Историята на поета, превел Ботев на английски - Култура
Поезията на Христо Ботев, чиято 175-годишнина означаваме на 6 януари т. година, е позната и ценена и през днешния ден отвън България с помощта на напъните на новозеландеца Кевин Айърланд. Той е превел на добър британски език главните стихотворения на Ботев през 1960-61 година, до момента в който е живял в България дружно с тогавашната си брачна половинка Дона Маринова. Тогава роденият през 1933 година Кевин е бил на 27-28 години – възрастта, на която умира нашият стихотворец бунтовник. 89-годишният книжовник в този момент се радва на справедливо самопризнание като един от най-хубавите поети на Нова Зеландия, награден с Ордена на Британската империя от кралица Елизабет Втора. Трябва да отбележим, че в неговите преводи на Ботевите стихове има рими и темп – една извънредно сложна задача за всеки преводач на лирика. Кевин разкри пред „ Европа и светът “ незнайни детайлности за своя преводачески героизъм в поредност от имейли.
Кевин Айърланд през 2000 година
В края на 50-те години на ХХ в. тогавашните български управляващи упълномощили на известния шотландски стихотворец болшевик Хю Макдърмид (1892-1978) да преведе стихотворенията на Ботев. По време на публична вечеря в София през 1959 година обаче подпийналият Макдърмид декларирал, че поезията на Ботев е „ под равнището на Байрон “, и че не има намерение да си прахосва времето с превод на „ отпадъци “. Не е ясно дали изпитата сливовица е единствената причина за тази скандална демонстрация. В един от имейлите си Кевин Айърланд описа какво е споделил с него известният книжовник Цветан Стоянов (1930-1971), който е придружавал Макдърмид при визитата му в България. Шотландският стихотворец и брачната половинка му Валда Тревлин (1906-1989) били заведени в едно наше село, с цел да видят какво съставлява българската провинция. Но до момента в който Хю Макдърмид се наслаждавал на поднесените му ястия и питиета, преводачът му с смут открил, че брачната половинка на високия посетител е изчезнала. Той хукнал по улиците да я търси и разкрил, че тя прави секс под едно дърво с локален властник. Отгоре на всичко, интимните им занимания станали обект на деликатно наблюдаване от страна на група пионерчета с червени връзки. Кевин Айърланд не си спомня дали Цветан Стоянов е станал свидетел на тази пикантна преживелица, или му е преразказал усещанията на собствен сътрудник. При всички случаи обаче, не е изключено неприятното въодушевление на Хю Макдърмид да е било породено от изневярата на брачната половинка му.
Не е ясно за какво управляващите в София са избрали точно Кевин Айърланд като авариен вид за преводач на Ботев. Тогава 27-годишният юноша към момента подготвял първата си стихосбирка „ Лице в лице “ (публикувана в Нова Зеландия през 1963 г.). Кевин описа, че получил поръчката да преведе стихотворенията на Ботев от върховен чиновник в Комитета за другарство и културни връзки с чужбина, чието име не си спомня. Служителят към момента се възстановявал от абсурда, породен от Макдърмид. Кевин, който работел като езиков редактор към Комитета, предложил да преведе стиховете на Яворов, само че му отказали. В края на краищата, той се съгласил да преведе Ботев, защото желал да му разрешат да напусне България дружно със брачната половинка си. Така и станало. След 20-месечен престой Кевин си тръгнал вечно от България дружно с Дона. Двамата заживели в Лондон, където младият новозеландец почнал да работи за в. „ Таймс “. По-късно те се развели, а красивата българка умряла преди няколко години. Сега Кевин Айърланд е женен за проф. Джанет Уилсън, която преподава в университета в британския град Нортхамптън. Именно с помощта на нея успяхме да се свържем с възрастния стихотворец, който в този момент полива доматите в градината си измежду горещото новозеландско лято.
Кевин Айърланд не пожела да каже кое е обичаното му стихотворение на Ботев и кое е съумял да преведе най-добре. Той призна, че някои от преводите му не са доста положителни. Кевин се извини с това, че да се преведе героична българска лирика от 19-и век на актуален британски език просто не може да бъде направено сполучливо. Той разбра от „ Европа и светът “, че неговите преводи са били оповестени от Агенция „ София прес “, и то на два пъти – през 1974 година, с увод от тогавашния ръководител на Съюз на българските писатели акад. Пантелей Зарев, и през 1982 година (корицата на това издание е на главната фотография към актуалната публикация).„ Никой в никакъв случай не ми е писал за тях, нито пък ми е плащал каквито и да било възнаграждения “, съобщи Кевин в един от имейлите си.
През 2014 година издателство „ Алтера “ разгласява алманах с определени преводи на британски език на български стихотворения (вкл. и на Ботев) и една пиеса, като съставителката Жени Божилова-Хайтова е показала за преводачи Кевин и Дона Айърланд. Новозеландският стихотворец обаче изрично отхвърли тогавашната му брачна половинка да е правила каквото и да било при превода на Ботев. Той писа, че Дона говорела отлично на френски, само че британският ѝ език тогава бил доста неприятен, и въобще не можела да се оправи с такава задача.
Кевин Айърланд разкри, че единственият човек, който му оказал „ съвсем чудотворна помощ “ при превода на Ботев, била Маргарита (Марго) Алексиева. Той я разказва като негова колежка от Комитета за другарство и културни връзки с чужбина в своите записки „ Назад-напред “, оповестени през 2008 година Маргарита Алексиева, която през днешния ден е известна единствено със формираните от нея англо-български речници и разговорници, била щерка на дългогодишния български дипломат в Лондон Панчо Хаджимишев (дядо на известния фотограф Иво Хаджимишев – б. а.). Марго израснала в посолството ни в елитния лондонски квартал Кенсингтън под грижите на британска гувернантка. „ Тя бе единственият човек в България, който в действителност ми оказа помощ с Ботев – безапелационен е Айърланд. – Когато пожелаеше, тя можеше да приказва на най-близкото сходство на формален британски език от 19-и век, а също така тя разбираше всеки колорит на българския език от 19-и век. Тя ми беше помощничка-чудо “. От самото начало Кевин и Марго решили, че Ботев не може да се преведе на актуален британски език. Това трябвало да се направи като „ историческо упражнение “. „ По този метод може да сме изпуснали огромна част от впечатляващата автентичност на творбите на Ботев, само че това придаде на превода много историческа акуратност. Ние чувствахме, че това даде на стихотворенията същинския звук от тяхното време, и при все че разреши те да бъдат налични за актуалния четец. Никога не бихме могли да предадем ярката близост на стиховете му, само че бихме могли да създадем чувство за резултата, който те би трябвало да са предизвиквали на времето. Чувствахме, че това е най-хубавото, на което който и да било преводач би могъл да се надява да реализира. Винаги ще усещам, че сме се провалили при опита си да създадем преводи, които Ботев заслужава, само че на актуален британски те не биха имали никакъв смисъл, (за да се разбере неговата – б. а.) пламенна, красноречива и идеалистична отдаденост “.
Кевин Айърланд доста се зарадва, когато разбра, че неговият другар – писателят Васил Попов (1930-1980), е написал сюжета за игралния филм от 1969 година „ Свобода или гибел “, отдаден на подвига на Ботев. Попов описал Кевин в своя разказ „ Времето на героя “ в облика на ирландския публицист Патрик, като е вкарал в устата на героя си същински реплики на новозеландеца. Той му пратил образец от книгата със собствен подпис, само че романът останал при Дона. Кевин съобщи, че ще направи всичко допустимо, с цел да види кино лентата за Ботев по БНТ2 на 8 януари.
Текста на журналиста Владимир Дворецки препечатваме от страницата на фондация
Кевин Айърланд през 2000 година
В края на 50-те години на ХХ в. тогавашните български управляващи упълномощили на известния шотландски стихотворец болшевик Хю Макдърмид (1892-1978) да преведе стихотворенията на Ботев. По време на публична вечеря в София през 1959 година обаче подпийналият Макдърмид декларирал, че поезията на Ботев е „ под равнището на Байрон “, и че не има намерение да си прахосва времето с превод на „ отпадъци “. Не е ясно дали изпитата сливовица е единствената причина за тази скандална демонстрация. В един от имейлите си Кевин Айърланд описа какво е споделил с него известният книжовник Цветан Стоянов (1930-1971), който е придружавал Макдърмид при визитата му в България. Шотландският стихотворец и брачната половинка му Валда Тревлин (1906-1989) били заведени в едно наше село, с цел да видят какво съставлява българската провинция. Но до момента в който Хю Макдърмид се наслаждавал на поднесените му ястия и питиета, преводачът му с смут открил, че брачната половинка на високия посетител е изчезнала. Той хукнал по улиците да я търси и разкрил, че тя прави секс под едно дърво с локален властник. Отгоре на всичко, интимните им занимания станали обект на деликатно наблюдаване от страна на група пионерчета с червени връзки. Кевин Айърланд не си спомня дали Цветан Стоянов е станал свидетел на тази пикантна преживелица, или му е преразказал усещанията на собствен сътрудник. При всички случаи обаче, не е изключено неприятното въодушевление на Хю Макдърмид да е било породено от изневярата на брачната половинка му.
Не е ясно за какво управляващите в София са избрали точно Кевин Айърланд като авариен вид за преводач на Ботев. Тогава 27-годишният юноша към момента подготвял първата си стихосбирка „ Лице в лице “ (публикувана в Нова Зеландия през 1963 г.). Кевин описа, че получил поръчката да преведе стихотворенията на Ботев от върховен чиновник в Комитета за другарство и културни връзки с чужбина, чието име не си спомня. Служителят към момента се възстановявал от абсурда, породен от Макдърмид. Кевин, който работел като езиков редактор към Комитета, предложил да преведе стиховете на Яворов, само че му отказали. В края на краищата, той се съгласил да преведе Ботев, защото желал да му разрешат да напусне България дружно със брачната половинка си. Така и станало. След 20-месечен престой Кевин си тръгнал вечно от България дружно с Дона. Двамата заживели в Лондон, където младият новозеландец почнал да работи за в. „ Таймс “. По-късно те се развели, а красивата българка умряла преди няколко години. Сега Кевин Айърланд е женен за проф. Джанет Уилсън, която преподава в университета в британския град Нортхамптън. Именно с помощта на нея успяхме да се свържем с възрастния стихотворец, който в този момент полива доматите в градината си измежду горещото новозеландско лято.
Кевин Айърланд не пожела да каже кое е обичаното му стихотворение на Ботев и кое е съумял да преведе най-добре. Той призна, че някои от преводите му не са доста положителни. Кевин се извини с това, че да се преведе героична българска лирика от 19-и век на актуален британски език просто не може да бъде направено сполучливо. Той разбра от „ Европа и светът “, че неговите преводи са били оповестени от Агенция „ София прес “, и то на два пъти – през 1974 година, с увод от тогавашния ръководител на Съюз на българските писатели акад. Пантелей Зарев, и през 1982 година (корицата на това издание е на главната фотография към актуалната публикация).„ Никой в никакъв случай не ми е писал за тях, нито пък ми е плащал каквито и да било възнаграждения “, съобщи Кевин в един от имейлите си.
През 2014 година издателство „ Алтера “ разгласява алманах с определени преводи на британски език на български стихотворения (вкл. и на Ботев) и една пиеса, като съставителката Жени Божилова-Хайтова е показала за преводачи Кевин и Дона Айърланд. Новозеландският стихотворец обаче изрично отхвърли тогавашната му брачна половинка да е правила каквото и да било при превода на Ботев. Той писа, че Дона говорела отлично на френски, само че британският ѝ език тогава бил доста неприятен, и въобще не можела да се оправи с такава задача.
Кевин Айърланд разкри, че единственият човек, който му оказал „ съвсем чудотворна помощ “ при превода на Ботев, била Маргарита (Марго) Алексиева. Той я разказва като негова колежка от Комитета за другарство и културни връзки с чужбина в своите записки „ Назад-напред “, оповестени през 2008 година Маргарита Алексиева, която през днешния ден е известна единствено със формираните от нея англо-български речници и разговорници, била щерка на дългогодишния български дипломат в Лондон Панчо Хаджимишев (дядо на известния фотограф Иво Хаджимишев – б. а.). Марго израснала в посолството ни в елитния лондонски квартал Кенсингтън под грижите на британска гувернантка. „ Тя бе единственият човек в България, който в действителност ми оказа помощ с Ботев – безапелационен е Айърланд. – Когато пожелаеше, тя можеше да приказва на най-близкото сходство на формален британски език от 19-и век, а също така тя разбираше всеки колорит на българския език от 19-и век. Тя ми беше помощничка-чудо “. От самото начало Кевин и Марго решили, че Ботев не може да се преведе на актуален британски език. Това трябвало да се направи като „ историческо упражнение “. „ По този метод може да сме изпуснали огромна част от впечатляващата автентичност на творбите на Ботев, само че това придаде на превода много историческа акуратност. Ние чувствахме, че това даде на стихотворенията същинския звук от тяхното време, и при все че разреши те да бъдат налични за актуалния четец. Никога не бихме могли да предадем ярката близост на стиховете му, само че бихме могли да създадем чувство за резултата, който те би трябвало да са предизвиквали на времето. Чувствахме, че това е най-хубавото, на което който и да било преводач би могъл да се надява да реализира. Винаги ще усещам, че сме се провалили при опита си да създадем преводи, които Ботев заслужава, само че на актуален британски те не биха имали никакъв смисъл, (за да се разбере неговата – б. а.) пламенна, красноречива и идеалистична отдаденост “.
Кевин Айърланд доста се зарадва, когато разбра, че неговият другар – писателят Васил Попов (1930-1980), е написал сюжета за игралния филм от 1969 година „ Свобода или гибел “, отдаден на подвига на Ботев. Попов описал Кевин в своя разказ „ Времето на героя “ в облика на ирландския публицист Патрик, като е вкарал в устата на героя си същински реплики на новозеландеца. Той му пратил образец от книгата със собствен подпис, само че романът останал при Дона. Кевин съобщи, че ще направи всичко допустимо, с цел да види кино лентата за Ботев по БНТ2 на 8 януари.
Текста на журналиста Владимир Дворецки препечатваме от страницата на фондация
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ