Преговорите между Ердоган и Путин приключиха без сделка за Сирия
Под заглавие „ Побъбриха и се разотидоха: водачите на Русия и Турция преговаряха в Москва “ съветският в. „ Известия “ разяснява неналичието на доближаване в позициите на Ердоган и Путин за Сирия.
Основна тематика на срещата в Кремъл бе обстановката в арабската република и на първо място вероятността за изтеглянето на американските войски от страната, развиването на ситуацията в Идлиб, където през последните седмици групировката „ Джабхат ан-Нусра “ съществено укрепи позициите си, а също и желанията на Анкара и Вашингтон да основат зона за сигурност по границата с Турция.
На дневен ред – американци и терористи
Срещата сред Владимир Путин и Реджеп Ердоган стана първата след момента на огласеното от Доналд Тръмп извеждане на американския контингент от Сирия. Този поврат, за доста оказал се непредвиден, породи редица въпроси за това по какъв начин той ще се отрази на сирийската рецесия. Тези договаряния в Москва демонстрираха, че никой не се поддава на съблазънта, в случай че въобще е съществувала – да стартира да прави едностранни стъпки на фона на вероятното формиране на вакуум в източните региони. Координацията продължава. Например, Путин заяви желанието си да свика в Русия следващата лидерска среща на страните – гаранти в процеса в Астана /Русия, Турция, Иран/, като самичък дефинира този формат като „ най-ефективния механизъм за урегулиране на спора в Сирия “.
В хода на договарянията президентите разискаха следствията от американското евакуиране от страната. „ Ако такива крачки и проекти фактически се осъществят, това ще бъде положителна стъпка, която ще помогне за стабилизирането на ситуацията в този разтревожен регион на сирийската страна, който в този момент е под контрола на кюрдските формирования “, съобщи съветският водач.
От своя страна, Реджеп Ердоган акцентира, че е неприемливо възникването на вакуум във властта след извеждането на силите на Съединени американски щати и акцентира нуждата от продължение на битката против терористите, като отново посочи, че с изключение на Ислямска страна измежду тях са и кюрдските Отряди за национална отбрана.
По мотив идлибската зона за деескалация /практически изцяло превзета от „ Джабхат ан-Нусра “, ликвидирала или погълнала групировките на въоръжената опозиция/ Путин уточни, че Турция прави доста за отстраняването на произлизащата от Идлиб терористична опасност. „ Изхождаме от това, че поддържането на режима на преустановяване на бойните дейности не следва да бъде във щета на напъните за битката с терористите, тя би трябвало да продължи “, някак означи съветският водач.
Интересно е, че преди срещата в редица медии, а и в експертните кръгове, се появиха доста спекулации към разновидността Русия и Турция да се спазарят за някакъв тип замяна: Анкара да даде Идлиб като откуп на Москва, а Кремъл на собствен ред да си затвори очите пред основаването на зоната за сигурност по северната сирийска граница.
Зона на несигурност
На първо място обаче публицистите на брифинга се интересуваха точно от зоната за сигурност. Припомняме, че с концепцията за основаването ѝ, а се допуска, че тя ще бъде с широчина 30-35 км и дължина 450 км – на 14 януари в Туитър се произнесе президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Тогава той се закани да разори Турция, в случай че тя нападна кюрдите. По този метод Америка гледа на тази зона като един тип защитна или разграничителна преграда, която ще разреши да обезопаси нейните съдружници от вероятните набези от страна на турците.
Независимо от внезапните американски формулировки, в Анкара възприеха с възторг предлагането за образуването на зоната. А и Турция още от 2013 година неведнъж изговаряше сходна концепция, само че несполучливо до момента. Естествено, там план като този се възприема като опция границата да се реалокира /при това, както позволяват някои специалисти, с цел да не се връщат след това назад на Сирия завзетите територии/ и да се сътвори преграда пред кюрдските Отряди за национална отбрана. Тях Турция ги смята за клон на ПКК, която влиза в националния ѝ лист на терористичните организации.
Прессекретарят на турския водач Ибрахим Калън по-рано побърза да заяви, че точно Анкара ще управлява зоната за сигурност, за което ще притегли военни и сътрудници на разузнаването. Съгласни ли са с това във Вашингтон, остава незнайно. Но въпреки всичко към този миг е явно, че и Съединени американски щати, и Турция са на сходни позиции по кардиналния въпрос: новата зона в Сирия наложително би трябвало да се появи.
През последните дни турците водиха дейни договаряния с американците за нейните параметри. И, както в хода на конференцията заяви Ердоган, въпросните срещи не престават. Той означи също, че сред Турция и Русия няма никакви проблеми, тъй като тези райони ще бъдат прочистени от терористични детайли.
При всичко това е удивително, че от самото начало на конференцията Владимир Путин нито един път не произнесе словосъчетанието „ зона за сигурност “. А в отговор на отдаден на нея въпрос той уклончиво напомни за предходни договорености сред Дамаск и Анкара. „ До през днешния ден още е в действие договорът сред Сирия и Турция от 1998 година, където става дума за битката с тероризма. Мисля, че тази база е, която покрива доста въпроси от позиция на гаранциите за Турция за обезпечаване на южните ѝ граници “, означи съветският водач.
Очевидно, Путин имаше поради съглашението от турския град Адана. Според наличните сведения за този документ, Дамаск се задължава да приключи поддръжката за ПКК. А тези договорености разрешават на Турция да преследва терористи на сирийска територия на разстояние до 5 км от границата. Разбира се, може да се допусна, че с напомнянето за това съглашение Владимир Путин отбелязя позицията на Русия по въпроса за зоната за сигурност. В същото време тези думи могат да се възприемат и като обръщение към напълно съответен получател.
И на вашите, и на нашите
Не следва да се не помни, че регионите, където се допуска да бъде основана зоната за сигурност, все още са под контрола на кюрдските бойни отряди. По груби сметки, съвършен буфер сред тях и Турция би било предаването на тези територии под контрола на сирийската войска. Именно в това е кардиналната позиция на Русия, която още повече смята за належащо възобновяване на властта на Дамаск напълно върху всички територии на изток от Ефрат. Но това не се случва.
И дори в противен случай: кюрдите поддържат основаването на зоната за сигурност. Сирийските демократични сили /СДС/ разгласиха официално съобщение, в което показаха подготвеност да окажат силова поддръжка за образуването на тази зона при изискванията на интернационалните гаранции за нейното действие. В своите изказвания кюрдите даваха да се разбере, че те са изрично срещу привличането на турски военни в тези процеси и избират присъединяване на силите на Организация на обединените нации.
А апропо, те се пробват да седнат и на още един стол и към този момент няколко седмици водят договаряния със сирийските управляващи за правилата на примирието. В хода на конференцията Владимир Путин съобщи поддръжката си за този разговор. Както по-рано оповестиха редица арабски медии, кюрдите предоставиха на Дамаск „ пътна карта “ с 11 пункта. В нея се показва, че Сирия е единна и неделима страна, а определеният президент Башар Асад е на всички сирийци. В същото време кюрдите упорстват да се признаят компетенции на тяхната самостоятелна администрация, която към този момент няколко години държи ръководството в регионите на изток от Ефрат. Освен това, те упорстват и за специфична роля на Съюз на демократичните сили в границите на единната сирийска войска. Очевидно е, че тези два пункта безусловно няма да се одобряват от управляващите в Дамаск.
Те, а и всички останали, евентуално схващат, че кюрдите водят тези съвещания повече за застраховка и при промяната на конюнктурата разговорът мигновено ще се обърне, както това към този момент неведнъж е ставало от началото на сирийския спор. Така, че в случай че кюрдите имат предпочитание за помирение, а не за маневри, нямаше да се постанова Русия и Турция да разискват въпроса за зоната за сигурност.
Но предпочитание няма. Няма също и взаимно съгласие за тази зона сред Анкара и Вашингтон, което надали разрешава на Русия да дава съответни оценки за нея. Както е видно и от договарянията на Путин и Ердоган, няма и договорка по формулата „ Идлиб против зона “. Съдейки по всичко, за Идлиб няма пробив. Точно по този начин, както няма схващане и във връзка действителните проекти на американците да изоставен Сирия.
И какво има – разговор с продължение сред Русия и Турция в двустранен формат, а и в границите на процеса в Астана, който от време на време реализира някакви пробиви в договореностите за урегулирането на сирийския спор.
Основна тематика на срещата в Кремъл бе обстановката в арабската република и на първо място вероятността за изтеглянето на американските войски от страната, развиването на ситуацията в Идлиб, където през последните седмици групировката „ Джабхат ан-Нусра “ съществено укрепи позициите си, а също и желанията на Анкара и Вашингтон да основат зона за сигурност по границата с Турция.
На дневен ред – американци и терористи
Срещата сред Владимир Путин и Реджеп Ердоган стана първата след момента на огласеното от Доналд Тръмп извеждане на американския контингент от Сирия. Този поврат, за доста оказал се непредвиден, породи редица въпроси за това по какъв начин той ще се отрази на сирийската рецесия. Тези договаряния в Москва демонстрираха, че никой не се поддава на съблазънта, в случай че въобще е съществувала – да стартира да прави едностранни стъпки на фона на вероятното формиране на вакуум в източните региони. Координацията продължава. Например, Путин заяви желанието си да свика в Русия следващата лидерска среща на страните – гаранти в процеса в Астана /Русия, Турция, Иран/, като самичък дефинира този формат като „ най-ефективния механизъм за урегулиране на спора в Сирия “.
В хода на договарянията президентите разискаха следствията от американското евакуиране от страната. „ Ако такива крачки и проекти фактически се осъществят, това ще бъде положителна стъпка, която ще помогне за стабилизирането на ситуацията в този разтревожен регион на сирийската страна, който в този момент е под контрола на кюрдските формирования “, съобщи съветският водач.
От своя страна, Реджеп Ердоган акцентира, че е неприемливо възникването на вакуум във властта след извеждането на силите на Съединени американски щати и акцентира нуждата от продължение на битката против терористите, като отново посочи, че с изключение на Ислямска страна измежду тях са и кюрдските Отряди за национална отбрана.
По мотив идлибската зона за деескалация /практически изцяло превзета от „ Джабхат ан-Нусра “, ликвидирала или погълнала групировките на въоръжената опозиция/ Путин уточни, че Турция прави доста за отстраняването на произлизащата от Идлиб терористична опасност. „ Изхождаме от това, че поддържането на режима на преустановяване на бойните дейности не следва да бъде във щета на напъните за битката с терористите, тя би трябвало да продължи “, някак означи съветският водач.
Интересно е, че преди срещата в редица медии, а и в експертните кръгове, се появиха доста спекулации към разновидността Русия и Турция да се спазарят за някакъв тип замяна: Анкара да даде Идлиб като откуп на Москва, а Кремъл на собствен ред да си затвори очите пред основаването на зоната за сигурност по северната сирийска граница.
Зона на несигурност
На първо място обаче публицистите на брифинга се интересуваха точно от зоната за сигурност. Припомняме, че с концепцията за основаването ѝ, а се допуска, че тя ще бъде с широчина 30-35 км и дължина 450 км – на 14 януари в Туитър се произнесе президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Тогава той се закани да разори Турция, в случай че тя нападна кюрдите. По този метод Америка гледа на тази зона като един тип защитна или разграничителна преграда, която ще разреши да обезопаси нейните съдружници от вероятните набези от страна на турците.
Независимо от внезапните американски формулировки, в Анкара възприеха с възторг предлагането за образуването на зоната. А и Турция още от 2013 година неведнъж изговаряше сходна концепция, само че несполучливо до момента. Естествено, там план като този се възприема като опция границата да се реалокира /при това, както позволяват някои специалисти, с цел да не се връщат след това назад на Сирия завзетите територии/ и да се сътвори преграда пред кюрдските Отряди за национална отбрана. Тях Турция ги смята за клон на ПКК, която влиза в националния ѝ лист на терористичните организации.
Прессекретарят на турския водач Ибрахим Калън по-рано побърза да заяви, че точно Анкара ще управлява зоната за сигурност, за което ще притегли военни и сътрудници на разузнаването. Съгласни ли са с това във Вашингтон, остава незнайно. Но въпреки всичко към този миг е явно, че и Съединени американски щати, и Турция са на сходни позиции по кардиналния въпрос: новата зона в Сирия наложително би трябвало да се появи.
През последните дни турците водиха дейни договаряния с американците за нейните параметри. И, както в хода на конференцията заяви Ердоган, въпросните срещи не престават. Той означи също, че сред Турция и Русия няма никакви проблеми, тъй като тези райони ще бъдат прочистени от терористични детайли.
При всичко това е удивително, че от самото начало на конференцията Владимир Путин нито един път не произнесе словосъчетанието „ зона за сигурност “. А в отговор на отдаден на нея въпрос той уклончиво напомни за предходни договорености сред Дамаск и Анкара. „ До през днешния ден още е в действие договорът сред Сирия и Турция от 1998 година, където става дума за битката с тероризма. Мисля, че тази база е, която покрива доста въпроси от позиция на гаранциите за Турция за обезпечаване на южните ѝ граници “, означи съветският водач.
Очевидно, Путин имаше поради съглашението от турския град Адана. Според наличните сведения за този документ, Дамаск се задължава да приключи поддръжката за ПКК. А тези договорености разрешават на Турция да преследва терористи на сирийска територия на разстояние до 5 км от границата. Разбира се, може да се допусна, че с напомнянето за това съглашение Владимир Путин отбелязя позицията на Русия по въпроса за зоната за сигурност. В същото време тези думи могат да се възприемат и като обръщение към напълно съответен получател.
И на вашите, и на нашите
Не следва да се не помни, че регионите, където се допуска да бъде основана зоната за сигурност, все още са под контрола на кюрдските бойни отряди. По груби сметки, съвършен буфер сред тях и Турция би било предаването на тези територии под контрола на сирийската войска. Именно в това е кардиналната позиция на Русия, която още повече смята за належащо възобновяване на властта на Дамаск напълно върху всички територии на изток от Ефрат. Но това не се случва.
И дори в противен случай: кюрдите поддържат основаването на зоната за сигурност. Сирийските демократични сили /СДС/ разгласиха официално съобщение, в което показаха подготвеност да окажат силова поддръжка за образуването на тази зона при изискванията на интернационалните гаранции за нейното действие. В своите изказвания кюрдите даваха да се разбере, че те са изрично срещу привличането на турски военни в тези процеси и избират присъединяване на силите на Организация на обединените нации.
А апропо, те се пробват да седнат и на още един стол и към този момент няколко седмици водят договаряния със сирийските управляващи за правилата на примирието. В хода на конференцията Владимир Путин съобщи поддръжката си за този разговор. Както по-рано оповестиха редица арабски медии, кюрдите предоставиха на Дамаск „ пътна карта “ с 11 пункта. В нея се показва, че Сирия е единна и неделима страна, а определеният президент Башар Асад е на всички сирийци. В същото време кюрдите упорстват да се признаят компетенции на тяхната самостоятелна администрация, която към този момент няколко години държи ръководството в регионите на изток от Ефрат. Освен това, те упорстват и за специфична роля на Съюз на демократичните сили в границите на единната сирийска войска. Очевидно е, че тези два пункта безусловно няма да се одобряват от управляващите в Дамаск.
Те, а и всички останали, евентуално схващат, че кюрдите водят тези съвещания повече за застраховка и при промяната на конюнктурата разговорът мигновено ще се обърне, както това към този момент неведнъж е ставало от началото на сирийския спор. Така, че в случай че кюрдите имат предпочитание за помирение, а не за маневри, нямаше да се постанова Русия и Турция да разискват въпроса за зоната за сигурност.
Но предпочитание няма. Няма също и взаимно съгласие за тази зона сред Анкара и Вашингтон, което надали разрешава на Русия да дава съответни оценки за нея. Както е видно и от договарянията на Путин и Ердоган, няма и договорка по формулата „ Идлиб против зона “. Съдейки по всичко, за Идлиб няма пробив. Точно по този начин, както няма схващане и във връзка действителните проекти на американците да изоставен Сирия.
И какво има – разговор с продължение сред Русия и Турция в двустранен формат, а и в границите на процеса в Астана, който от време на време реализира някакви пробиви в договореностите за урегулирането на сирийския спор.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ