Подготвям учениците си за сцената, а след това да се

„ Подготвям учениците си за сцената, а по-късно да се веселя на триумфите им. Аз самата рядко съм солист, само че и до през днешния ден не преставам да се модернизирам. За мен постоянно фамилията е било преди всичко “ – по този начин накратко Гергана безусловно споделя живота си, преминаващ сред работата в Германия и ваканциите вкъщи. Има над 30-годишен стаж като началник на акордеонни оркестри към няколко музикални учебни заведения в Берлин. Носител е на влиятелни немски награди, нейните ученици са печелили интернационалните оценки във Франция, Италия и други Отличителна линия на всички сформира, които е управлявала, е това, че прелестно свирят българска музика – от типичен пиеси до фолклорни обработки.

Заминава за Германия дружно със брачна половинка си – забележителния тромпетист Кирил Влъчков. Двамата се срещат на едно турне – Гергана е част от вокално трио „ Обектив “, бъдещият ѝ брачен партньор е в оркестъра. Казва, че гения е наследила от своя татко – музикант в Духовия оркестър на Военновъздушни сили.


„ Първите контакти с музиката бяха свързани с него – споделя Гергана. – Още помня концертите, които оркестърът изнасяше в Борисовата градина, във Военния клуб. Тогава за пръв път се срещнах с оперните увертюри, които и през днешния ден доста обичам. В репертоара им имаше класическа музика, фрагменти от опери и оперети, участваха прелестни солисти. Баща ми видя, че имам заложба и към 10-годишна ме заведе в Двореца на пионерите. Започнах да отивам на уроци по акордеон, от които не научих доста, само че година по-късно влязох в акордеонния оркестър и в действителност това стана моя орис. В Естрадния отдел на Консерваторията (днес НМА “Панчо Владигеров “) учих при Георги Гълъбов –  неповторим човек и учител, на който дължа доста. “

В „ Обектив “ попада инцидентно. Маргарита Градева, която пее трети глас в триото е нейна другарка от Двореца на пионерите и състудентка в Консерваторията. Маргарита я показва на Николай Куюмджиев – композитор и аранжор, основател на групировката, който в оня миг търси певица за междинния глас. Започват концерти, пътувания, записи.

„ Имаше доста хубави моменти, забавни и вълнуващи, само че това не беше моят свят. Аз не обичам да пътувам, фамилията ми липсваше “ – спомня си тя. Омъжва се, напуща триото, а скоро откакто се ражда синът ѝ, стартира да преподава в едно софийско читалище.

„ Георги Гълъбов, моят преподавател, ме попита дали бих подготвила за края на образователната година четири деца. Съгласих се, а през септември се оказах с голям клас. В моя живот постоянно са се намирали хора, които са ми подавали ръка. Не съм имала спънки. В Германия още по-малко. В тази страна, в случай че човек в действителност желае да работи и има какво да даде, във всички случаи ще получи поддръжка. Това, че осем години бях свирила в оркестър се оказа доста значимо. Ансамбловото свирене има доста присъщи особености, които познавам и това се оказа моята мощ. Създадох си име на доста добър началник и аранжор на акордеонен оркестър. Имам значително награди, притежател съм на влиятелната Silber Dirigentstock (Сребърна диригентска палка) на Harmonika Verband Deutschland.


Имах положителни възпитаници. След обединяването на Германия се явихме на интернационален конкурс във Франция. Доколкото знам, ние сме първият източно-берлински акордеонен оркестър, който излезе в чужбина и получи отличие. По-късно бяхме изпратени като представители на Берлин в авторитетния Общогермански фестивал на самодейните сформира, явихме се на конкурс в Италия и оттова също се завърнахме с премия. “

В Германия работата в оркестър в музикалното учебно заведение се смята за в допълнение образование и е гратис за децата. То подкрепя самостоятелните уроци, също така се регистрира обществената роля на тези занимания и изяви.

„ Имах общо седем непрекъснати обединения, а D’Akkord се задържа повече от 25 години, съществува и в този момент, управлява я мой ученик. Изнасяли сме концерти във Франция, Белгия, Молдова, няколко пъти в България. D ’ Akkord е доста известен в Берлин, има положително име и свири доста българска музика: „ Ръченица “ от Петко Стайнов, „ Девойко мари хубава “ в аранжимент на Ангел Маринов, моята „ Българска сюита “, която издадох в Германия. Имахме и два български плана с диригентката Боряна Величкова и нейния хор в Берлин, с който изпълнихме възрожденски песни, „ Химна на Св. Св. Кирил и Методий “ и мн. други Моите немски възпитаници са осведомени с българската музикална традиция и съкровищница. Работила съм само по българската школа за акордеон, на което дължа част от триумфа си. “


Стотици деца са минали през съставите, които е управлявала, даже не знае точния им брой.

„ Бях известна и с това, че доста добре работя с деца с увреждания. Имах възпитаници с аутизъм, само че най-невероятното достижение направи дете, родено без пръсти. Независимо от всичко то стана доста добър реализатор, изнасяше концерти, за него създадоха специфични принадлежности в Италия, снимаха го за национални малките екрани. И до през днешния ден не мога да си обясня по какъв начин стана това. Изискванията ми към тези деца бяха тъкмо толкоз строги, както към всички останали, може би това е ключът към нашия общ триумф. “

През последните години Гергана остава в България по-дълго.
„ Продължавам да се интересувам от проблемите на преподаването в различите страни. Дори поръчах италиански начални школи и ги уча сега. Всяко лято съм в селската си къща в България. Свиря вечер, чуват ме надалече, доста ми се радват. Съседът споделя, че си сипва една ракийка, отваря прозореца и ме слуша. Минават хора, разясняват пиесите.


В Германия съм доста добра гостенка, добре посрещната. Отнасят се с мен извънредно правилно, с доста топлота. Но има нещо, което не може да се промени – ти си роден другаде и там е твоето място. “