По зодия съм Козирог. По характер - Стрелец. Ежедневно и

По зодия съм Козирог. По темперамент - Стрелец. Ежедневно и еженощно отстрелвам дребни и огромни цели - от подписването на контракт за нов офис до простирането на прането. Опъвам лъка, преценям нужното време и скорост и изстрелвам.

От друга страна, пострадвам от един присъщ табиет - да бързам. Не мога да свърша нещо, без да бързам. С годините се понаучих, че бързината не би трябвало да е за сметка на качеството.

Стрелец, освен това бърз... извънредно изтощителна композиция. Докато един ден не се прицелих, само че без да видя, че вместо лък съм хванала бумеранг. Насилвах размера на всяка секунда, минута, час и хоп - от другия край нещо се върна. Животът мe спря. Случвало ли ви се е? Четете ли знаците, както и аз ги чета? Животът мe спря. Случвало ли ви се е? Четете ли знаците, както и аз ги чета? Защото сама себе си не можех да спра, Той го направи. Един строшен крайник вкъщи сподели същинската стойност на всяко деяние.

Ежедневието ми е цялостно с несъществени интензивности, които водят до значително напрежение. Първите няколко дни след случая се пробвах да го карам постарому и в следствие се снабдих със следния нехарактерен лист от неща, за които нямах безусловно никакво време:

- да се разплача от яд;
- да отворя бутилка вино за вечеря;
- да си сложа пръстен - карах го единствено с халката и не стоеше по никакъв начин лошо;
- да пия повече от едно кафе дневно (при нормална доза три);
- да отворя най-малко две от списанията, които отлежават на нощното ми шкафче с етикети брой Ноември 2012;
- да си обуя ботите с връзки (връзките са приблизително 20 секунди повече на крайник сравнениe със закопчаването на висок ботуш с цип) и, в случай че щете вярвайте, в един от тези дни, до момента в който карах, открих, че нямам време да подвигна падналите от раменете ми презрамки на сутиена... Странно, постоянно съм мислела, че повдигането на паднала презрамка е добит инстикт, върху който не се замисляш, просто изпълняваш. Явно не. Много одобрявам репликата " най-близо до човек е личната му кожа " и понякога се сещам, че и аз имам такава. Тогава отбих колата настрана, подвигнах презрамките, купих бутилка вино за вечеря, а вкъщи си сложих пръстен с изумруд. И се почувствах удобно с ясното схващане, че не всичко е свършено, само че пък и нищо съдбовно не е било пропуснато в този следващ, само че и самичък по себе си несравним и невъзвръщаем ден от моя живот.

За мое утешение, не всички знаци са по този начин мъчителни - в дословния смисъл на думата. Понякога, изключително при пътувания, се топвам в атмосферата на непознатите места и се приписвам на чисто отпускарския и туристически режим, в който всичко и всички ми се костват спокойни, безпроблемни, а аз съм единствената луда до " през вчерашния ден ". Защото след тази картина и това място си давам обещание да съм спокойна, релаксирана, уравновесена, по-бавна, умерена, открита. Прочела вярно знаците и постигнала нещо извънредно значимо - почитание и ценене на самата мен.

Поне за известно време.