Почитаме паметта на един от най-великите българи - Апостолът на

Почитаме паметта на един от най-великите българи - Апостолът на свободата Васил Левски. Днес се навършват 182 години от рождението му.
В родния му град Карлово по традиция национален събор ще означи паметния ден. Честванията стартират в 9 часа с отслужване на света литургия в храма " Св. Николай ".
Кулминацията на събитията ще бъде в 21 часа с тържествената заря инспекция на площад " Васил Левски ". Събитията са под патронажа на президента Румен Радев.
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 година в град Карлово в семейство с общо пет деца. След гибелта на татко му, юношата Васил и двамата му братя поемат грижите за фамилията. Няколко години по-късно е поверен на вуйчо си Василий, който е духовник. Васил също приема отшелнически ранг през 1858 година в Сопотския манастир и се посочва с църковното име Игнатий. На идната година е ръкоположен за йеродякон.
Манастирът обаче се оказва стеснен за него, както споделя националния стихотворец Иван Вазов, и през 1862 година Левски отпътува за Сърбия, с цел да се включи в Първата българска легия на Георги Раковски. Така стартира пътят му за " пробуждане " на народа към въстание против турските поробители.
Преминава през четата на Дядо Ильо челник, последвано от къса емиграция в Румъния и завръщане в родния си град. Навръх Великден през 1864 година в Сопот, дякон Игнатий самичък отрязва дългите си отшелнически коси и поема по пътя на революционната активност. Русите коси на Апостола и през днешния ден се пазят в параклис до родния му дом в Карлово.
През идващите няколко години Васил Левски е преподавател в Карловско и Еникьой, пътува до Яш за среща с Раковски, става знаменосец на четата на Панайот Хитов и взе участие във Втората легия на Раковски в Белград. Междувременно посещава Румъния няколко пъти, след което стартира да обикаля България, с цел да сътвори на място революционни комитети.
Животът на Апостола е изпълнен с рискове. Постоянните му пътувания до Румъния, обиколките му по села и градове, са видяни от турските управляващи и той е наблюдаван. Въпреки това, уменията му да се показва под разнообразни самоличности му оказват помощ да избегне ареста.
През лятото на 1872 година Левски напуща Букурещ и се отдава на апостолската си активност. През септември същата година получава разпореждане от революционния комитет за повдигане на въстание, само че се опълчва и взема решение да прибере бунтовническите архиви от Ловеч и оттова да се трансферира още веднъж в Румъния.
Организираният грабеж на пощата в Арабаконак, с което Левски не е склонен, се проваля, само че турската полиция е хванала дирите му.
На 27 декември 1872 година Апостолът на свободата е хванат при Къкринското ханче, край Ловеч и отведен в Търново.
Васил Левски е откаран в София, с цел да бъде съден. В речта си пред турския съд декларира, че през годините е търсил законни пътища за смяна на живота на българите и се разграничава от всевъзможни престъпните дейности. Осъден е на гибел и на 19 февруари 1873 година е обесен в центъра на София, покрай днешния монумент, който е повдигнат в негова чест през 1895 година Гробът на един от най-великите българи и до през днешния ден е незнаен.