Поемам повече, отколкото мога да нося, но ме е срам

Поемам повече, в сравнение с мога да нося, само че ме е позор да помоля за помощ - какво да направя - да се науча да запитвам или да се науча да се оправям по-добре? Това е много постоянно срещан въпрос в лечението и в него се преплитат много неща, в това число и нашата некадърност да желаяме помощ, илюзията, че всички към нас могат да се оправят сами. Но внезапно се оказва, че ние не можем. Изпадаме в тревога. Оплетени сме в страсти и страхове. Смятате, че е срамно да попитате. Възможно ли е да се научите или да разчитате единствено на себе си? Какво се крие зад този въпрос?
Какви мисли поражда срамът да попиташ или да помолиш за помощ:„ Ами в случай че си помислят, че не мога да се оправя сама “;„ Страх ме е да покажа своята накърнимост “;„ Страх ме е да не бъда отхвърлена “;„ Може да наподобявам некомпетентна “;„ Ако ми оказват помощ, ще съм им задължена и ще имам да връщам “...
Изглежда толкоз простичко нещо - до помолиш за помощ, само че мнозина са хвърлени в ступор и са потопени в океан от тревожни страсти. Първо и доста значимо изискване, с цел да излезете от това тресавище е да си зададете въпроса - по какъв начин стигнахте дотук. Как се натоварихте с тези комплицирани и толкоз доста непостижими задания, които висят върху вас? Често разбираме, че имаме задоволително, само че не можем да откажем, трупаме върху себе си повече, в сравнение с можем да понесем и продължаваме да взимаме още и още. Трудно е да се каже не и е мъчно да се откаже молба. И тук става въпрос за граници, за вашата действителност и вашите цели. Как се маркират? Отлагате ли бизнеса си, с цел да помогнете на някого, да вземете повече от нужното, с цел да не си помислят, че не можете или че към този момент сте толкоз добър човек/специалист, в случай че внезапно откажете? Вторият значим въпрос е: за какво се срамувате или страхувате? В последна сметка истината е, че в този момент към ореола на триумфа има такова помпозно надграждане, че ни е позор да признаем и покажем слабостта си. Става въпрос и за убеденост в личните си качества и благоприятни условия - „ Но аз не мога да направя това сама, нямам поддръжка. Опитвам се, върша толкоз доста неща, постоянно съм ходещ първенец, а след това внезапно споделям, че не се оправям доста добре? Не, избирам да се разкъсам, само че няма да изгубя престижа си “.И несъмнено, опираме до доверието. Нямаме този опит - когато сме идвали за помощ да сме я получавали и да са ни подкрепяли. А вместо това са започвали да ни четат лекции и да ни учат по какъв начин да живеем. Тогава в действителност ни е мъчно. Представете си, към този момент ви е омръзнало, събрали сте сили и сте притичали за помощ, само че вместо да ви я окажат ви тикнат носа в грешките ви, нахокат ви че е трябвало да се справите по-добре и ви натякнат какъв брой по-кадърни са другите. Е, в такива случаи е по-добре вие самите да си намерите метод по какъв начин да си помогнете. Професионалната консултация с специалист може да ви даде насоки. 
Александра Михеева, психологИзточник