Под един от най-гъсто населените италиански градове се крие опасност,

Под един от най-гъсто обитаемоте италиански градове се крие заплаха , написа „ BBC “. Неапол е град, който се движи многотемпно. При най-бързата скорост имате хаоса на всекидневието : коли и мотоциклети, които се движат по улиците на италианския град като кръвни кафези във вена. Има и по-бавна еволюция – тази на човешката история . Това е мегаполис, който към момента се оформя от решения, взети преди стотици години: мрежи от тесни улички , които никой градостроител не би проектирал днес; съвременни офиси и хотели, притиснати от римски руини и вековни вили.

Това, което не е толкоз явно, е, че Неапол има и геоложки темп – и точно той има най-голяма мощ. В множеството случаи то се движи едвам видимо, само че понякога се форсира до злополука: изригване на огън и скали , което нарушава всички останали времеви рамки в града. Вулканите в Неапол разполагат с друго време от това на хората – развиват се в продължение на десетилетия, епохи и даже хилядолетия – тъй че е елементарно да ги приемем за статични . Това е надалеч от истината.

Везувий е най-известният, най-популярен с разрушаването на Помпей и Херкулан през 79 година след Христа. Той се извисява над града. Но тук има и други подземни закани , а някои от тях са с надалеч по-голяма арестувана мощ. Всъщност един от тези колосални вулкани демонстрира притеснителни признаци , че е на път да изригне – а тъкмо върху него живеят стотици хиляди хора.

За да схвана какво е да живееш и работиш паралелно с тези чудовища, неотдавна посетих Неапол, с цел да направя филм за “BBC ”, като разговарях с геолозите , които ги учат и следят 24 часа в денонощието, продължава публикацията на локалния сътрудник на медията. Открих един град, който се доближава към злополука, само че никой не може да каже сигурно по кое време и къде тъкмо ще се случи тя. Един от последните случаи, когато Неапол е преживявал огромно вулканично събитие, е бил тъкмо преди 80 години , които се навършват тази седмица. В средата на март 1944 година, по време на Втората международна война , магма и газ , които постепенно се натрупват под Везувий , внезапно стартират да изригват . Американският боен доктор Леандър Пауърс, който по това време е ситуиран в Италия, разказва протичащото се, на което е станал очевидец със следния роман:

„ Докато привършвахме вечерята си , някой се обади да каже, че по скатовете на Везувий се стичат големи червени потоци лава… видяхме зарево в небето. През цялата нощ и в неделя имаше земни земетресения с голям плач – сходен на гръмотевици… Прозорците дрънчаха и цялата постройка вибрираше. “

На идващия ден събитията ескалират:  „ Ревовете зачестиха и застъргаха като лъвски плач “ , написа Пауърс и продължава:

„ Огнени потоци се изстрелваха на хиляди метри във въздуха, а покрайнината беше осветена на километри в близост. Често пъти целият връх на планината изглеждаше по този начин, като че ли е пламенен пъкъл. “

Телевизионен репортаж от това време демонстрира изумителни фрагменти на гигантския облак пепел , бурните потоци лава и срутващите се здания . Загиват повече от 20 души.

Днес Везувий е надалеч по-спокоен, а пагубното събитие от 1944 година стартира да се губи от груповата памет с отминаването на по-възрастните генерации. Днес върхът е туристическа атракция с рейсове, които транспортират хора до върха, и сергии за сувенири, на които се продават магнити за ледник, направени от втвърдена лава. Дойдох, с цел да вървя след група художници и учени, които се бяха изкачили до върха по време на екскурзия в границите на фестивал, наименуван „ Вулканична настройка “ .

Везувий не е като елементарна планина. Обикновено, когато стигнете до върха, гледате към близките гледки, само че тук погледът е притеглен във вътрешността, към гигантския кратер . Когато писателят Джоузеф Адисън идва тук през 1700 година, той го назовава „ ужасяващ свод “.

Когато надникнах през оградата обаче, видях единствено натрошена канара и няколко облачета серен пушек. Беше възвишено прекарване да се сблъскам със създание, което има мащабите и силата да ме унищожи, само че за благополучие нямаше никакви следи от отминалата му гняв.  Въпреки това Везувий продължава да е деен и един ден ще избухне още веднъж. По пътя нагоре геологът Джовани Македонио от Националния институт по геофизика и вулканология (INGV), който водеше нашата група, уточни опустошения от минали изригвания релеф. Когато Везувий изригне, изясни той, това няма да е струйка. В предишното цели скатове на хълмове са били взривявани на части. Под Неапол африканската тектонична плоча се сблъсква и слиза под Европа, създавайки по-горима примес от магма и газ, в сравнение с вулканите тук-там като Исландия или Хаваите.

„ Тук имаме доста мощни изригвания “, изясни Македонио в лекция на срещата на върха.

„ От позиция на силата става дума за няколко нуклеарни бомби. С тази разлика, че при нуклеарните гърмежи силата се освобождава за по-малко от милисекунда, а тук тази сила се освобождава в продължение на няколко дни. Но когато изчисляваме силата при тези събития, става дума за десетки, стотици или даже хиляди Хирошими. “

Предвиждайки тази опасност , управляващите в Неапол са организирали града на зони: тези, които се намират в „ алената зона “, би трябвало да се изтеглят, в случай че равнището на опасност се увеличи задоволително. Всеки от тези квартали е побратимен с кантон в друга част на Италия, който ще приюти хората, бягащи от бедствието . Придвижвайки се по безредния трафик и задръстените улици на Неапол, е мъчно да си представим по какъв начин това може да се случи на процедура. Един геолог, с който разговарях по време на пътуването си, допусна, че в случай че бъде задействано предизвестие , може би ще е по-бързо да се отиде пешком на безвредно място, в сравнение с да се кара.

По-късно същия ден посетих обсерваторията, в която геолозите следят Везувий и другите вулкани в Кампания 24 часа в денонощието. Някога станцията се е помещавала на скатовете на самия Везувий, а в този момент работи в неугледен офис в блок близо до центъра на града. Вътре обаче тя наподобява на контролна зала на галактическа задача, с многочислени екрани по двете стени , показващи сеизмологични графики, карти и камери , фокусирани върху изхвърлянето на газове далеко . Именно тук видях подмятания за доста по-голяма вулканична опасност от Везувий , който геолозите сега следят от близко. Извън постройката може и да не знаете, че е там, само че тук на голям екран можете да видите доказателство за наличието му: карта на града, покрита с рояци цветни точки. Това са земетресения, породени от преместването на магмата и газовете надълбоко подземен, и през последните години те се усещат постоянно в целия Неапол. Причината? Под града, а и под по-голямата част от залива, се намира голяма „ калдера “ – вулканичен кратер, който се е срутил след мощно изригване преди хиляди години. Нарича се Кампи Флегрей (Флегрейските полета) и е необятен 12-15 км (7,5-9,5 мили). За разлика от Везувий, той няма забележим конус и по тази причина остава съвсем неусетен всеки ден, само че с толкоз доста хора, които живеят на върха му, той се счита за един от най-опасните в Европа . Едно от изригванията, приписвани му преди 39 000 години, е било толкоз огромно, че част от материала се е озовал в Сибир.

Помона Пикчърс През последните месеци геолозите в обсерваторията са записали земетресения в целия Неапол .

Докато снимахме кино лентата си, обиколих това страшилище с геолога Винченцо Мора от Неаполския университет „ Федерико II “, който живее и работи на вулкана, в алената зона на Неапол. Той ме взе от ЖП гарата със скутера си и до момента в който се провирахме сред натовареното придвижване, осъзнах, че евентуално има по-голям вкус за риск от мен.

„ Хората не са наясно, че всеки ден вървим по вулкан, че сме вътре във вулкана “ , сподели ми той у разясни, че една трета от калдерата е потопена под водата , само че останалите две трети са под домовете и предприятията на хората .

Трудно е да се види цялостният размер на Кампи Флегрей – той е прекомерно огромен, с цел да се обхване, в случай че не летите над залива. Но ние спряхме в една част от него: на място, наречено Солфатара , където Мора ми сподели бял, горещ серен пейзаж, като повърхността на непознат свят. Някога е било отворено за туристи, заинтригувани от хидротермалните гледки и миризми, изясни той, само че преди няколко години е било затворено, когато трима членове на едно семейство паднали в кратера там и се удавили .

Много хора одобряват, че Солфатара е вулканът, само че в действителност е единствено една част. Различни други обекти в региона също са част от Кампи Флегрей , от хълма Монте Нуево, където е имало изригване през 1500 година, до Grotta del Cane (Пещерата на кучетата), която преди е била злокобна туристическа атракция заради гъстотата вулканичен въглероден диоксид , събиращ се на пода. През 1800 година хората водят кучета в пещерата, където изпадат в безсъзнание заради изпаренията (ако стоят прави, човешките гости не са засегнати).

Това необятно публикувано разпространяване на вулканични изливи обаче значи, че не е ясно къде може да се извърши бъдеща активност. „ Мора  обяснява:

„ Изригванията мигрират с времето, тъй че в никакъв случай няма да знаем къде, нито по кое време, несъмнено, ще има идващото изригване. И това, несъмнено, прави Кампи Флегрей по-опасен от Везувий. “

Една вечер вечерях в пристанищния град Поцуоли, предградие на Неапол покрай центъра на калдерата Кампи Флегрей , с Кристофър Килбърн, вулканолог от Университетския лицей в Лондон във Англия. Той не е гражданин, само че прекарвайки времето си тук, е развил мощен афинитет към града и неговите поданици. Докато децата си играеха и хората ядяха навън под юлското слънце, ние обсъждахме смразяващата вероятност за идно изригване.

По това време Килбърн и сътрудниците му преди малко бяха разгласили публикация за Кампи Флегрей, която е неуместна за четене. Използвайки нов модел на калдерата, той допуска, че изригване може да се случи в обозримо бъдеще . Напоследък вулканът бучи и се уголемява по метод, който кара Килбърн и други геолози да разискват аргументите.

През вековете магмените и газовите промени надълбоко в Campi Flegrei са предиздвикали Поцуоли и покрайнината непрестанно да се издигат и падат. Това е повода римското населено място Baiae в този момент да е потопено в залива.

И въпреки всичко през последните десетилетия земята под Поцуоли прави някои необикновени неща. Между 1969-1972 година и 1982-1984 година той се издига с бързи прояви. Общо от 50-те години насам издигането се усилва до повече от 4 метра (13 фута). Можете да видите следствията на водолинията на града: чиновниците трябваше да конфигурират втори комплект котви в пристанището, откакто първият ред се издигна отвън обсега на лодките.

„ Въпросът е дали те са породени от импулси на магма или газ? Не знаем “ , прецизира Килбърн. За благополучие не последваха изригвания – и в случай че беше магма, до момента щеше да се е втвърдила. Ясно е обаче, че калдерата е почнала да работи по друг метод през последното десетилетие : имаше интервал на дълготрайно поглъщане, последвано от доста по-бавно издигане.

Килбърн и сътрудниците интерпретират това, като значи, че вулканът прави нещо ново. Ако предходните повдигания са били доброкачествени магмени интрузии, тогава това би означавало, че последните промени може да са газ, споделя той. И в случай че е по този начин, това може да значи, че вулканът всъщност се надува, създавайки нови празнини, през които магмата да прокара – и евентуално да доближи повърхността. Той акцентира:

„ Кората през днешния ден не е в положението, в което беше преди 40-50 години. Независимо дали има идно изригване или не, извънредно е, че вулкан прави това. “

Килбърн признава, че други откриватели имат разнообразни тълкования и управляващите към момента не са подготвени да покачат равнището на опасност . Предсказването на вулкани в Неапол може да бъде политическа – и спорна – спекулация. В края на краищата, изказванието, че изригването може да е неизбежно, основава боязън в обществото и свикването на евакуация може да има съществени стопански последствия. Да не приказваме за покачване на проблем с „ викащ вълк “, в случай че се окаже неверно.