Големите австралийски пожари са оказали влияние върху климата
Пожарите, които опустошиха Австралия през 2019-2020 година са били толкоз солидни, че са изхвърлили толкоз пушек в стратосферата, колкото би бил изхвърлен при огромно вулканично изригване, като това е имало съответните последствия за климата. Това са заключения от проучване, оповестено в научното издание "Сайънс ", съобщи Българска телеграфна агенция. Стратосферата е вторият пласт, съставляващ атмосферата, над тропосферата, в която живеем. "Бяхме извънредно сюрпризирани от тези резултати ", съобщи Ян Корен, един от съавторите на проучването и професор в Научния институт "Вайзман " в Израел.
Количеството на пушека от пожарите е съпоставимо с това от изригването на вулкана Пинатубо през 1991 година във Филипините, което е второто най-голямо изригване за 20 век. Димът е напуснал Австралия откъм изток и се е върнал в Австралия откъм запад след две седмици, описват ученият и споделя, че това е необикновено. "Никога не сме виждали такава инжекция на пушек в стратосферата ", декларира Корен.
Димът е стигнал до такава височина поради комбинацията на три фактора - интензивността на пожарите, обстоятелството, че част от тях са били доста на юг, където границата сред тропосферата и стратосферата е по-ниска и тъй като те са били до регион със мощни стихии, което е асъдействало за издигането на по-голяма височина на дима.
А когато пушек стигне в стратосферата, той остава там сред няколко месеца или години, до момента в който в ниската атмосфера той се разсейва след няколко дни или седмици, споделят учените. В стратосферата ветровете са и по-силни и резултатът е, че димът се популяризира по-далеч и по-бързо.
"В резултат получаваме тънко покритие от пушек, което покрива цялото южно полукълбо в продължение на доста месеци ", обобщава Корен.
Учените посредством спътници са могли да потвърдят, че този пушек е бил там от януари до юли предходната година. После се появяват и други източници на пушек, само че съгласно Корен димът от австралийските пожари евентуално е частично към момента там.
Този пласт от пушек има дарба да отразява и връща част от слънчевото излъчване, като това несъмнено има изстудяващ резултат, изключително върху океаните, които са под него. Но това път има тежки последствия да вземем за пример върху водораслите, които фотосинтезират и които участват изключително доста в южното полукълбо. От друга страна част от лъчението може да бъде всмукано от дима и да провокира локално стопляне, от което последствията не са към момента ясни, споделят учените.
Количеството на пушека от пожарите е съпоставимо с това от изригването на вулкана Пинатубо през 1991 година във Филипините, което е второто най-голямо изригване за 20 век. Димът е напуснал Австралия откъм изток и се е върнал в Австралия откъм запад след две седмици, описват ученият и споделя, че това е необикновено. "Никога не сме виждали такава инжекция на пушек в стратосферата ", декларира Корен.
Димът е стигнал до такава височина поради комбинацията на три фактора - интензивността на пожарите, обстоятелството, че част от тях са били доста на юг, където границата сред тропосферата и стратосферата е по-ниска и тъй като те са били до регион със мощни стихии, което е асъдействало за издигането на по-голяма височина на дима.
А когато пушек стигне в стратосферата, той остава там сред няколко месеца или години, до момента в който в ниската атмосфера той се разсейва след няколко дни или седмици, споделят учените. В стратосферата ветровете са и по-силни и резултатът е, че димът се популяризира по-далеч и по-бързо.
"В резултат получаваме тънко покритие от пушек, което покрива цялото южно полукълбо в продължение на доста месеци ", обобщава Корен.
Учените посредством спътници са могли да потвърдят, че този пушек е бил там от януари до юли предходната година. После се появяват и други източници на пушек, само че съгласно Корен димът от австралийските пожари евентуално е частично към момента там.
Този пласт от пушек има дарба да отразява и връща част от слънчевото излъчване, като това несъмнено има изстудяващ резултат, изключително върху океаните, които са под него. Но това път има тежки последствия да вземем за пример върху водораслите, които фотосинтезират и които участват изключително доста в южното полукълбо. От друга страна част от лъчението може да бъде всмукано от дима и да провокира локално стопляне, от което последствията не са към момента ясни, споделят учените.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ