О, колко глупава търговска война
Пол Кругман*
Ню Йорк таймс
И по този начин, комерсиалната война стартира. И какъв брой глупава е тя.
Моята постоянна коментарна публикация ще е за опазването на здравето, само че аз почувствах, че би трябвало да си кажа мнението за тази идиотщина, освен това освен в туитър.
Официалното и правно пояснение на митата върху стоманата и алуминия е националната сигурност.
Това е явно лъжлива обосновка
заради обстоятелството, че главните директни жертви са демократични съдружници. Но Тръмп и компания, както може да се допусна, най-спокойно ни споделят неистини за икономическата политика, така както вършат това за всичко. Те ще възприемат митата като напълно почтена игра, в случай че тази политика обезпечи работни места, с които Тръмп ще може да се похвали. Ще стане ли това?
Точно тук събитието, че съм професионален икономист, ми предизвиква малко усложнения. Верният отговор за въздействието на комерсиалната политика за основаването и закриването на работни места, без значение за какъв брой добра или неприятна е считана тя, в действителност е нула.
Защо? Управлението за федерален запас (УФР) на Съединени американски щати в този момент последователно покачва лихвените проценти, тъй като приема, че в страната повече или по-малко има цялостна претовареност. Дори митата да водеха до стопански напредък, тогава УФР просто щеше да усилва лихвите по-бързо, което на собствен ред би изтласквало работни места в други браншове: строителството би потърпевшо от покачващите се лихвени проценти, доларът би поскъпнал, правейки американската индустрия по-малко конкурентоспособна, и т. н. Така че цялата ми професионална подготовка ме кара да отхвърлям въпроса за работните места като безпочвен.
Мисля обаче, че това е случай, при който макроикономиката, въпреки да считам, че е права, попречва потребните диспути. Искаме да знаем дали комерсиалната война на Тръмп ще сътвори или закрие работни места при една константна парична политика, въпреки да знаем, че тя няма да е непрекъсната големина. И отговорът, съвсем сигурно е, че комерсиалната война в действителност
ще бъде палач, а не основател на работни места.
По две аргументи. Първо, Тръмп постанова мита на междинни артикули - такива, които се употребяват за производството на други артикули, някои от които би трябвало да се конкурират на международните пазари. Най-явно, разноските по производството на колите и други трайни промишлени произведения ще се усилят, което ще понижи техните продажби; и каквото и да бъде покачването на заетостта в производството на метали, то ще бъде обезвредено от загубите на работни места в секторите надолу по веригата.
Простата сметка демонстрира, че е извънредно евентуално даже този директен резултат да се отрази негативно на заетостта.
Второ, други страни ще подхващат ответни ограничения против американския експорт, което ще коства работни места във всички браншове - от мотоциклетите до надениците.
В някои връзки тази обстановка ми припомня за митата върху стоманата, наложени от президента Джордж Буш-младши. Те се дължаха частично на надменност: администрацията на Буш възприемаше Америка като неоспоримата суперсила в света, каквито и бяхме във боен план; тя обаче не разбра, че ние напълно не бяхме също толкоз преобладаващи в стопанската система и търговията, и имахме доста за губене от един търговски спор. Администрацията на Буш небрежно получи урок от гневния Европейския съюз и отстъпи.
В случая с Тръмп мисля, че е налице друг тип заблуда: той си фантазира, че тъй като имаме търговски недостиг с редица страни, нямаме кой знае какво да губим, и останалата част от света ще се подчини скоро на волята му.
Той обаче бърка, най-малко по четири аргументи. Първо, макар че изнасяме по-малко, в сравнение с внасяме, ние въпреки всичко имаме огромен износ; едни ответни търговски ограничения ще навредят на доста американски служащи (и изключително на фермерите), много от които гласоподаваха за Тръмп, и в този момент ще се почувстват предадени.
Второ, актуалната търговия е комплицирана - страните не просто продават крайни артикули една на друга, а става въпрос за сложни вериги на стойност, които комерсиалната война на Тръмп ще наруши. Много американци ще се окажат губещи, даже да не са директно заети в производството на износни артикули.
Трето, в случай че ескалира по-нататък, комерсиалната война ще увеличи потребителските цени. В миг, когато Тръмп обезверено се пробва да убеди елементарните фамилии, че са спечелили нещо от неговите данъчни понижения, няма да е належащо кой знае какво, с цел да бъдат заличени тези облаги, колкото и дребни да са те.
И най-после - и мисля, че е в действителност значимо - ние си имаме работа с действителни страни, най-вече демокрации. Реалните страни имат действителна политика; те имат гордост; и гласоподавателите в тях в действителност не харесват Тръмп. Това значи, че даже техните водачи да желаят да създадат отстъпки,
гласоподавателите евентуално няма да го разрешат.
Нека разгледаме случая с Канада - дребна, кротка страна, която може да пострада тежко от една комерсиална война с гигантския си комшия. Възможно е да си помислите, че това ще направи канадците доста по-податливи на заплашване от Европейския съюз, който е също толкоз икономическа суперсила, колкото и ние. Само че даже държавното управление на канадския министър председател Джъстин Трюдо да бе склонно да отстъпи (досега канадските водачи, като министъра на външните работи Кристия Фрийланд, звучат по-гневно от когато и да било), те ще се изправят пред мощна ответна реакция на канадските гласоподаватели на всичко, което би изглеждало като капитулация пред подлия грубиян насреща.
Така че това е изпадане в един извънредно малоумен стопански спор. При това обстановката в тази комерсиална война по всяка възможност няма да се развие безусловно в интерес на Тръмп.
*Пол Робин Кругман е американски икономист и пишещ анализатор. През 2008 година печели Нобеловата премия за стопанска система поради неговия принос за Новата комерсиална доктрина и Новата икономическа география.
Ню Йорк таймс
И по този начин, комерсиалната война стартира. И какъв брой глупава е тя.
Моята постоянна коментарна публикация ще е за опазването на здравето, само че аз почувствах, че би трябвало да си кажа мнението за тази идиотщина, освен това освен в туитър.
Официалното и правно пояснение на митата върху стоманата и алуминия е националната сигурност.
Това е явно лъжлива обосновка
заради обстоятелството, че главните директни жертви са демократични съдружници. Но Тръмп и компания, както може да се допусна, най-спокойно ни споделят неистини за икономическата политика, така както вършат това за всичко. Те ще възприемат митата като напълно почтена игра, в случай че тази политика обезпечи работни места, с които Тръмп ще може да се похвали. Ще стане ли това?
Точно тук събитието, че съм професионален икономист, ми предизвиква малко усложнения. Верният отговор за въздействието на комерсиалната политика за основаването и закриването на работни места, без значение за какъв брой добра или неприятна е считана тя, в действителност е нула.
Защо? Управлението за федерален запас (УФР) на Съединени американски щати в този момент последователно покачва лихвените проценти, тъй като приема, че в страната повече или по-малко има цялостна претовареност. Дори митата да водеха до стопански напредък, тогава УФР просто щеше да усилва лихвите по-бързо, което на собствен ред би изтласквало работни места в други браншове: строителството би потърпевшо от покачващите се лихвени проценти, доларът би поскъпнал, правейки американската индустрия по-малко конкурентоспособна, и т. н. Така че цялата ми професионална подготовка ме кара да отхвърлям въпроса за работните места като безпочвен.
Мисля обаче, че това е случай, при който макроикономиката, въпреки да считам, че е права, попречва потребните диспути. Искаме да знаем дали комерсиалната война на Тръмп ще сътвори или закрие работни места при една константна парична политика, въпреки да знаем, че тя няма да е непрекъсната големина. И отговорът, съвсем сигурно е, че комерсиалната война в действителност
ще бъде палач, а не основател на работни места.
По две аргументи. Първо, Тръмп постанова мита на междинни артикули - такива, които се употребяват за производството на други артикули, някои от които би трябвало да се конкурират на международните пазари. Най-явно, разноските по производството на колите и други трайни промишлени произведения ще се усилят, което ще понижи техните продажби; и каквото и да бъде покачването на заетостта в производството на метали, то ще бъде обезвредено от загубите на работни места в секторите надолу по веригата.
Простата сметка демонстрира, че е извънредно евентуално даже този директен резултат да се отрази негативно на заетостта.
Второ, други страни ще подхващат ответни ограничения против американския експорт, което ще коства работни места във всички браншове - от мотоциклетите до надениците.
В някои връзки тази обстановка ми припомня за митата върху стоманата, наложени от президента Джордж Буш-младши. Те се дължаха частично на надменност: администрацията на Буш възприемаше Америка като неоспоримата суперсила в света, каквито и бяхме във боен план; тя обаче не разбра, че ние напълно не бяхме също толкоз преобладаващи в стопанската система и търговията, и имахме доста за губене от един търговски спор. Администрацията на Буш небрежно получи урок от гневния Европейския съюз и отстъпи.
В случая с Тръмп мисля, че е налице друг тип заблуда: той си фантазира, че тъй като имаме търговски недостиг с редица страни, нямаме кой знае какво да губим, и останалата част от света ще се подчини скоро на волята му.
Той обаче бърка, най-малко по четири аргументи. Първо, макар че изнасяме по-малко, в сравнение с внасяме, ние въпреки всичко имаме огромен износ; едни ответни търговски ограничения ще навредят на доста американски служащи (и изключително на фермерите), много от които гласоподаваха за Тръмп, и в този момент ще се почувстват предадени.
Второ, актуалната търговия е комплицирана - страните не просто продават крайни артикули една на друга, а става въпрос за сложни вериги на стойност, които комерсиалната война на Тръмп ще наруши. Много американци ще се окажат губещи, даже да не са директно заети в производството на износни артикули.
Трето, в случай че ескалира по-нататък, комерсиалната война ще увеличи потребителските цени. В миг, когато Тръмп обезверено се пробва да убеди елементарните фамилии, че са спечелили нещо от неговите данъчни понижения, няма да е належащо кой знае какво, с цел да бъдат заличени тези облаги, колкото и дребни да са те.
И най-после - и мисля, че е в действителност значимо - ние си имаме работа с действителни страни, най-вече демокрации. Реалните страни имат действителна политика; те имат гордост; и гласоподавателите в тях в действителност не харесват Тръмп. Това значи, че даже техните водачи да желаят да създадат отстъпки,
гласоподавателите евентуално няма да го разрешат.
Нека разгледаме случая с Канада - дребна, кротка страна, която може да пострада тежко от една комерсиална война с гигантския си комшия. Възможно е да си помислите, че това ще направи канадците доста по-податливи на заплашване от Европейския съюз, който е също толкоз икономическа суперсила, колкото и ние. Само че даже държавното управление на канадския министър председател Джъстин Трюдо да бе склонно да отстъпи (досега канадските водачи, като министъра на външните работи Кристия Фрийланд, звучат по-гневно от когато и да било), те ще се изправят пред мощна ответна реакция на канадските гласоподаватели на всичко, което би изглеждало като капитулация пред подлия грубиян насреща.
Така че това е изпадане в един извънредно малоумен стопански спор. При това обстановката в тази комерсиална война по всяка възможност няма да се развие безусловно в интерес на Тръмп.
*Пол Робин Кругман е американски икономист и пишещ анализатор. През 2008 година печели Нобеловата премия за стопанска система поради неговия принос за Новата комерсиална доктрина и Новата икономическа география.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ