А може още утре да съм мъртъв - одисеята на 11-годишния Иля от Мариупол
Кено Ферзек, Дойче веле
Момчето е единствено на 11 години, само че към този момент е претърпяло трагични събития - бомбите в Мариупол, гибелта на майка си, тежко раняване, гнет, депортация, връщане с инциденти в Украйна. Пред Дъждовни води Иля споделя своята история.
Една вечер Иля и майка му излезли от мазето, където се криели, с цел да помолят съседка за вода и малко храна. Наоколо всичко било разрушено, от всички страни се чували изстрели. „ Не стигнахме до съседката “, споделя Иля. „ Наблизо избухна ракета. Мама падна на земята. На идващия ден умря. “
Украинското момче Иля е отМариупол в Югоизточна Украйна, който след началото на съветската инвазия на 24 февруари 2022 година се трансформира в знак на съветския гнет. По време на тримесечната блокада на Мариупол съветската войска унищожи града съвсем напълно и мазета десетки хиляди цивилни жители. Сред тях e и Наталия Матвиенко, майката на Иля.
Хиляди отвлечени украински деца
Момчето е тежко ранено в десния крайник. Руските бойци го откриват и го водят го в болница в Донецк. Иля е трябвало да бъде настанен в съветско семейство, само че неговата баба съумява да го прибере при себе си в Ужгород, най-западния украински град. Непосредствено по-късно Иля дава показания предМеждународния углавен съд в Хага– по този начин способства за издаването на международназаповед за задържане против съветския президент Владимир Путини неговата комисарка по правата на децата Мария Лвова-Белова.
Иля е едно отдесетките хиляди украински деца, отвлечени от съветските войницив окупираните територии. Официалните украински данни гласят, че става дума за към 19 000 депортирани малолетни. През лятото на 2023 Лвова-Белова се похвали, че съветските управляващи били „ избавили “ 700 000 украински деца. До момента Украйна е съумяла да върне единствено към 400.
Геноцид и елиминиране на украинската еднаквост
В случая става дума за едно от най-тежките военни закононарушения в Европа от Втората международна война насам. Украинската юристка Олександра Матвийчук е безапелационна, чеРусия прави геноцид в Украйна. „ Тези закононарушения не са случайност и не са случай – те са способ на Русия и тактичност на съветското военно управление против Украйна “, споделя Матвийчук пред Дъждовни води. „ Децата се изпращат в лагери за превъзпитание, споделя им се, че са руснаци и тяхната татковина е Русия. След това ги настаняват в съветски фамилии. Това е политика на елиминиране на украинската еднаквост и политика на геноцид. “
Иля също е бил заплашен от такава орис. Той живеел с майка си в източната част на Мариупол и бил в трети клас. Казва, че обичал да върви на кино в свободното си време и да играе в парка.
„ Евакуация! “
След съветското нахлуване против Мариупол Иля и майка му живели известно време в хотел в центъра на града, само че в един миг майката решила да се върнат назад в дома им в предградията – надявайки се там да намерят и повече храна. И в действителност намерили в мазето на една друга къща, където се крили до деня, в който се пробвали да отидат до съседката.
Иля споделя, че след ракетното нахлуване съседката пристигнала и пренесла тежко ранената му майка в нейното жилище. Момчето към този момент не си спомня тъкмо по какъв начин е умряла майка му. А на идващия ден пристигнали съветските бойци, споделили просто „ Евакуация! “ и го взели със себе си.
„ Пътуването до болничното заведение в Донецк беше извънредно. Раненият ми крайник ме болеше толкоз доста, че въобще не мога да го опиша “, споделя момчето. В болничното заведение кракът на Иля бил опериран. Той споделил, че има баба, която може да го вземе, само че след няколко дни хората от болничното заведение му съобщили, чеще го отведат в Москва – в ново семейство. „ Не отговорих, тъй като не знаех дали няма да ми създадат нещо, в случай че се противя “, споделя Иля.
Одисеята на бабата
В болничното заведение имало доста украински деца, идвали и публицисти и снимали, споделя Иля. По чиста случайност бабата на Иля – Олена Матвиенко – попаднала в обществените мрежи на видео, в което видяла внука си. Веднага се обадила в болничното заведение и споделила, че ще пристигна да го прибере. Непосредствено по-късно тръгнала на път към окупирания Донецк – от Ужгород в Западна Украйна през Полша,Литва,БеларусиРусия.
За тази авантюра Олена Матвиенко не трябва да оповестява детайлности – завръщането на Иля и на още едно момиче било проведено със съдействието на украинското държавно управление и на един съветски предприемач. За да не бъдат сложени под опасност и последващи сходни акции, може да се каже единствено това: Иля и баба му съумяват да се върнат в края на април в Украйна през Турция. „ Разплаках се, когато с внука ми преминахме границата към Украйна “, споделя бабата.
„ Трябва да описвам “
В Украйна Иля е изпратен на рехабилитация в една киевска болница. Там при него пристигнала съветничка на украинския президент Зеленски и го попитала дали е подготвен да опише историята си пред следователите от Международния арбитражен съд в Хага. Иля се съгласил. И е дал освен показания пред съда, само че е приказвал и пред представители на Организация на обединените нации, срещал се е с голям брой западни политици, в това число в Съединени американски щати и в Германия. „ Разбрах, че би трябвало да направя това – с цел да не се демонстрира равнодушие, с цел да се знае, че това в действителност се е случило “, изяснява Иля пред Дъждовни води.
Дали не е прекомерно мъчително да споделя историята си още веднъж и още веднъж? „ Не, аз разбрах, че това е ориста ми и по тази причина не рева. Нито един път не съм плакал, до момента в който съм разказвал “, дава отговор Иля. И добавя, че баба му непрекъснато плачела, до момента в който той говорел.
„ Утре може и да умра. Това е война “
65-годишната Олена Матвиенко е била цялостен живот работничка в Мариупол, в това число в металургичния цех „ Азовстал “, трансформирал се през 2022 година в знак на съпротивата против съветските окупатори. Имала е четири деца. Единият ѝ наследник умрял в боевете в Източна Украйна, жертва на войната е и единствената ѝ щерка – майката на Иля.
През 2017 година Олена отпътувала от Мариупол за Ужгород – с цел да бъде колкото може по-далеч от тогавашните военни стълкновения вт.нар. " Народни републики Донецк и Луганск ". Пенсията ѝ е към 67 евро месечно, само че тя всеки месец подарява част от нея на украинските бойци. „ Не бих заменила Украйна за нищо друго на света, само че щеше да е добре да получаваме малко по-високи пенсии “, отбелязва тя.
„ Мечтая да стана доктор “
В Ужгород Иля и баба му живеят в обща квартира с други хора, нямат лична баня. Пожелават си същинска баня с душ и биха предпочели да живеят в лична дребна къща. Иля споделя: „ Копнея за морето, желае ми се пица, каквато по-рано ядях на път за учебно заведение. Копнея за града и, несъмнено, за мама. Бог да даде мир на душата ѝ “.
Иля споделя, че не чака интернационалната заповед за арест срещуПутинда даде резултат. „ Той е глупак, само че му е ясно, че към този момент не може да пътува на всички места. “
Самият Иля желае един ден да стане доктор: „ Не знам дали ще съумея, защото всичко е толкоз безнадеждно. Но това е фантазията ми. А може още на следващия ден да съм мъртъв – война е, въпреки всичко. “
Момчето е единствено на 11 години, само че към този момент е претърпяло трагични събития - бомбите в Мариупол, гибелта на майка си, тежко раняване, гнет, депортация, връщане с инциденти в Украйна. Пред Дъждовни води Иля споделя своята история.
Една вечер Иля и майка му излезли от мазето, където се криели, с цел да помолят съседка за вода и малко храна. Наоколо всичко било разрушено, от всички страни се чували изстрели. „ Не стигнахме до съседката “, споделя Иля. „ Наблизо избухна ракета. Мама падна на земята. На идващия ден умря. “
Украинското момче Иля е отМариупол в Югоизточна Украйна, който след началото на съветската инвазия на 24 февруари 2022 година се трансформира в знак на съветския гнет. По време на тримесечната блокада на Мариупол съветската войска унищожи града съвсем напълно и мазета десетки хиляди цивилни жители. Сред тях e и Наталия Матвиенко, майката на Иля.
Хиляди отвлечени украински деца
Момчето е тежко ранено в десния крайник. Руските бойци го откриват и го водят го в болница в Донецк. Иля е трябвало да бъде настанен в съветско семейство, само че неговата баба съумява да го прибере при себе си в Ужгород, най-западния украински град. Непосредствено по-късно Иля дава показания предМеждународния углавен съд в Хага– по този начин способства за издаването на международназаповед за задържане против съветския президент Владимир Путини неговата комисарка по правата на децата Мария Лвова-Белова.
Иля е едно отдесетките хиляди украински деца, отвлечени от съветските войницив окупираните територии. Официалните украински данни гласят, че става дума за към 19 000 депортирани малолетни. През лятото на 2023 Лвова-Белова се похвали, че съветските управляващи били „ избавили “ 700 000 украински деца. До момента Украйна е съумяла да върне единствено към 400.
Геноцид и елиминиране на украинската еднаквост
В случая става дума за едно от най-тежките военни закононарушения в Европа от Втората международна война насам. Украинската юристка Олександра Матвийчук е безапелационна, чеРусия прави геноцид в Украйна. „ Тези закононарушения не са случайност и не са случай – те са способ на Русия и тактичност на съветското военно управление против Украйна “, споделя Матвийчук пред Дъждовни води. „ Децата се изпращат в лагери за превъзпитание, споделя им се, че са руснаци и тяхната татковина е Русия. След това ги настаняват в съветски фамилии. Това е политика на елиминиране на украинската еднаквост и политика на геноцид. “
Иля също е бил заплашен от такава орис. Той живеел с майка си в източната част на Мариупол и бил в трети клас. Казва, че обичал да върви на кино в свободното си време и да играе в парка.
„ Евакуация! “
След съветското нахлуване против Мариупол Иля и майка му живели известно време в хотел в центъра на града, само че в един миг майката решила да се върнат назад в дома им в предградията – надявайки се там да намерят и повече храна. И в действителност намерили в мазето на една друга къща, където се крили до деня, в който се пробвали да отидат до съседката.
Иля споделя, че след ракетното нахлуване съседката пристигнала и пренесла тежко ранената му майка в нейното жилище. Момчето към този момент не си спомня тъкмо по какъв начин е умряла майка му. А на идващия ден пристигнали съветските бойци, споделили просто „ Евакуация! “ и го взели със себе си.
„ Пътуването до болничното заведение в Донецк беше извънредно. Раненият ми крайник ме болеше толкоз доста, че въобще не мога да го опиша “, споделя момчето. В болничното заведение кракът на Иля бил опериран. Той споделил, че има баба, която може да го вземе, само че след няколко дни хората от болничното заведение му съобщили, чеще го отведат в Москва – в ново семейство. „ Не отговорих, тъй като не знаех дали няма да ми създадат нещо, в случай че се противя “, споделя Иля.
Одисеята на бабата
В болничното заведение имало доста украински деца, идвали и публицисти и снимали, споделя Иля. По чиста случайност бабата на Иля – Олена Матвиенко – попаднала в обществените мрежи на видео, в което видяла внука си. Веднага се обадила в болничното заведение и споделила, че ще пристигна да го прибере. Непосредствено по-късно тръгнала на път към окупирания Донецк – от Ужгород в Западна Украйна през Полша,Литва,БеларусиРусия.
За тази авантюра Олена Матвиенко не трябва да оповестява детайлности – завръщането на Иля и на още едно момиче било проведено със съдействието на украинското държавно управление и на един съветски предприемач. За да не бъдат сложени под опасност и последващи сходни акции, може да се каже единствено това: Иля и баба му съумяват да се върнат в края на април в Украйна през Турция. „ Разплаках се, когато с внука ми преминахме границата към Украйна “, споделя бабата.
„ Трябва да описвам “
В Украйна Иля е изпратен на рехабилитация в една киевска болница. Там при него пристигнала съветничка на украинския президент Зеленски и го попитала дали е подготвен да опише историята си пред следователите от Международния арбитражен съд в Хага. Иля се съгласил. И е дал освен показания пред съда, само че е приказвал и пред представители на Организация на обединените нации, срещал се е с голям брой западни политици, в това число в Съединени американски щати и в Германия. „ Разбрах, че би трябвало да направя това – с цел да не се демонстрира равнодушие, с цел да се знае, че това в действителност се е случило “, изяснява Иля пред Дъждовни води.
Дали не е прекомерно мъчително да споделя историята си още веднъж и още веднъж? „ Не, аз разбрах, че това е ориста ми и по тази причина не рева. Нито един път не съм плакал, до момента в който съм разказвал “, дава отговор Иля. И добавя, че баба му непрекъснато плачела, до момента в който той говорел.
„ Утре може и да умра. Това е война “
65-годишната Олена Матвиенко е била цялостен живот работничка в Мариупол, в това число в металургичния цех „ Азовстал “, трансформирал се през 2022 година в знак на съпротивата против съветските окупатори. Имала е четири деца. Единият ѝ наследник умрял в боевете в Източна Украйна, жертва на войната е и единствената ѝ щерка – майката на Иля.
През 2017 година Олена отпътувала от Мариупол за Ужгород – с цел да бъде колкото може по-далеч от тогавашните военни стълкновения вт.нар. " Народни републики Донецк и Луганск ". Пенсията ѝ е към 67 евро месечно, само че тя всеки месец подарява част от нея на украинските бойци. „ Не бих заменила Украйна за нищо друго на света, само че щеше да е добре да получаваме малко по-високи пенсии “, отбелязва тя.
„ Мечтая да стана доктор “
В Ужгород Иля и баба му живеят в обща квартира с други хора, нямат лична баня. Пожелават си същинска баня с душ и биха предпочели да живеят в лична дребна къща. Иля споделя: „ Копнея за морето, желае ми се пица, каквато по-рано ядях на път за учебно заведение. Копнея за града и, несъмнено, за мама. Бог да даде мир на душата ѝ “.
Иля споделя, че не чака интернационалната заповед за арест срещуПутинда даде резултат. „ Той е глупак, само че му е ясно, че към този момент не може да пътува на всички места. “
Самият Иля желае един ден да стане доктор: „ Не знам дали ще съумея, защото всичко е толкоз безнадеждно. Но това е фантазията ми. А може още на следващия ден да съм мъртъв – война е, въпреки всичко. “
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ