правосъдна промяна изглеждаше угаснала, в постройката на Народното събрание се случи нещо извънредно. Поне за последните десетилетия. Депутати и магистрати седнаха на една маса, с цел да слагат началото на сериозен разговор за належащи промени в българското правораздаване.
Странното в тази ситуация бе, че множеството медии не обърнаха внимание на този факт – от срещите излезе само новината, че прокуратурата работи по въпросите с покупките на съветски газ от съветски медиатори на повишени цени и с Българската банка за развиване.
За три дни депутати от Български напредък, ГЕРБ, а и от Движение за права и свободи, откликнаха на писмата на основния прокурор до народните представители, в които Иван Гешев ги прикани за разговор, заявява и своята подготвеност да взе участие в него. Предстоят срещи на управлението на прокуратурата и с представители на Българска социалистическа партия.
Случилите се диалози са начални – за показване на планове за законодателни промени, за обрисуване на параметри и тематиките за разискване. Тепърва следва всеки от участниците да показа вижданията си за съответни промени в правораздаването.
Новина обаче имаше. Още преди да стартират дебата политици и прокурори демонстрираха единодушие по най-важния настоящ въпрос – от каква тъкмо промяна се нуждае българското правораздаване. И това бе:
- експертна, а не политическа промяна, в която с изключение на депутати вземат участие магистрати, учени от сферата на правото, юридически сдружения, а при нужда се водят и съвещания (под формата на тълкувателни решения) с Конституционния съд с оглед вземането на работещи трайни решения;
- промяна всеобхватна - не на парче, която да обгръща цялата професионална рамка;
- промяна, която да сведе до най-малко изискванията за опълчване на институциите;
- промяна, синхронизирана с конституционни промени в областта на правото.
Това на процедура се оказа хвърлена ръкавица към всички политически сили в Народното събрание. Дали някой ще отхвърли, че усъвършенстването на правовия ред в страната се нуждае от сливане на науката, практиката и публичния интерес? Или че в изискванията на народна власт политическа промяна в правораздаването е оксиморон.
А политиците могат да са спокойни – Гешев самичък им сподели, че няма да ги измести. Главният прокурор не се вижда като народен представител, изключително на фона на това, което вижда в Народното събрание.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ