Жителите на кои страни не получават пенсия
Под разнообразни форми, пенсионните стратегии съществуват в съвсем всички страни по света. Проблемът е в тяхната досегаемост за популацията: от време на време условията на пенсионната промяна са на практика невъзможни, което понижава шанса за приемане на пенсия до нула.
Изглежда, че в някои страни пенсията съществува единствено на хартия. Най-трудна обстановка се е развила в страните от източния район. Да забележим кои страни нямат пенсия и за какво.
Китай
Благодарение на огромната промяна, призната през 1995 година, 60% от китайците могат да получат статут на пенсионери. Преди това не повече от 5.4% от работещите китайци можели да получат пенсия. 40% от популацията не попада в границите на пенсионната промяна, която е годна единствено за държавни чиновници и поданици на града. Мъжете се пенсионират на 60 години, а дамите пет или 10 години по-рано. Работодателите и техните чиновници споделят задължението за попълване на пенсионния фонд.
Средната пенсия е 2,5 хиляди юана, което се равнява на към 320 евро. За възрастните селяни се обезпечават обществени помощи, които се изплащат от локалния бюджет. Минималният предел на погашение е 127 юана. Тези пари не са задоволителни даже за храна. В същото време 20% от популацията на Китай са отвън обсега на пенсионната стратегия.
Индия
Само 12% от индийците могат да бъдат публично считани за пенсионери. Най-защитената категория са държавните чиновници, които напущат заслужена отмора на 60-годишна възраст. Най-голямата пенсия е две хиляди рупии, което е малко по-малко от 25 евро. От 2004 година индийските управляващи се пробват да вкарат нова пенсионна промяна, която ще отстрани тежестта от държавния бюджет.
Пенсионната промяна визира механизма на пенсионното образуване. Отсега нататък той се състои от две елементи: бизнес налози и доброволни заплащания на чиновниците. Реформата обгръща единствено един % от работещите индийци. Освен това, не всички чиновници вършат доброволни вноски, което безспорно ще се отрази на размера на техните пенсии.
Тайланд
В Тайланд до 1998 година общественото обезпечаване се разпростирало единствено върху държавните чиновници, по-късно управляващите приели закон, който полза бизнеса. Сега 3% от приходите се трансферират в пенсионен фонд. Още 1% идва от държавния бюджет. Проблемът е, че съвсем половината от популацията в трудоспособна възраст работи неофициално. Следователно има хора, които получават минимална пенсия от 700 бата, което се равнява на 20 евро.
Гамбия
В Гамбия жителите над 60 година получават пенсия. Въпреки това единствено държавни чиновници могат да разчитат на пълноценна обществена поддръжка. Гражданите и индустриалните служащи също вземат участие в пенсионната стратегия. Жителите на селските региони са лишени от тази опция и не получават пенсия. Като и тези, които работят неофициално. Така единствено 20% от популацията е обхванато от пенсионната стратегия в Гамбия.
Кения
Само 15% от трудоспособните кенийци могат да аплайват за пенсиониране. Въпреки ниския предел за пенсионна възраст, доста служащи не живеят до 55 години, ставайки жертва на ХИВ епидемията.
Нигер
Официално в страната има пенсионна система. Но в действителност не е по този начин. Само три % от възрастните хора получават пенсии. В Нигер възрастта за пенсиониране е 55 години. Средната дълготрайност на живота е 52 години. Толкова доста поданици не доживяват до пенсионна възраст. Освен това по-голямата част от работещото население работи импровизирано, губейки правото на публична пенсия.
Гана
Пенсионната система на страната е разграничена на два клона, единият от които работи с съвсем всички категории работоспособни жители. Друг клон на системата се простира на държавни чиновници, служители на реда и военни. В резултат на това единствено 10% от популацията в трудоспособна възраст чака предпазена напреднала възраст. Останалите 90% от жителите са лишени от обществена поддръжка в преклонна възраст.
Ботсвана
Едва през 1996 година управляващите на Ботсвана приели Закона за пенсиите. Държавата дружно с работодателите попълнят хазната на пенсионния фонд. Организациите внасят обществен налог на всеки пет години. На хартия всичко наподобява добре. Всъщност работодателите изцяло пренебрегват настояванията на управляващите. Следователно 84% от служащите в частния бизнес чакат минимална пенсия от 220 пула, което се равнява на 18 евро. Между другото, възрастта за пенсиониране тук е с шест месеца по-дълга от междинната дълготрайност на живота. Много ботсванци не доживяват до напреднала възраст.
Списъкът на страни, в които пенсиите са недостъпни за доста хора не е стеснен само до изброените страни. При виетнамците, филипинците, нигерийците и пакистанците въпроса с пенсиите наподобява по същия метод. Въпреки че публично съвсем всички поданици на планетата могат да разчитат на предпазена напреднала възраст, упованията са надалеч от действителността. Разбира се, пенсионирането е тежко задължение за бюджета. Дори развитите страни попълнят пенсионния фонд дружно с работодатели и чиновници. Често размерът на пенсията зависи от съзнанието на служителя и от персоналните му вноски.
