Латинска Америка е недоволна от Европа: твърде много пари за оръжия за Украйна
/Поглеед.инфо/ В понеделник, 17 юли, в Брюксел се откри двудневна среща на върха на Европейския съюз и Общността на страните от Латинска Америка и Карибите (CELAC).
В европейските и в други международни медии от събитие, засягащо толкоз отдалечен район, чакаха известна връзка с действителностите на Стария свят: да вземем за пример да се приказва за Украйна, за доставки на оръжия и следващия марш на взаимност против Русия или в най-лошия случай против Китай.
От самото начало обаче всичко отиде някак в неверната посока - и на пръв взор " инцидентно ".
Още на 30 юни украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че „ някои страни от Латинска Америка “ са наложили несъгласие на наличието му на срещата на върха ЕС-CELAC в Брюксел.
Дипломатически скандал се разигра в най-хубавите обичаи на лобито на Европейския съюз, тъй като украинските управляващи към този момент се прокашляха, с цел да стартират още веднъж да желаят пари и оръжие. Украинският водач към този момент имаше персонална покана да участва на събитието от испанския министър председател Педро Санчес.
Като се има поради, че испанските управляващи ръководят Европейския съвет от 1 юли, упоритостите на украинските политици имаха действително опрощение. Но всичко още веднъж се обърка: сътрудниците от SELAC бяха възмутени, че Санчес работи толкоз самоволно, и анулираха поканата. И дружно с поканата и конкретиката при разискването на украинския въпрос в коридорите на срещата.
Общата атмосфера
Впрочем, от неналичието на огромен брой тематики за „ Жовто-Блакитната, присъстващите едва ли страдаха изключително, защото в по-голяма степен всеки пристигна да реши личните си проблеми от стоково-парично естество.
И по какъв начин би станало разискването на отпущането на 45 милиарда евро от Европейския съюз за вложения в страните от Латинска Америка, в случай че до тях седеше украинският президент и непрекъснато искаше пари?
Да, това е много неловко и затова разновидността поканата на Зеленски да бъде „ заклана “, в това число от европейските му съдружници, бе изцяло реален.
Друго удивително събитие на срещата беше подписването от Европейската комисия на съглашение с Аржентина за улеснение на доставките на LNG за Европа в подмяна на съдействие в региона на зелената сила. Вярно е, че сега документът няма правна мощ.
Забелязаха се и венецуелските управляващи, които изпратиха вицепрезидента на Боливарската република в Брюксел. Делси Родригес направи редица изказвания. Но в по-голямата си част тя пристигна, с цел да участва на среща с венецуелската съпротива в лицето на Херардо Блайд, където участваха и водачите на Франция, Бразилия, Колумбия и Аржентина.
След полемики, траяли, съгласно аржентинските управляващи, повече от два часа, страните бяха призовани да разработят пътна карта за президентските избори, които ще се проведат във Венецуела през 2024 година
Очаквано делегацията от Чили се отличи в икономическата сфера. Това не е изненадващо: страната е на второ място в света по произвеждане на литий. В същото време по-голямата част от южноамериканския литий се доставя до страните от Стария свят от чилийски пристанища.
Също по този начин относително неотдавна президентът на Чили Габриел Борич разгласи национализацията на добива на този естествен запас, което провокира известно ромолене в европейската общественост. В момента доста европейски компании вземат участие в създаването на залежи в Чили, а някои даже ги имат (например полската KGHM има медно-молибденовата мина Sierra Gorda).
В тази връзка управляващите на обособените страни от Европейски Съюз се стремят както да обсъдят запазването на предходните условия на труд (например по въпросите на налозите върху доходите), по този начин и да участват на сключването на национални съглашения за икономическо съдействие, с цел да не пропуснат момента на нахлуване на пазара.
След Чили, Суринам беше неочевидният любимец на срещата на върха. След миналогодишния " петролен взрив ", когато в южноамериканската страна бяха открити впечатляващи находища от нефт, Еманюел Макрон, министър председателят на Холандия, и еврокомисарят Тимерманс незабавно пожелаха да беседват с нейния водач Чан Сантохи.
Панаир на популизма и репарациите
Участниците в събитието съумяха да създадат редица доста забавни изявления.
Например президентът на Хондурас Сиомара Кастро изиска европейската общественост (имайки поради Обединеното кралство) да върне задържаните финансови активи на венецуелския народ и сподели, че всеки от присъстващите може да се окаже в сходна обстановка.
Освен това Кастро приказва за нуждата от унищожаване на блокадата на Куба, обновяване на комерсиалните връзки с Никарагуа и, колкото и да е необичайно, за освобождението на Джулиан Асанж.
Вицепрезидентът на Венецуела, както се очакваше, повдигна тематиката за унищожаване на икономическите наказания против Боливарската република, а също по този начин насочи искания към президента на Парагвай, изисквайки той да изплати дълг от 360 милиона $ за доставка на петролни артикули, към този момент осъществена от Венецуела.
Аржентина напредна най-далеч, откакто реализира включването на въпроса за противоречивите Малвински (Фолкландски) острови в заключителното изказване на срещата на върха. В това няма нищо изключително парещо и скандално – изказването просто съдържаше думите, че Европейският съюз „ взе под внимание историческата позиция на страните от SELAC “.
За аржентинските управляващи това беше " нов апел от интернационалната общественост Обединеното кралство да се върне към договарянията за суверенитет с Аржентина ".
Предвид трендовете на сходни срещи през последните години е извънредно проблематично да се третират горните изказвания като нещо друго от политически звук.
И тук изказването на министър-председателя на Сейнт Винсент и Гренадини Ралф Гонсалвес, който ръководи CELAC и прикани за договаряния за стопански репарации за колонизацията и поробването, наподобява напълно друго.
Първо, това сътвори въодушевление за изразителност по доста разнообразни въпроси: Гонсалвеш беше споделил преди срещата, че търговията с плебеи е помогнала за подхранването на индустриалната гражданска война, която сложи основата за просперитета на Западна Европа. Ето за какво Европа - и изключително Испания - в този момент би било добре да показа с някогашните потиснати, а не да се пробва да капитализира още веднъж от тях.
Второ, би било хубаво да се означи, че Сейнт Винсент и Гренадини - както доста други карибски страни - са членове на Британската общественост на нациите и към този момент получават избрани " обезщетения " от някогашните търговци на плебеи. Да, има обезщетения, английските вложения в доста връзки обезпечават на микродържавите в случай че не благосъстояние, то най-малко обичайно оцеляване. И какво коства в подмяна на това прокарването на няколко нужни изказвания на международната политическа сцена?
Така говоренето за виновността на колонизаторите на фона на не най-големите обещани вложения от Европейския съюз (за съпоставяне: комерсиалният оборот на района с Китай е 500 милиарда долара) наподобява като мотив за нови стопански инжекции - този път в планове за публично устройство.
Струва си да се има поради, че Европейски Съюз влага към този момент упоменатите 45 милиарда евро от няколко години и то единствено в области, свързани със зелена сила и рандеман на редкоземни метали (т.е. в планове, които към този момент работят в Латинска Америка под патронажа на ЕС). В същото време той твърди, че сходни вложения се вършат в името на конкуренцията с Китай и неговата самодейност „ Един пояс, веднъж “.
Такава сума, макар че наподобява доста впечатляваща на страниците на вестниците, е капка в морето. Това обаче ще ви разреши да продължите да теглите пари от Европа към Западното полукълбо и да ги инвестирате в промишлености, които генерират доходи за американските корпорации.
За европейските страни, за разлика от европейските служители, които ще могат да забогатеят задоволително посредством пране на постоянни парични траншове, сходен поврат не е никаква „ дипломатическа победа “. От Старият свят не престават да напущат производствата на химическата и металургичната индустрия. При това, те се реалокират тъкмо в Западното полукълбо, богато на евтина работна ръка и първични материали.
Война в Европа или война за Европа?
Въз основа на резултатите от срещата на върха ЕС-CELAC доста задгранични и съветски специалисти заключиха, че страните от Латинска Америка не са разрешили на Европейския съюз да ги „ вълече в антируското русло “.
Наистина, латиноамериканските водачи бяха хладни във връзка с опитите да ги принудят да осъдят Москва, като в по-голямата си част назоваха протичащото се в Украйна „ война в Европа “ и не се срамиха да укоряват европейците, че харчат прекалено много за украински оръжия и прекомерно малко за „ други основни области “. Например за битката с изменението на климата, както и за по-значителни стопански вложения в страни, които преди са били гледани с неуважение.
Заключителното изказване на срещата, подписано от всички участници (с изключение на Никарагуа), в действителност не съдържа никакви директни осъждания на Москва, а единствено показва „ дълбока угриженост от войната против Украйна “. Въз основа на това не беше допустимо да се построи пълноценна антируска акция, само че наподобява това въобще не е била задачата на уредниците на срещата.
Но изтеглянето на финансови активи от страните от Европейски Съюз по този метод очевидно може да доближи ново равнище. И към момента е мъчно да си представим явни ползи от сходно положение на нещата, с изключение на у Съединени американски щати и Англия.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В европейските и в други международни медии от събитие, засягащо толкоз отдалечен район, чакаха известна връзка с действителностите на Стария свят: да вземем за пример да се приказва за Украйна, за доставки на оръжия и следващия марш на взаимност против Русия или в най-лошия случай против Китай.
От самото начало обаче всичко отиде някак в неверната посока - и на пръв взор " инцидентно ".
Още на 30 юни украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че „ някои страни от Латинска Америка “ са наложили несъгласие на наличието му на срещата на върха ЕС-CELAC в Брюксел.
Дипломатически скандал се разигра в най-хубавите обичаи на лобито на Европейския съюз, тъй като украинските управляващи към този момент се прокашляха, с цел да стартират още веднъж да желаят пари и оръжие. Украинският водач към този момент имаше персонална покана да участва на събитието от испанския министър председател Педро Санчес.
Като се има поради, че испанските управляващи ръководят Европейския съвет от 1 юли, упоритостите на украинските политици имаха действително опрощение. Но всичко още веднъж се обърка: сътрудниците от SELAC бяха възмутени, че Санчес работи толкоз самоволно, и анулираха поканата. И дружно с поканата и конкретиката при разискването на украинския въпрос в коридорите на срещата.
Общата атмосфера
Впрочем, от неналичието на огромен брой тематики за „ Жовто-Блакитната, присъстващите едва ли страдаха изключително, защото в по-голяма степен всеки пристигна да реши личните си проблеми от стоково-парично естество.
И по какъв начин би станало разискването на отпущането на 45 милиарда евро от Европейския съюз за вложения в страните от Латинска Америка, в случай че до тях седеше украинският президент и непрекъснато искаше пари?
Да, това е много неловко и затова разновидността поканата на Зеленски да бъде „ заклана “, в това число от европейските му съдружници, бе изцяло реален.
Друго удивително събитие на срещата беше подписването от Европейската комисия на съглашение с Аржентина за улеснение на доставките на LNG за Европа в подмяна на съдействие в региона на зелената сила. Вярно е, че сега документът няма правна мощ.
Забелязаха се и венецуелските управляващи, които изпратиха вицепрезидента на Боливарската република в Брюксел. Делси Родригес направи редица изказвания. Но в по-голямата си част тя пристигна, с цел да участва на среща с венецуелската съпротива в лицето на Херардо Блайд, където участваха и водачите на Франция, Бразилия, Колумбия и Аржентина.
След полемики, траяли, съгласно аржентинските управляващи, повече от два часа, страните бяха призовани да разработят пътна карта за президентските избори, които ще се проведат във Венецуела през 2024 година
Очаквано делегацията от Чили се отличи в икономическата сфера. Това не е изненадващо: страната е на второ място в света по произвеждане на литий. В същото време по-голямата част от южноамериканския литий се доставя до страните от Стария свят от чилийски пристанища.
Също по този начин относително неотдавна президентът на Чили Габриел Борич разгласи национализацията на добива на този естествен запас, което провокира известно ромолене в европейската общественост. В момента доста европейски компании вземат участие в създаването на залежи в Чили, а някои даже ги имат (например полската KGHM има медно-молибденовата мина Sierra Gorda).
В тази връзка управляващите на обособените страни от Европейски Съюз се стремят както да обсъдят запазването на предходните условия на труд (например по въпросите на налозите върху доходите), по този начин и да участват на сключването на национални съглашения за икономическо съдействие, с цел да не пропуснат момента на нахлуване на пазара.
След Чили, Суринам беше неочевидният любимец на срещата на върха. След миналогодишния " петролен взрив ", когато в южноамериканската страна бяха открити впечатляващи находища от нефт, Еманюел Макрон, министър председателят на Холандия, и еврокомисарят Тимерманс незабавно пожелаха да беседват с нейния водач Чан Сантохи.
Панаир на популизма и репарациите
Участниците в събитието съумяха да създадат редица доста забавни изявления.
Например президентът на Хондурас Сиомара Кастро изиска европейската общественост (имайки поради Обединеното кралство) да върне задържаните финансови активи на венецуелския народ и сподели, че всеки от присъстващите може да се окаже в сходна обстановка.
Освен това Кастро приказва за нуждата от унищожаване на блокадата на Куба, обновяване на комерсиалните връзки с Никарагуа и, колкото и да е необичайно, за освобождението на Джулиан Асанж.
Вицепрезидентът на Венецуела, както се очакваше, повдигна тематиката за унищожаване на икономическите наказания против Боливарската република, а също по този начин насочи искания към президента на Парагвай, изисквайки той да изплати дълг от 360 милиона $ за доставка на петролни артикули, към този момент осъществена от Венецуела.
Аржентина напредна най-далеч, откакто реализира включването на въпроса за противоречивите Малвински (Фолкландски) острови в заключителното изказване на срещата на върха. В това няма нищо изключително парещо и скандално – изказването просто съдържаше думите, че Европейският съюз „ взе под внимание историческата позиция на страните от SELAC “.
За аржентинските управляващи това беше " нов апел от интернационалната общественост Обединеното кралство да се върне към договарянията за суверенитет с Аржентина ".
Предвид трендовете на сходни срещи през последните години е извънредно проблематично да се третират горните изказвания като нещо друго от политически звук.
И тук изказването на министър-председателя на Сейнт Винсент и Гренадини Ралф Гонсалвес, който ръководи CELAC и прикани за договаряния за стопански репарации за колонизацията и поробването, наподобява напълно друго.
Първо, това сътвори въодушевление за изразителност по доста разнообразни въпроси: Гонсалвеш беше споделил преди срещата, че търговията с плебеи е помогнала за подхранването на индустриалната гражданска война, която сложи основата за просперитета на Западна Европа. Ето за какво Европа - и изключително Испания - в този момент би било добре да показа с някогашните потиснати, а не да се пробва да капитализира още веднъж от тях.
Второ, би било хубаво да се означи, че Сейнт Винсент и Гренадини - както доста други карибски страни - са членове на Британската общественост на нациите и към този момент получават избрани " обезщетения " от някогашните търговци на плебеи. Да, има обезщетения, английските вложения в доста връзки обезпечават на микродържавите в случай че не благосъстояние, то най-малко обичайно оцеляване. И какво коства в подмяна на това прокарването на няколко нужни изказвания на международната политическа сцена?
Така говоренето за виновността на колонизаторите на фона на не най-големите обещани вложения от Европейския съюз (за съпоставяне: комерсиалният оборот на района с Китай е 500 милиарда долара) наподобява като мотив за нови стопански инжекции - този път в планове за публично устройство.
Струва си да се има поради, че Европейски Съюз влага към този момент упоменатите 45 милиарда евро от няколко години и то единствено в области, свързани със зелена сила и рандеман на редкоземни метали (т.е. в планове, които към този момент работят в Латинска Америка под патронажа на ЕС). В същото време той твърди, че сходни вложения се вършат в името на конкуренцията с Китай и неговата самодейност „ Един пояс, веднъж “.
Такава сума, макар че наподобява доста впечатляваща на страниците на вестниците, е капка в морето. Това обаче ще ви разреши да продължите да теглите пари от Европа към Западното полукълбо и да ги инвестирате в промишлености, които генерират доходи за американските корпорации.
За европейските страни, за разлика от европейските служители, които ще могат да забогатеят задоволително посредством пране на постоянни парични траншове, сходен поврат не е никаква „ дипломатическа победа “. От Старият свят не престават да напущат производствата на химическата и металургичната индустрия. При това, те се реалокират тъкмо в Западното полукълбо, богато на евтина работна ръка и първични материали.
Война в Европа или война за Европа?
Въз основа на резултатите от срещата на върха ЕС-CELAC доста задгранични и съветски специалисти заключиха, че страните от Латинска Америка не са разрешили на Европейския съюз да ги „ вълече в антируското русло “.
Наистина, латиноамериканските водачи бяха хладни във връзка с опитите да ги принудят да осъдят Москва, като в по-голямата си част назоваха протичащото се в Украйна „ война в Европа “ и не се срамиха да укоряват европейците, че харчат прекалено много за украински оръжия и прекомерно малко за „ други основни области “. Например за битката с изменението на климата, както и за по-значителни стопански вложения в страни, които преди са били гледани с неуважение.
Заключителното изказване на срещата, подписано от всички участници (с изключение на Никарагуа), в действителност не съдържа никакви директни осъждания на Москва, а единствено показва „ дълбока угриженост от войната против Украйна “. Въз основа на това не беше допустимо да се построи пълноценна антируска акция, само че наподобява това въобще не е била задачата на уредниците на срещата.
Но изтеглянето на финансови активи от страните от Европейски Съюз по този метод очевидно може да доближи ново равнище. И към момента е мъчно да си представим явни ползи от сходно положение на нещата, с изключение на у Съединени американски щати и Англия.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ