Под 40 процента от жените, претърпели насилие, търсят помощ. А

...
Под 40 процента от жените, претърпели насилие, търсят помощ. А
Коментари Харесай

Как се доказва изнасилване и без намеса на полицията


Под 40 % от дамите, претърпели принуждение, търсят помощ. А измежду жертвите на обезчестяване делът е още по-малък. Как се удостоверява обезчестяване с медицински обзор и по какъв начин протича той?

Насилието против девойки и дами е „ най-разпространеният тип нарушаване на човешките права в света “, означават от Организация на обединените нации в днешния Международен ден за битка с насилието против дами. По данни на международната организация над една трета от дамите са ставали най-малко един път жертва на принуждение.

Помощ обаче търсят по-малко от 40 % от дамите, претърпели принуждение. При  е доста висок делът на премълчаващите този тип принуждение. „ В множеството случаи ", споделя Кнут Албрехт, началник на Института за правосъдна медицина в Бранденбург. Той прецизира, че това може да е брачният партньор, партньорът, чичото. " Жените желаят да запазят домашния мир, а те се срамят от действието. Има 1001 аргументи едно полово посягане да не бъде огласявано ", добавя той.
Редакцията предлага
, които обаче не желаят да го разгласят пред полицията, имат и още една опция: те могат да удостоверят следите за това в границите на предпазлив обзор. В Бранденбург, да вземем за пример, това е допустимо в границите на ръководения от Албрехт план „ Спешна здравна помощ и дискретно засвидетелствуване на обезчестяване “. Той разрешава да се съберат доказателства за похищението, с които дамата да разполага, в случай че след това реши да се  обърне към съда.

Какво включва прегледът?

Всички типове пострадвания се документират. Има въпросник, който лекарката в кабинета попълня дружно с жертвата. Наред със фотосите на вероятните пострадвания, към доказателствата се прибавя и бельото на дамата. Събраните материали се предават по-късно на правосъдната медицина.

Взимат се проби за да се събере ДНК-материал от причинителя. „ Ако във влагалището, ануса или в устата на дамата се е стигнало до еякулация, се откриват сперматозоиди, които не би трябвало да са там “, изяснява Албрехт. Тези данни разрешават да се извърши ДНК-анализ.

Пробите обаче се взимат едвам откакто дамата опише какво се е случило, а и единствено оттова, откъдето е належащо. „ Ако става дума за орален секс, не се взимат проби от гениталната зона. А в случай че става дума за еякулация върху корема, пробите се взимат оттова “, споделя Албрехт.

Ако не се е стигнало до еякулация, само че пенисът е проникнал във влагалището на жертвата, все пак се взимат проби – с вярата да бъде открита непозната ДНК. Ако пък жертвата е одраскала причинителя, се търсят следи от ДНК под ноктите ѝ.

Защо прегледът е значим и без да се подава тъжба

Важно е следите да бъдат документирани оптимално скоро след, тъй като не са трайни. Оттам нататък те се съхраняват в продължение  на 10 години – с цел да могат при нужда да бъдат показани пред съда.

След обезчестяване: медицинският обзор е значим и вероятен и без включването на полицията

Както акцентира Албрехт, при прегледа след обезчестяване дамата би трябвало да е в центъра. „ Прегледът се прави от подготвени фрагменти, които подхождат доста деликатно. Ако взимането на избран тип проби е мъчително за дамата, тогава те не се вършат. “

Само първата стъпка

Между четири и шест седмици след изнасилването дамата би трябвало да посети своя гинеколог, с цел да си направи тест за, както и проучване за съществуване на инфекциозно заболяване.

По линия на плана „ Спешна здравна помощ и дискретно засвидетелствуване на обезчестяване “ в Бранденбург събирането на доказателствата е единствено първата стъпка. След това дамите получават и психическа помощ за справяне с последствията от  , което са претърпели.
Източник: dw.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР