Хашоги и моралът на Вашингтон и Брюксел
Под натиска на обстоятелствата Саудитска Арабия призна, че убийството на Джaмал Хашоги е съзнателно дело на нейни сътрудници, свързани с високопоставени лица в Рияд. Самият престолонаследник Мохамед бин Салман в словото си пред саудитския капиталов конгрес ( “пустинният Давос “) го назова „ непоносимо закононарушение, което не може да бъде целесъобразно “. Предишните версии за излизането на журналиста от консулството жив, след това – и за гибелта му сякаш в юмручен пердах, са отречени. Престарелият, може би и измъчен от деменция, крал и тесният му фамилен кръг харчат десетки милиони долари за под паника спешен пиар за отклонение удара от фигурата на принца, до неотдавна величан на Запад като напредничав модернизатор, който откриваше киносалони, позволи на дамите да карат коли и ограничаваше религиозната полиция. Шокът от убийството на Хашоги опустоши всичко без диря.
Саудитска Арабия съобщи, че е подготвена да съобщи на Турция всички участници в убийството, а даже и някои високопоставени чиновници в службите и в министерството на външните работи, ангажирани с него, да извърши чистка в тези институции и органи и да направи ред отстъпки пред Анкара и Вашингтон по разнообразни въпроси. Но кошмарът за Рияд няма да свърши скоро – следва намирането на частите от натрупа на жертвата и несъмнено приключването на видеоматериалите на турските служби, показани от Ердоган към този момент единствено на определени хора като американския държавен секретар Майк Помпео и директорката на Централно разузнавателно управление на САЩ Джина Хаспел.
Изглежда обаче в Саудитска Арабия към този момент няма фактор, кадърен да острани Мохамед бин Салман от властта – без значение от възможните бъдещи сензационни разкрития по аферата Хашоги. Това предопределя и изолацията на саудитския режим в района даже от досегашните му най-близки клиенти като Катар. Турция, на чиято територия стана закононарушението, както и Русия и Иран, следят гърченията на Рияд с очевидно удовлетворение и вяра да извлекат оптималната полза от рецесията. Разбира се, не е реалистично да се чакат нови многомилиардни саудитски вложения в боледуващата турска стопанска система – или пък повишение цената на нефта над 200 $ за барел, или предоставяне на Москва и Пекин на правото да открият военни бази в кралството, каквито вести се появиха и в българските медии. Но позицията на Русия и Иран в Сирия е към този момент значително засилена в морално отношение.
Няма да свърши скоро и кошмарът на Съединени американски щати и Европейски Съюз. Наистина, на 25 октомври Европарламентът гласоподава за възбрана на износа за заливната монархия на „ системи за наблюдаване и други предмети с двойна приложимост, които могат да се употребяват за репресивни цели “. Във Вашингтон се чуха гласове от двете партии за ограничение на износа на оръжие за Рияд, изключително за тригодишната кървава саудитска експанзия против Йемен. Бившият началник на Централно разузнавателно управление на САЩ Джон Бренън сподели, че нямал подозрение, че зад убийството стои принц Мохамед бин Салман. Това би трябвало да значи наказания!
Но Съединени американски щати и Европейски Съюз не могат да си разрешат да наложат действителни наказания против Рияд при сегашната си – и комерсиална, и корупционна – взаимозависимост от саудитския режим. Традиционно мощното саудитско пропагандно и лобистко наличие в Съединени американски щати в този момент също е утроено и учетворено.
Британия, Франция, както и Канада следват Вашингтон, осъждат на думи закононарушението, само че си вършат оглушки за апелите на своите опозиционери – да вземем за пример лейбъристите на Корбин – за по-сериозни наказания. Напротив, огромните експортьори на оръжие от Европейски Съюз в последните години се усещат ощетени от нападателните дейности на Тръмп пред Рияд, които ги изтикват силово от големия саудитски пазар на оръжие в полза на американските корпорации. Нещата се утежняват и вследствие на рецесията с разполагането на съветските Противовъздушна отбрана системи С-300 в Сирия, които действително заплашват американския оръжеен експорт освен за Саудитска Арабия. Но същинските непоправими вреди от убийството на Хашоги и за Вашингтон, и за Брюксел са моралните.
На първо място, поразително е сравнението сред реакцията на Запада на аферата с отравянето на двамата Скрипал – при неналичието на каквито и да е твърди доказателства за съветска държавна интервенция в нея, с прогонването на съветски дипломати от западните столици, с пропагандната нервност на Лондон и Вашингтон, със сезирането на Организация на обединените нации, ОЗХО, НАТО и така нататък – и реакцията на аферата Хашоги с ясните доказателства на турската страна и с признанията на Рияд.
Фалшът на нервността към Скрипал, а оттова по прилика – и на нервността за съветската интервенция в президентските избори в Съединени американски щати от 2016 година, към която към момента се върти напълно американският вътрешнополитически цирк, става изцяло явен. Губи заем и цялата предвзета антируска акция на Вашингтон и западните му спътници, почнала с третия мандат на Путин като съветски президент преди шест години и от този момент изцяло трансформирала образа на световната политика към по-лошо. Става ясно също, че икономическите наказания против Москва, от които и Западът загуби милиарди, изобщо не са били неизбежни. Все по-трудно политически ще бъде те да се поддържат. По-мъчно ще е да се стартира обликът на Путин като международен архизлодей, до момента в който касапинът Мохамед бин Салман продължава „ прогресивните си промени “ в Саудитска Арабия.
Агресията против Йемен
Възмущението от касапското заколение на Хашоги, намерило прекомерно необятен израз и на Запад, блестящо контрастира с съвсем цялостната липса на схващане и угриженост измежду западните общества за десетките хиляди почтени жертви, измежду които доста деца, на саудитската военна експанзия против Йемен, продължаваща към този момент три години със съдействието освен на Съединени американски щати, само че и на Европа. Тези дни стана ясно да вземем за пример, че конвертирани, в нарушаване на швейцарската конституция, швейцарски цивилен хеликоптери „ Пилатус “, както и испански ракети с лазерно ориентиране, и английски авиобомби, се употребяват от саудитските военни в Йемен против цивилното население. 22 милиона от 30-милионното население на страната, измежду които 8 милиона деца, са застрашени от гладна гибел, съгласно Организация на обединените нации.
Саудитска Арабия съобщи, че е подготвена да съобщи на Турция всички участници в убийството, а даже и някои високопоставени чиновници в службите и в министерството на външните работи, ангажирани с него, да извърши чистка в тези институции и органи и да направи ред отстъпки пред Анкара и Вашингтон по разнообразни въпроси. Но кошмарът за Рияд няма да свърши скоро – следва намирането на частите от натрупа на жертвата и несъмнено приключването на видеоматериалите на турските служби, показани от Ердоган към този момент единствено на определени хора като американския държавен секретар Майк Помпео и директорката на Централно разузнавателно управление на САЩ Джина Хаспел.
Изглежда обаче в Саудитска Арабия към този момент няма фактор, кадърен да острани Мохамед бин Салман от властта – без значение от възможните бъдещи сензационни разкрития по аферата Хашоги. Това предопределя и изолацията на саудитския режим в района даже от досегашните му най-близки клиенти като Катар. Турция, на чиято територия стана закононарушението, както и Русия и Иран, следят гърченията на Рияд с очевидно удовлетворение и вяра да извлекат оптималната полза от рецесията. Разбира се, не е реалистично да се чакат нови многомилиардни саудитски вложения в боледуващата турска стопанска система – или пък повишение цената на нефта над 200 $ за барел, или предоставяне на Москва и Пекин на правото да открият военни бази в кралството, каквито вести се появиха и в българските медии. Но позицията на Русия и Иран в Сирия е към този момент значително засилена в морално отношение.
Няма да свърши скоро и кошмарът на Съединени американски щати и Европейски Съюз. Наистина, на 25 октомври Европарламентът гласоподава за възбрана на износа за заливната монархия на „ системи за наблюдаване и други предмети с двойна приложимост, които могат да се употребяват за репресивни цели “. Във Вашингтон се чуха гласове от двете партии за ограничение на износа на оръжие за Рияд, изключително за тригодишната кървава саудитска експанзия против Йемен. Бившият началник на Централно разузнавателно управление на САЩ Джон Бренън сподели, че нямал подозрение, че зад убийството стои принц Мохамед бин Салман. Това би трябвало да значи наказания!
Но Съединени американски щати и Европейски Съюз не могат да си разрешат да наложат действителни наказания против Рияд при сегашната си – и комерсиална, и корупционна – взаимозависимост от саудитския режим. Традиционно мощното саудитско пропагандно и лобистко наличие в Съединени американски щати в този момент също е утроено и учетворено.
Британия, Франция, както и Канада следват Вашингтон, осъждат на думи закононарушението, само че си вършат оглушки за апелите на своите опозиционери – да вземем за пример лейбъристите на Корбин – за по-сериозни наказания. Напротив, огромните експортьори на оръжие от Европейски Съюз в последните години се усещат ощетени от нападателните дейности на Тръмп пред Рияд, които ги изтикват силово от големия саудитски пазар на оръжие в полза на американските корпорации. Нещата се утежняват и вследствие на рецесията с разполагането на съветските Противовъздушна отбрана системи С-300 в Сирия, които действително заплашват американския оръжеен експорт освен за Саудитска Арабия. Но същинските непоправими вреди от убийството на Хашоги и за Вашингтон, и за Брюксел са моралните.
На първо място, поразително е сравнението сред реакцията на Запада на аферата с отравянето на двамата Скрипал – при неналичието на каквито и да е твърди доказателства за съветска държавна интервенция в нея, с прогонването на съветски дипломати от западните столици, с пропагандната нервност на Лондон и Вашингтон, със сезирането на Организация на обединените нации, ОЗХО, НАТО и така нататък – и реакцията на аферата Хашоги с ясните доказателства на турската страна и с признанията на Рияд.
Фалшът на нервността към Скрипал, а оттова по прилика – и на нервността за съветската интервенция в президентските избори в Съединени американски щати от 2016 година, към която към момента се върти напълно американският вътрешнополитически цирк, става изцяло явен. Губи заем и цялата предвзета антируска акция на Вашингтон и западните му спътници, почнала с третия мандат на Путин като съветски президент преди шест години и от този момент изцяло трансформирала образа на световната политика към по-лошо. Става ясно също, че икономическите наказания против Москва, от които и Западът загуби милиарди, изобщо не са били неизбежни. Все по-трудно политически ще бъде те да се поддържат. По-мъчно ще е да се стартира обликът на Путин като международен архизлодей, до момента в който касапинът Мохамед бин Салман продължава „ прогресивните си промени “ в Саудитска Арабия.
Агресията против Йемен
Възмущението от касапското заколение на Хашоги, намерило прекомерно необятен израз и на Запад, блестящо контрастира с съвсем цялостната липса на схващане и угриженост измежду западните общества за десетките хиляди почтени жертви, измежду които доста деца, на саудитската военна експанзия против Йемен, продължаваща към този момент три години със съдействието освен на Съединени американски щати, само че и на Европа. Тези дни стана ясно да вземем за пример, че конвертирани, в нарушаване на швейцарската конституция, швейцарски цивилен хеликоптери „ Пилатус “, както и испански ракети с лазерно ориентиране, и английски авиобомби, се употребяват от саудитските военни в Йемен против цивилното население. 22 милиона от 30-милионното население на страната, измежду които 8 милиона деца, са застрашени от гладна гибел, съгласно Организация на обединените нации.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ