Почит към личността и необятното творческо наследство на талантливия художник,

♥ Необятният Борис АНГЕЛУШЕВ

Почит към личността и необятното креативно завещание на надарения художник, илюстратор, график-приложник и карикатурист Борис Ангелушев (1902 ~ 1966) - учредител на книгооформлението в България.

Делото на Борис Ангелушев

Роден в семейство на пловдивски учители през 1902 година, Борис Ангелушев израства във сложните времена след Първата международна война. Икономическата рецесия и погрома по фронтовете бележат съзряването на младият художник. През 1923 печели конкурс за следване в чужбина и през 1924 към този момент учи в Берлинската Академия на Изкуствата в класовете на професорите Шпигел и Майг. Под въздействието на ситуацията в следвоенна Германия, младият студент бързо възприема концепциите на набиращата скорост революционна графика. Още като студент той сътрудничи с левия ежедневен и периодически щемпел в битката им против настъпващия хитлеризъм.

Обществената значителност и целеустременост на Ангелушевото творчество се акцентира от ден на ден с всяка минала година. В края на 20-те и началото на 30-те, Bruno Fuck (както се подписва Ангелушев) е към този момент един от най-популярните и видни немски художници осмиващи висши нацистки функционери. Той оформя и илюстрира „ Арбайтер илюстрирте Цайтунг “, излизащо на няколко езика, достигнало големия тираж от половин милион бройки. Негови произведения са отпечатани във вестниците „ Ди Велт ам Абенд “, „ Дер кнюпел “, „ A.L.Z. “, „ Дер Кемпфер “ и други.

През 1933 заради настъпващия хитлеризъм, художникът е заставен да напусне Германия и след двегодишен престой в Швейцария и Чехословакия се завръща в България, като незабавно е вербуван, и безусловно и преносно, от набиращото мощ пролетарско придвижване. Тук той бързо изпъква като художник с огромна осведоменост, натрупал доста познания и овладял огромно художествено майсторство. Бележещата по това време огромен напредък българска революционна графика посреща в лицето на антифашиста Ангелушев един от своите най-вдъхновени съратници. В работите си на историческа тематика от този интервал, Ангелушев демонстрира огромно умеене да придава правота, актуалност и изобразителна мощ на облиците които рисува, било то исторически дейци, писатели или хора от народа. Рисува някои от най-важните събития от нашата история „ Аспарух разрушава византийците при Дунав ” (1939), „ Обесването на Левски “ (1942) и други

След измененията от 44-та, Борис Ангелушев разцъфтява с цялото си благосъстояние и разнообразие. Живописец, карикатурист, илюстратор на книги, занаятчия във всички области на приложната графика - оформление на книги, афиш, пощенски марки, етикети, шрифтове, екслибрис.

„ Фотографията би трябвало да влияе и с естетическото си подстрекателство по този начин, както това вършат илюстрацията, марката, плакатът добре завършената книга. Тя би трябвало „ да култивира у българина усет към хубавото “. “

Пловдивчанинът има огромен принос за развиването и обогатяването на българският шрифт. За него „ шрифтът е изкуство ”, значим графичен език, и той на процедура го потвърждава. Ангелушев борави с доста шрифтове, като ловко ги съчетава със наличието на книгата, с илюстрацията. С огромното си майсторство той способства за създаване на ново отношение към шрифта, за издигането му на по-високо ниво.

Спокойно може да кажем, че нашата книжна илюстрация и общо изкуството на българската книга доближават международно равнище под знака на естетитеските търсения и приноси на Борис Ангелушев. Голяма част от класическите български книги носят в себе си усета на пловдивчанина към новото, истинското и актуалното, даже и от днешна позиция. Майсторството му се разпростира в „ Под игото “ и „ Немили-недраги “ от Иван Вазов, съчиненията на Христо Ботев, „ Бай Ганьо “ на Алеко Константинов, „ Басни “ от Христо Радевски, „ Човекът на ъгъла “ на Богомил Райнов, „ Домашно огнище “ на Елин Пелин, „ Септември “ на Гео Милев и доста други. Няма различен наш оформител, чиито корици, титулни страници, илюстрации, заглавни букви и прочие да синтезират по този начин блестящо и изчерпателно наличието, характера и духа на дадена книга или роман и да култивират у читателя възприятие за жанр, хубост и естетическа мяра. Поради всичко това на негово име от СБХ е учредена премия за високи достижения в изкуството на българската книга.

Десетките и стотиците рисунки и карикатури от вестниците „ Стършел “, „ Отечествен фронт “, „ Работническо дело “, „ Литературен фронт “ и други акцентират благосклонността му в региона на сатиричната рисунка.

Периодичния щемпел също носи следите на неговото творчество. През 1945 той рисува корицата на първия брой на списание „ Жената през днешния ден “. Рисува непокътнатият знак на сп. „ Родна тирада “, корици на сп. „ Изкуство “, сътрудничи на сп. „ Наша татковина “, създател е на графичното оформяне на първите броеве на списание „ Космос “ през 1962 година

Творческото му завещание приказва, че е бил необятно отворен към един жив социалистически натурализъм, само че напоен с непринуденост и хубост, с опознаване на света и възвеличаване на хуманистичните стойности на историята.

Това което оставя след себе си е безпределно, с корен в националната поговорка и сентенция, в националния комизъм и ирония, в националното нагледно мислене. Борис Ангелушев безспорно е една от фигурите с максимален принос за многообразието на българското изобразително изкуство. Отива си от този свят на 24 август 1966 година в София.