Пол Стайгър е основател, главен редактор и изпълнителен директор на

...
Пол Стайгър е основател, главен редактор и изпълнителен директор на
Коментари Харесай

Пол Стайгър: Държим жива мечтата да направиш "голямата история"

Пол Стайгър е създател, основен редактор и изпълнителен шеф на ProPublica, онлайн платформа за проверяваща публицистика, от 2008 до 2012 година За този интервал публицистите от ProPublica получават две награди " Пулицър " през май 2010 година и май 2011 година Стайгър е бил основен редактор на Wall Street Journal от 1991 до 2007 година Под негово управление екипът на вестника печели 16 награди " Пулицър ". Стайгър взе присъединяване в конференцията " Нови хоризонти в публицистиката ", проведена от World Press Institute в партньорство с фондация " Америка за България ". Какво би трябвало да се направи, с цел да сме сигурни, че публицистиката в полза на обществото ще продължи да съществува?
В дълготраен проект човешките същества сме програмирани в ДНК-то си да си описваме истории. Хората имат великански блян да научават нови неща за света, което стана по-трудно в сегашната среда, тъй като в доста сфери на публицистиката опцията за облага се стопи. А и тъй като е по-трудно да се организира обикновено изявление с маска.

През живота си съм видял разпада на доста медии. Прекарах 15 от журналистическите си години в Los Angeles Times. Когато бях там през 60-те, 70-те и ранните 80-те, вестникът се къпеше в пари, бизнесът и популацията на Калифорния растяха, и беше висококачествена обява и прелестно място за работа. След това напуснах и прекарах остатъка от печатната си кариера в Wall Street Journal и този вестник също се справяше доста добре. Но LA Times стартира да запада - когато аз бях там, редакцията наброяваше 1200 души, а по-късно понижа до 400 през последните години, макар че с новия притежател последните няколко години отново е във напредък, в случай че ще и с по-малък екип.

ProPublica несъмнено нямаше да се появи, в случай че не бяха всеобщите уволнения в медиите в интервала към основаването на медиата през 2008 година Най-засегнатите сфери тогава бяха проверяващата и интернационалната публицистика. Те са най-скъпи и затова в случай че се пробвате да орежете бюджета си, би трябвало да уволните или някой умел по-близо до пенсиониране, който получава 150 000 $ годишно, или трима млади публицисти, които получават по 50 000 $ годишно. По-лесно е да се отървете първо от скъпоплатения публицист. В резултат от това, задграничните вести и проверяващата публицистика бяха пометени. Ето за какво когато двойката филантропи Хърбърт и Марион Сандлър обмисляха да подаряват по 10 млн. $ годишно за публицистика, си зададоха въпроса: " Защо не проверяваща публицистика? " И пристигнаха при мен. Аз таман щях да се пенсионирам като основен редактор на WSJ и имах концепция какво може да проработи, хареса им, имахме шанс и нещата се получиха.

ProPublica размени част от изгубената поради медийната рецесия проверяващата публицистика, само че и измисли нови способи за правене на проверяваща публицистика, които може би нямаше да се появят още доста години, в случай че ние не се бяхме появили на терен. Промяната в медийната среда има своите позитивни и негативни страни и от гледната точка на изгубените работни места, негативните до този миг са повече от позитивните. В цифровия свят е по-лесно да започнеш нещо стига да схванеш, че рекламната част от вестникарския бизнес е тежко развалена. За някои медийни бизнеси може и да сработи, Politico да вземем за пример, само че няма да можеш да накараш рекламата да проработи като модел на финансиране в множеството случаи. Медийният триумф може да пристигна от младежи или даже от по-стари опитни публицисти, в случай че могат да намерят финансиране или даже единствено добра концепция, с която да стартират. Ако в медийния пазар оперира организация като ProPublica, която може да им помогне в основен миг или в случай че са налице хората, които финансират ProPublica, можеш да постигнеш и серпантина нагоре, освен към дъното.
Какви нововъведения в проверяващата публицистика вкара ProPublica и по какъв начин структурата и метода на финансиране на платформата й разрешават да прави и разраства тази активност?
Едно от нещата, които знаех доста добре, когато започвахме, е, че най-голямото предизвикателство ще бъде да накараме хората да ни четат. До този миг въпреки всичко не съществувахме. Тъй като щяхме да се устояваме от дарения, нямаше потребност да се тревожим дали следствията ни ще вършат пари, само че с цел да имат влияние, трябваше да се четат. Методологията, която измислих, беше да си спомагаме с други медии и да даваме текстовете си гратис, само че извънредно за несъмнено време, на значими за посланието на публикациите медии.

Подходът на други организации с нестопанска цел беше да разгласяват отчет с рекомендации и да свикат конференция, на която да ги показват - новинарските организации пускат дописки от по 600 думи, може би някой по-голям вестник ще пусне публикация на 17-та стр., която в последна сметка никой няма да прочете. Но в случай че дадеш извънредно следствие на по-известна медиа или на медиа с изключително въздействие измежду публиката, която искаш да достигнеш, за някакъв период, те ще го сложат на първа страница. Това е логиката на психиката на извънредните материали в публицистиката. Текст на първа страница в доста четена медиа просто има доста по-голяма възможност да окаже действително влияние от 20 по-кратки публикации на 14-ти разтвор.

Това, което в действителност ни оказа помощ рано в живота на ProPublica, е, че някои от най-големите и уважавани новинарски организации в Америка взеха решение да рискуват с нашите текстове. New York Times сложиха един от текстовете ни на първа страница. Вторият текст, който използваха от нас, беше на корицата на неделното им списание, което е една от най-хубавите платформи в Съединени американски щати. Това беше вторият най-дълъг текст, който в миналото са пускали в списанието и завоюва и Пулицър, и националната премия за списание (още позната като премия Ели) - става дума за двете най-престижни награди в гилдията. Washington Post стартира също да употребява наши следствия. С всеки идващ материал на ProPublica оповестен във видна медиа, ставаше по-лесно да пласираме идващия.

Едно от нещата, които открихме съвсем инцидентно, е, че ние имахме доста по-голям екип за данни от множеството медии. Вместо един човек имахме 6 или 7. Така се беше получило, че няколко по едно и също време попаднаха в ръцете ни от други медии. Започнахме да вършим освен текстовете си, само че и базите си с данни обществени.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Градове 2 Вечерни вести 3 Енергетика 1 Градове 2 Вечерни вести 3 Коментари и разбори 1 Градове 2 Коментари и разбори 3 Вечерни вести
Например, рецесията удари напълно при започване на мандата на Барак Обама и беше прокаран пакет за стимулиране на стопанската система на стойност стотици милиарда долари. Нашите хора сътвориха база данни с всеки един контракт, извоюван по този пакет, изолирани по община, в която е извоюван контракта. Това, което стана, е, че работещите в междинни и дребни медии, дребни локални малките екрани и радиа да вземем за пример, или средноголеми вестници, откриваха, че спечелилият контракта да се построи нов хангар за локалната пожарна е шурей на кмета. Нямаше никакъв метод публицист на ProPublica да открие сходни " игли в сеното ", само че кореспондент в локален вестник, който изследва само общините, които са значими за него, ще го види с огромна алена удивителна и ще напише публикация за това. По този метод започнахме да виждаме публикации на първа страница с друго влияние от това, което обява в национална медиа може да има. Една публикация в AP на национална тематика като " основана е нова ваксина за ковид " да вземем за пример ще бъде препубликувана от всички. С ProPublica обаче можем да изолираме въздействието от материала до лечебните заведения в района на циркулация на даден вестник да вземем за пример, което прави текстовете доста по-значими.
В други изявленията сте описвал ProPublica повече като мрежа и хъб за следствия, а не като обичайната редакция. Как развихте мрежата си?
Преди няколко години млада журналистка от Daily News, едно време таблоидът с най-голяма циркулация в Съединени американски щати, беше разкрила в действителност жесток проблем в Ню Йорк. Полицаите и прокурорите злоупотребяваха с неприятно написан закон, който им позволяваше да изселват хора от домовете и жилищата им на улицата, в случай че служителите на реда имаха вяра, че жилището се употребява за незаконна активност - проституция или опиати. Всичко, от което се нуждаеха по този закон, беше клетвена декларация от служителите на реда, утвърдена от арбитър, с която гони нечия майка на улицата, тъй като децата й го употребяват, с цел да продават опиати или тъй като подозират, че това се случва Или пък не харесват въпросните младежи. Журналистката отишла при редакторите си и им обяснила, че е довела следствието докъдето може да стигне сама, само че медиата няма потенциал да го продължи. Хрумва й да помоли ProPublica за помощ и подпомагане и популярност богу, шефовете й се съгласили. Тя пристигна при нас, редакторите ни напряко подскочиха от възторг и назначиха няколко души да работят по публикацията. Съвместната работа на публицистите създаде следствие, което излезе като тематика на броя на корицата на New York Daily News. Въпреки финансовите си проблеми таблоидът има голямо въздействие в политическата общественост в Ню Йорк и заобикалящия го окръг. Ако ние бяхме пуснали текста сами, щеше да му лишават седмици да набере инерция. Когато е на корицата на Daily News, общинският съвет прекатурна този закон и му наложи куп ограничавания на практика незабавно. Разследването завоюва Пулицър за публични заслуги.

Нашата редакция измисли формула по какъв начин да дублираме сходни триумфи и и по какъв начин да ги финансираме. Ние пускаме поръчка за локални медийни организации, които имат хрумвания за страхотни следствия, за които се нуждаят от помощ. Ние им даваме част от парите, които събираме от дарения, с цел да им позволим да заменят постоянните вести, които техният публицист или публицисти биха покривали, в случай че не работеха по огромен план с нашите публицисти и специалисти по данни. В годината след следствието за служителите на реда в Ню Йорк, локален вестник в Аляска се възползва от програмата ни - оказа се, че щатът на практика няма останали служители на реда, а огромна част от тези, които работеха там, имаха престъпно досие. В резултат, изнасилванията, кражбите с щурм и редица други закононарушения бяха тотално отвън надзор в Аляска. Ние предоставихме помощ на медиата и в последна сметка се стигна до още един Пулицър за публични заслуги. Тогава имахме несъмнено над 100 претенденти, от които бяхме избрали колкото можехме да си позволим. Реакцията на спонсориращата ни общественост беше " Защо се спирате на 7 или 10, можем ли да удвоим броя следствия? Ще ви дадем повече от двойно повече пари. " Разбира се мениджмънтът ни се съгласи. Сега мисля, че сме стигнали до 21 такива плана годишно.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР