Краят на последната цветна революция и крахът на диктатурата на малцинствата
Под заглавието на тематика китайските репресии “Вашингтон Пост ” разгласява фотографски репортаж за това по какъв начин Хонконг е чествал всяка година като траурна годишнина от потушаването на демонстрациите на площад “Тянанмън ” в Пекин на 4 юни 1989 година
Всичко на тези фотоси е доста ясно. Известният хонконгски парк “Виктория ” през нощта: 90-те - целият свети със светлини, нулевите - има по-малко светлини, само че светят. Централната поляна е два хектара, на нея има хиляди хора - всички със светлини. Но на 4 юни тази година - никакви светлини, единствено безмилостни прожектори, паркът е затворен за разчистване и поддържка, а за тези, които желаят да провеждат демонстрации против Пекин, там са сложени полицейски палатки. Тези, които са недоволни, са задържани. Репресия, какво да кажем.
Въпреки че като цяло има доста какво да се каже. И Западът споделя: всяка година припомня на Пекин по какъв начин преди 10, 20 или повече от 30 години основният площад на столицата трябваше да бъде освободен от студентите, протестиращи там в продължение на седмици. Особено като се има поради, че те освен се подиграват на бойците от кордона, само че и ги атакуват, вярвайки, че ще изпълнят заповедта да не пипат протестиращите.
Хонконг, който престана да бъде английска колония през 1997 година, съвсем се трансформира в зона на революционно злополучие - различен “Тянанмън ” - преди четири години. И това беше единствено върхът на погромите, които към този момент последователно унищожаваха стопанската система и човешкия живот в тази специфична територия на Китай. След дълги съвещания с обезверения локален бизнес и управляващи, Пекин вкара закона за националната сигурност на Хонконг през 2020 година А предходната народна власт беше мощно свита.
Например, в случай че регионалните препоръки бяха полесражение, където опозицията се опитваше да управлява своите последователи, в този момент има от ден на ден и повече назначени, изключително като се има поради, че тези органи са нужни не за политика, а за решения като какъв брой улични лампи да се инсталират. И най-после, изключително дейните поддръжници на излизането на Хонконг от контрола на Пекин започнаха да бъдат задържани и съдени. Повтаряме: на демокрацията са нанесени вреди. Във всеки случай, по този начин наподобява за читателите на съответните източници като упоменатия “Вашингтон Пост ” и други.
И от континента всичко се възприема малко по-различно. Ето един печален коментар в локален вестник не от някой си пекински чиновник, а от Майкъл Роуз, който живее в Хонконг от 1972 година, става китайски жител, всички го познават там (пише и приказва по радиото, наред с други неща ). Той приказва за скорошното саморазпускане на една от опозиционните партии – Гражданската. И е печален: хората там бяха положителни, само че за какво да вземем за пример по-рано (преди 2020 г.) се пробваха да национализират надали не частните клубове и басейни?
И това е доста забавна история. Партията реши да се бори за гласовете на левите изгнаници, борци против колониалното завещание и богатите като цяло. И смисълът на такава битка (и освен в Хонконг) постоянно е в разхлабването на обстановката, в настройването на хората един против различен.
И още нещо: за какво беше належащо да се изпраща делегация от партийни водачи във Вашингтон и Лондон през 2019 година, с цел да обсъдят там демокрацията в Хонконг? Столицата на страната е Пекин, напомня Роуз. Натам щяхме да стигнем, резултатите от разговора по тази тематика при всички положения ще бъдат по-конкретни за хората, които са дали своят вот за вас.
Трудно е да се каже дали Хонконг се трансформира в последното място в света, където Западът се опита да употребява технологията на цветния протест и ескалация на рецесията. Но най-малко Хонконг още веднъж подсети на всички, че либералите нямат никакво болшинство там, заради което са се занимавали с подстрекаване и заличаване, като са взели цялата територия за пленник.
Без значение какъв брой хора са светили фенери в парка “Виктория ”, там не е имало седем милиона души (цялото население на Хонконг). А на Болотния площад през 2011-2013 година протестиращите нямаха болшинство даже в столицата. По същия метод, без значение какъв брой студенти участваха на “Тянанмън ”, не целият Пекин беше там, още по-малко цялостен Китай. И тази елементарна аритметика липсва в продължение на няколко десетилетия за тези, които смятаха, че са създали неустоимо оръжие против неприемливите режими. А в този момент ерата - да се надяваме - е друга.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Всичко на тези фотоси е доста ясно. Известният хонконгски парк “Виктория ” през нощта: 90-те - целият свети със светлини, нулевите - има по-малко светлини, само че светят. Централната поляна е два хектара, на нея има хиляди хора - всички със светлини. Но на 4 юни тази година - никакви светлини, единствено безмилостни прожектори, паркът е затворен за разчистване и поддържка, а за тези, които желаят да провеждат демонстрации против Пекин, там са сложени полицейски палатки. Тези, които са недоволни, са задържани. Репресия, какво да кажем.
Въпреки че като цяло има доста какво да се каже. И Западът споделя: всяка година припомня на Пекин по какъв начин преди 10, 20 или повече от 30 години основният площад на столицата трябваше да бъде освободен от студентите, протестиращи там в продължение на седмици. Особено като се има поради, че те освен се подиграват на бойците от кордона, само че и ги атакуват, вярвайки, че ще изпълнят заповедта да не пипат протестиращите.
Хонконг, който престана да бъде английска колония през 1997 година, съвсем се трансформира в зона на революционно злополучие - различен “Тянанмън ” - преди четири години. И това беше единствено върхът на погромите, които към този момент последователно унищожаваха стопанската система и човешкия живот в тази специфична територия на Китай. След дълги съвещания с обезверения локален бизнес и управляващи, Пекин вкара закона за националната сигурност на Хонконг през 2020 година А предходната народна власт беше мощно свита.
Например, в случай че регионалните препоръки бяха полесражение, където опозицията се опитваше да управлява своите последователи, в този момент има от ден на ден и повече назначени, изключително като се има поради, че тези органи са нужни не за политика, а за решения като какъв брой улични лампи да се инсталират. И най-после, изключително дейните поддръжници на излизането на Хонконг от контрола на Пекин започнаха да бъдат задържани и съдени. Повтаряме: на демокрацията са нанесени вреди. Във всеки случай, по този начин наподобява за читателите на съответните източници като упоменатия “Вашингтон Пост ” и други.
И от континента всичко се възприема малко по-различно. Ето един печален коментар в локален вестник не от някой си пекински чиновник, а от Майкъл Роуз, който живее в Хонконг от 1972 година, става китайски жител, всички го познават там (пише и приказва по радиото, наред с други неща ). Той приказва за скорошното саморазпускане на една от опозиционните партии – Гражданската. И е печален: хората там бяха положителни, само че за какво да вземем за пример по-рано (преди 2020 г.) се пробваха да национализират надали не частните клубове и басейни?
И това е доста забавна история. Партията реши да се бори за гласовете на левите изгнаници, борци против колониалното завещание и богатите като цяло. И смисълът на такава битка (и освен в Хонконг) постоянно е в разхлабването на обстановката, в настройването на хората един против различен.
И още нещо: за какво беше належащо да се изпраща делегация от партийни водачи във Вашингтон и Лондон през 2019 година, с цел да обсъдят там демокрацията в Хонконг? Столицата на страната е Пекин, напомня Роуз. Натам щяхме да стигнем, резултатите от разговора по тази тематика при всички положения ще бъдат по-конкретни за хората, които са дали своят вот за вас.
Трудно е да се каже дали Хонконг се трансформира в последното място в света, където Западът се опита да употребява технологията на цветния протест и ескалация на рецесията. Но най-малко Хонконг още веднъж подсети на всички, че либералите нямат никакво болшинство там, заради което са се занимавали с подстрекаване и заличаване, като са взели цялата територия за пленник.
Без значение какъв брой хора са светили фенери в парка “Виктория ”, там не е имало седем милиона души (цялото население на Хонконг). А на Болотния площад през 2011-2013 година протестиращите нямаха болшинство даже в столицата. По същия метод, без значение какъв брой студенти участваха на “Тянанмън ”, не целият Пекин беше там, още по-малко цялостен Китай. И тази елементарна аритметика липсва в продължение на няколко десетилетия за тези, които смятаха, че са създали неустоимо оръжие против неприемливите режими. А в този момент ерата - да се надяваме - е друга.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ