Вакъфът на Бачковската обител издържал Сюлеймания джамия
Почти до независимостта на България през 1908 година емблематичният Бачковски манастир в действителност е огромен османски вакъф. Това е особена ислямска стопанска единица, която съставлява благотворителна фондация. С приходите от Бачковската обител се е издържала огромната Сюлеймания джамия в Цариград. Тези забавни обстоятелства са разказани в новото проучване на Румен и Росен Иванови „ Вакъфските документи за каазите Ахъ Челеби и Фебибе ”. От тях излиза наяве, че селата в Смолянския край и изключително село Райково са издържали с налозите си не друго място, а свещения мюсюлмански град Мека.
Докторантът по история и археология Румен Иванов е намерил всички тези данни в именитите Османски архиви в Истанбул. Достъпът до тях не е елементарен. „ Пускаш молба на турски и пишеш защо ти е необходим документът. Това е належащо, с цел да са наясно къде тъкмо да търсят в архива. Аз писах: Търся документи за вакъфите на кааза Филибе ”, споделя Румен Иванов. В архива има 120 милиона документа - това е най-голямата сбирка от документи в света. Някои от тях се пазят в двореца Топ Капъ.
Всеки може онлайн да кандидатства за това, което желае. Таксата, с цел да се чете в архива, е 10 лв.. За съпоставяне - една страничка от архива на Националната библиотека „ Иван Вазов ” е 40 лв.. В тази българска институция също се пази огромна част от османския списък, който стига до България инцидентно през 30-те години. Тогава по простъпка ни е продаден за вторични първични материали. В архива в Истанбул ти обезпечават безвъзмезден преводач за османски турски. „ Много международни учени работят непрекъснато в него. Запознах се с японка, която знаеше до съвършенство османски турски, и ми изясни, че в страната й има доста добра школа по османистика ”, споделя Румен Иванов.
В този океан от документи има и подобен, който разказва убийството на последния ни цар - Иван Шишман. Румънците са го превели напълно, а ние, неизвестно за какво, към момента - единствено отчасти.
Вакъфът в Смолянско е учреден от Ахъ Челеби. Той пък бил основен доктор на султан Мехмед Втори /завоевател на Константинопол. б. р./. Предполага се, че тъкмо той го е отровил. Името му е Мехмед Ахъ Челеби. Султанът го награждава с парцели в Родопите, с чиито доходи се финансира свещеният град Мека.
Вакъфът е благотворителна фондация, с приходите от които се устоя джамия, емарет, болница. Основателят на вакъфа показва до най-малките детайлности какво ще се случва с тези пари. В подобен документ за вакъф в Пловдив написа: „ Приходът от 10 000 акчета годишно да се разпределя по този начин: Три пъти в седмицата да се дава пилаф на 200 души от бедните и два пъти риба ”.
Най-големите вакъфи в Пловдивско и Смолянско обаче били на султан Сюлейман. Нареченски бани и Бачковският манастир работили непосредствено за издръжката на Сюлеймания джамия в Цариград. В Пловдив вакъфи имала и дъщерята на Сюлейман - Михримах султан. С парите, изсмукани от пловдивчани, тя поддържа Михраман джамия в азиатската част на османската столица. Тази принцеса взела участие във всички походи на татко си - яхнала коня си пред цялата армия.
Подобни парцели има и в асеновградските села Горнослав и Червен. В турските архиви са означени педантично границите на вакъфите - от воденицата на Георги до хана на Иван. Минет бей основал вакъф в село Конуш. В целия град Пловдив имало 78 благотворителни парцели. Най-големият е на Шахабетин паша - популярен везир по време на борбата до Варна през 1444 година. Той основал вакъфа за Имарет джамия.
Картината е ужасяваща - като че ли цялата българска земя е разграничена и разпарчетосана като феодална плячка на азиатските завоеватели!
Арабският теолог Джезери:. Избихме всички християни пленници
Докато рови за вакъфа в Смолянско, който се споделя „ Ахъ Челеби ”, Румен разкрил необичаен документ, който разказва непосредствено борбата до Никопол през 1396 година. „ Попаднах инцидентно на автобиографията на арабския теолог Джезери. Първо е бил при монголците. Когато го подгонва Тимур, бяга в Кайро и Александрия. Оттам отива в Бурса. Попаднал в двореца на султана и станал преподавател по арабски на синовете на Мурад Първи ”, споделя тази остаряла приказка Румен Иванов. Джезери написа по какъв начин през март 1396 година тръгнали на поход против Константинопол. Лагерували под стените на града. Джезери написа: „ И чухме, че неверниците /западноевропейските рицари на Сигизмунд Люксембургски - б. р./ атакуват от север ”. Султанът изпратил човек до рицарите за договаряния. Те му отказали. Някои споделят, че били 30 000, а други източници приказват за 15 000 рицари. Джезери написал в книгата си: „ Аз залових 12 от най-храбрите рицари - всичките от Генуа. Не е правилно, че са били 30 000 души. Разпитах ги и ми споделиха, че са единствено 12 000 души ”.
Арабинът е написал в спомените си, че в никакъв случай до момента не бил виждал толкоз жестока борба. „ Избихме всички неверници - превъзходен беше Османовият наследник ”, написа умерено за зверствата против християните арабинът. Описва и по какъв начин император Сигизмунд избягал с 4 кораба по Дунава. Дава като дата за борбата 8 октомври 1396 година, всички източници обаче пишат, че тя е на 25 септември. „ Находката за описа на Джезери е значима, тъй като другите най-ранни сведения за Никополската борба са писани 150 години преди този момент ", споделя тази злокобна история Румен Иванов.
Вакъфите изчезват през 1908-а
След освобождението в Княжество България вакъфите изчезват - евентуално стават държавна благосъстоятелност. В Източна Румелия обаче те не престават да действат. Приходите отново отиват в Османската империя. В Държавния списък Румен намерил документи, че през 1905 те са обединени в едно цяло - вакъф към Джумая джамия. В архива има сведение за изплатените заплати на имамите. Оттук заплащат заплатата на имама от Дермендере - настоящето село Първенец. Давали се пари и за дами, които не могат да погребат мъжете си. 1908 година е последната информация за вакъфи по българските земи.
Докторантът по история и археология Румен Иванов е намерил всички тези данни в именитите Османски архиви в Истанбул. Достъпът до тях не е елементарен. „ Пускаш молба на турски и пишеш защо ти е необходим документът. Това е належащо, с цел да са наясно къде тъкмо да търсят в архива. Аз писах: Търся документи за вакъфите на кааза Филибе ”, споделя Румен Иванов. В архива има 120 милиона документа - това е най-голямата сбирка от документи в света. Някои от тях се пазят в двореца Топ Капъ.
Всеки може онлайн да кандидатства за това, което желае. Таксата, с цел да се чете в архива, е 10 лв.. За съпоставяне - една страничка от архива на Националната библиотека „ Иван Вазов ” е 40 лв.. В тази българска институция също се пази огромна част от османския списък, който стига до България инцидентно през 30-те години. Тогава по простъпка ни е продаден за вторични първични материали. В архива в Истанбул ти обезпечават безвъзмезден преводач за османски турски. „ Много международни учени работят непрекъснато в него. Запознах се с японка, която знаеше до съвършенство османски турски, и ми изясни, че в страната й има доста добра школа по османистика ”, споделя Румен Иванов.
В този океан от документи има и подобен, който разказва убийството на последния ни цар - Иван Шишман. Румънците са го превели напълно, а ние, неизвестно за какво, към момента - единствено отчасти.
Вакъфът в Смолянско е учреден от Ахъ Челеби. Той пък бил основен доктор на султан Мехмед Втори /завоевател на Константинопол. б. р./. Предполага се, че тъкмо той го е отровил. Името му е Мехмед Ахъ Челеби. Султанът го награждава с парцели в Родопите, с чиито доходи се финансира свещеният град Мека.
Вакъфът е благотворителна фондация, с приходите от които се устоя джамия, емарет, болница. Основателят на вакъфа показва до най-малките детайлности какво ще се случва с тези пари. В подобен документ за вакъф в Пловдив написа: „ Приходът от 10 000 акчета годишно да се разпределя по този начин: Три пъти в седмицата да се дава пилаф на 200 души от бедните и два пъти риба ”.
Най-големите вакъфи в Пловдивско и Смолянско обаче били на султан Сюлейман. Нареченски бани и Бачковският манастир работили непосредствено за издръжката на Сюлеймания джамия в Цариград. В Пловдив вакъфи имала и дъщерята на Сюлейман - Михримах султан. С парите, изсмукани от пловдивчани, тя поддържа Михраман джамия в азиатската част на османската столица. Тази принцеса взела участие във всички походи на татко си - яхнала коня си пред цялата армия.
Подобни парцели има и в асеновградските села Горнослав и Червен. В турските архиви са означени педантично границите на вакъфите - от воденицата на Георги до хана на Иван. Минет бей основал вакъф в село Конуш. В целия град Пловдив имало 78 благотворителни парцели. Най-големият е на Шахабетин паша - популярен везир по време на борбата до Варна през 1444 година. Той основал вакъфа за Имарет джамия.
Картината е ужасяваща - като че ли цялата българска земя е разграничена и разпарчетосана като феодална плячка на азиатските завоеватели!
Арабският теолог Джезери:. Избихме всички християни пленници
Докато рови за вакъфа в Смолянско, който се споделя „ Ахъ Челеби ”, Румен разкрил необичаен документ, който разказва непосредствено борбата до Никопол през 1396 година. „ Попаднах инцидентно на автобиографията на арабския теолог Джезери. Първо е бил при монголците. Когато го подгонва Тимур, бяга в Кайро и Александрия. Оттам отива в Бурса. Попаднал в двореца на султана и станал преподавател по арабски на синовете на Мурад Първи ”, споделя тази остаряла приказка Румен Иванов. Джезери написа по какъв начин през март 1396 година тръгнали на поход против Константинопол. Лагерували под стените на града. Джезери написа: „ И чухме, че неверниците /западноевропейските рицари на Сигизмунд Люксембургски - б. р./ атакуват от север ”. Султанът изпратил човек до рицарите за договаряния. Те му отказали. Някои споделят, че били 30 000, а други източници приказват за 15 000 рицари. Джезери написал в книгата си: „ Аз залових 12 от най-храбрите рицари - всичките от Генуа. Не е правилно, че са били 30 000 души. Разпитах ги и ми споделиха, че са единствено 12 000 души ”.
Арабинът е написал в спомените си, че в никакъв случай до момента не бил виждал толкоз жестока борба. „ Избихме всички неверници - превъзходен беше Османовият наследник ”, написа умерено за зверствата против християните арабинът. Описва и по какъв начин император Сигизмунд избягал с 4 кораба по Дунава. Дава като дата за борбата 8 октомври 1396 година, всички източници обаче пишат, че тя е на 25 септември. „ Находката за описа на Джезери е значима, тъй като другите най-ранни сведения за Никополската борба са писани 150 години преди този момент ", споделя тази злокобна история Румен Иванов.
Вакъфите изчезват през 1908-а
След освобождението в Княжество България вакъфите изчезват - евентуално стават държавна благосъстоятелност. В Източна Румелия обаче те не престават да действат. Приходите отново отиват в Османската империя. В Държавния списък Румен намерил документи, че през 1905 те са обединени в едно цяло - вакъф към Джумая джамия. В архива има сведение за изплатените заплати на имамите. Оттук заплащат заплатата на имама от Дермендере - настоящето село Първенец. Давали се пари и за дами, които не могат да погребат мъжете си. 1908 година е последната информация за вакъфи по българските земи.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ