Свободата на словото - под прицел
По всичко проличава, че за свободата на словото в Съединените щати идват сложни времена. Но мотивите за терзание надалеч не се лимитират единствено с отстраняването на Джими Кимъл от ABC и с апелите на Доналд Тръмп да бъдат отнемани лицензи на малките екрани, както се пробват да ни убедят кресливите гласове на радикалната левица.
" Кутията на Пандора " бе отворена по-рано този месец в Юта, с убийството на Чарли Кърк.
Създателят на Turning Point USA бе убит на арената на концепциите, безусловно до момента в който показва убежденията си - може ли нещо друго да бъде по-голяма опасност за свободата на словото в едно общество?
Всъщност, оказа се, че може. И това е всеобщата наслада от гибелта на Чарли Кърк. А последвалите уволнения за демонстрация на тази наслада в обществените мрежи са естествена реакция на работодатели към свои психологично неуравновесени чиновници и не съставляват посягане към свободата на словото.
Прочее, насилието в американската политика не стартира с убийството на Чарли Кърк. Три месеца по-рано бе убита Мелиса Хортман, дълготраен член на Народното събрание на щата Минесота, а сенаторът Джон Хофман бе прострелян (за благополучие, не смъртоносно). И двамата политици са от Демократическата партия. Но атентатите против тях не провокираха чак подобен отзив, както стрелбата по Чарли Кърк. Вероятно тъй като никой не се радваше на гибелта на Хортман и не желаеше същото на Хофман.
Тук може би е мястото да се уточни разликата сред изложение на мнение, демонстриране на положение и показване на обстоятелства. Плурализмът при първото следва да бъде защитаван като пиедестал на свободата на словото. При второто би трябвало да се вземе под внимание, че някои положения (като това да се радваш обществено на нечия смърт) са неприемливи и затова не влизат в обсега на свободата на изложение. А третото не трябва да се смесва със независимост на словото, когато става дума за неистини, дезинформация и " подправени вести ".
Тези дни телевизия ABC смъкна от ефир шоуто на комика Джими Кимъл - деяние, което бе възприето от мнозина като цензура и тъпчене на свободата на изложение.
" " бе спряно поради мнения на Кимъл по отношение на метода, по който президентът Доналд Тръмп възприема гибелта на Чарли Кърк. Заговори се за принуда от страна на властта, въпреки че телевизия ABC е неприкрит съперник на Доналд Тръмп. Нещо повече, в края на предходната година Тръмп съумя да осъди въпросната медия за клюка, а преди месец бе изискал да ѝ бъде лишен лиценза (заедно с този на телевизия NBC). Какво излиза - " дясната цензура " май също се оказва лява? Отделно, решението на ABC може да е подбудено не от политически, а от рейтингови аргументи...
Чудно е също по какъв начин по този начин загрижените в този момент за " свободата на словото " нямаха проблем, когато Фокс Нюз се раздели с Тъкър Карлсън. Но да не издребняваме, лицемерието и двойните стандарти на прогресивистите са от дълго време известни на всеки, който има очи да ги забележи.
Всичко изреденото дотук обаче не омаловажава действителните закани пред свободата на словото. Защото такива има.
Като начало, не е по никакъв начин добре президентът Тръмп да приветства затварянето на устата на негови критици. Още по-лош сигнал е да приканва за лишаване на лицензи на медии на съображение, че 97% от малките екрани били против него. Тези неща не са ОК нито от имиджова, нито от стратегическа позиция.
Дори без да задълбаваме в американските закони и нормативни уредби, би трябвало да сме наясно, че да се отнеме лиценз на телевизия надалеч не е толкоз елементарна работа, колкото звучи в сегашния подтекст. Федералната комисия по връзките може да се намеси в избрани случаи (когато не се пази публичния интерес, има механически нарушавания или се открият измами в лицензионния процес), само че не и тъй като са избрали да отразяват отрицателно президента на Съединени американски щати. Така че, изгледите някоя американската телевизия да последва ориста на съветския опозиционен " Телеканал Дождь " клонят към нулата.
Историята помни и други сходни опити - Никсън против Washington Post, CBS и свадите с Виетнамската война, исковете за лишаване на лиценза на Фокс нюз през 2020-2021 година, даже желанието на Тръмп през първия му мандат да се лишават лицензите на CNN и NBC. Всичките - несполучливи.
Не бива да се не помни също, че една медия е толкоз огромна, колкото е огромна аудиторията ѝ. И даже 97% от малките екрани да са срещу Тръмп (което може би не е надалеч от истината), това напълно не значи, че те държат 97% от аудиторията.
Едни четири години разлика...
На мястото на ляволибералната цензура в обществените мрежи ще се настани ли дясна такава?
В дейностите на Тръмп може да се привидят опити за реваншизъм - " с техните камъни по техните глави ".
Споменът за, когато самият той бе отхвърлен от огромните обществени мрежи, е още свеж. Изкушението пред MAGA придвижването да аргументи на съперниците си това, което те им причиняваха до наскоро, сигурно е огромно. Но дали това е вярното решение?
Според мен не, за което могат да се намерят най-малко три аргумента.
Първият мотив е, че през последните години в Съединените щати бе строшен консенсусът по фундаментални въпроси, като един от тях бе точно за свободата на словото. Радикалната левица не просто овладя огромна част от медийното пространство, само че в съюз с наложи. Ако MAGA поеме по същия път, това значи легитимиране точно на счупването на консенсуса за свободата на словото и нейното " рамкиране " съгласно това кой е на власт сега. И тук следва въпросът към всички десни, консервативни хора: желаеме ли да заприличаме на тези, против които се борим (и които неведнъж сме подигравали)?
Вторият мотив е, че възобновяване на свободата на словото в действителност е в наша изгода. На " арената на концепциите " ние сме се потвърдили като несъмнено по-силните, заради простата причина, че в множеството случаи разсъдъкът и нормалността са на наша страна. А за съперниците ни е доста по-трудно да пазят на процедура незащитими тези и позиции.
" Счупеният консенсус " е " заслуга " в доста по-голяма степен на левицата. Именно те оспориха фундаменти като неприкосновеността на частната благосъстоятелност (с толерантността към разграбването на магазини по време на протестите, последвали гибелта на Джордж Флойд).
Те оспориха закони на природата, съгласно които има единствено два пола, неподлежащи на смяна по " хирургичен път ", и стигнаха до такава степен да оправдават безумието мъже да пребиват дами в боксовия шампионат на Олимпиадата в Париж. Те оспориха равенството пред закона, налагайки всевъзможни привилегии за всевъзможни малцинства, единствено и единствено белият човек да бъде дискриминиран. Те оспориха престижа на " бащите на американската нация ", събаряйки техни скулптури. И те започнаха да отстраняват свободата на изразяването, както към този момент стана ясно.
Да, и десният лагер има " принос " в това мазало - тайни теории, " плоска земя ", антиваксърство... Но като теглим чертата, кой е направил по-големи пакости? И, по-важното: при равни условия на " арената на концепциите ", чии шансове за победа са по-големи?
" Обърна ли палачинката " Тръмп по отношение на Путин?
Американският президент е прочут със своята податливост да гледа на политиката като на бизнес, а в бизнеса разпоредбите са по-различни
Третият мотив е, че свободата на словото включва и опцията съперниците ни да се излагат. Което те и вършат, много постоянно. Защо да бъдат лишавани от това?
Разбира се, всичко това не значи ние, консерваторите, да бъдем мекушави с съперниците ни.
Но би трябвало да се прави ясно разграничаване дали насреща стоят морални уроди, елементарни тъпанари или естествени хора. За първите не би трябвало да има никакви " отстъпки ", само че вместо цензори, по-добре да се намесват психиатри. А за вторите - оптималната гласност. Да е ясно на всички какъв брой им е акълът. Истински спор може да има единствено с третите.
Настоящата власт в Белия дом ще покаже по кой път счита да тръгне. Но в случай че разривът сред Доналд Тръмп и Илон Мъск не се беше случил, можеше да чакаме последният просто да купи нарочените за врагове медии.
П.П. Преди публикуването на материала се организира огромна възпоменателна работа за Чарли Кърк. На нея президентът Доналд Тръмп призна:
" Тук не бях склонен с Чарли. Мразя съперниците си и не желая най-хубавото за тях. "
Чарли Кърк евентуално не би одобрил нито тези думи, нито дейностите на Тръмп.
*Изразените в текста хрумвания и позиции са персонално на създателя и не съставляват позиция на редакцията на News.bg.
" Кутията на Пандора " бе отворена по-рано този месец в Юта, с убийството на Чарли Кърк.
Създателят на Turning Point USA бе убит на арената на концепциите, безусловно до момента в който показва убежденията си - може ли нещо друго да бъде по-голяма опасност за свободата на словото в едно общество?
Всъщност, оказа се, че може. И това е всеобщата наслада от гибелта на Чарли Кърк. А последвалите уволнения за демонстрация на тази наслада в обществените мрежи са естествена реакция на работодатели към свои психологично неуравновесени чиновници и не съставляват посягане към свободата на словото.
Прочее, насилието в американската политика не стартира с убийството на Чарли Кърк. Три месеца по-рано бе убита Мелиса Хортман, дълготраен член на Народното събрание на щата Минесота, а сенаторът Джон Хофман бе прострелян (за благополучие, не смъртоносно). И двамата политици са от Демократическата партия. Но атентатите против тях не провокираха чак подобен отзив, както стрелбата по Чарли Кърк. Вероятно тъй като никой не се радваше на гибелта на Хортман и не желаеше същото на Хофман.
Тук може би е мястото да се уточни разликата сред изложение на мнение, демонстриране на положение и показване на обстоятелства. Плурализмът при първото следва да бъде защитаван като пиедестал на свободата на словото. При второто би трябвало да се вземе под внимание, че някои положения (като това да се радваш обществено на нечия смърт) са неприемливи и затова не влизат в обсега на свободата на изложение. А третото не трябва да се смесва със независимост на словото, когато става дума за неистини, дезинформация и " подправени вести ".
Тези дни телевизия ABC смъкна от ефир шоуто на комика Джими Кимъл - деяние, което бе възприето от мнозина като цензура и тъпчене на свободата на изложение.
" " бе спряно поради мнения на Кимъл по отношение на метода, по който президентът Доналд Тръмп възприема гибелта на Чарли Кърк. Заговори се за принуда от страна на властта, въпреки че телевизия ABC е неприкрит съперник на Доналд Тръмп. Нещо повече, в края на предходната година Тръмп съумя да осъди въпросната медия за клюка, а преди месец бе изискал да ѝ бъде лишен лиценза (заедно с този на телевизия NBC). Какво излиза - " дясната цензура " май също се оказва лява? Отделно, решението на ABC може да е подбудено не от политически, а от рейтингови аргументи...
Чудно е също по какъв начин по този начин загрижените в този момент за " свободата на словото " нямаха проблем, когато Фокс Нюз се раздели с Тъкър Карлсън. Но да не издребняваме, лицемерието и двойните стандарти на прогресивистите са от дълго време известни на всеки, който има очи да ги забележи.
Всичко изреденото дотук обаче не омаловажава действителните закани пред свободата на словото. Защото такива има.
Като начало, не е по никакъв начин добре президентът Тръмп да приветства затварянето на устата на негови критици. Още по-лош сигнал е да приканва за лишаване на лицензи на медии на съображение, че 97% от малките екрани били против него. Тези неща не са ОК нито от имиджова, нито от стратегическа позиция.
Дори без да задълбаваме в американските закони и нормативни уредби, би трябвало да сме наясно, че да се отнеме лиценз на телевизия надалеч не е толкоз елементарна работа, колкото звучи в сегашния подтекст. Федералната комисия по връзките може да се намеси в избрани случаи (когато не се пази публичния интерес, има механически нарушавания или се открият измами в лицензионния процес), само че не и тъй като са избрали да отразяват отрицателно президента на Съединени американски щати. Така че, изгледите някоя американската телевизия да последва ориста на съветския опозиционен " Телеканал Дождь " клонят към нулата.
Историята помни и други сходни опити - Никсън против Washington Post, CBS и свадите с Виетнамската война, исковете за лишаване на лиценза на Фокс нюз през 2020-2021 година, даже желанието на Тръмп през първия му мандат да се лишават лицензите на CNN и NBC. Всичките - несполучливи.
Не бива да се не помни също, че една медия е толкоз огромна, колкото е огромна аудиторията ѝ. И даже 97% от малките екрани да са срещу Тръмп (което може би не е надалеч от истината), това напълно не значи, че те държат 97% от аудиторията.
Едни четири години разлика...
На мястото на ляволибералната цензура в обществените мрежи ще се настани ли дясна такава?
В дейностите на Тръмп може да се привидят опити за реваншизъм - " с техните камъни по техните глави ".
Споменът за, когато самият той бе отхвърлен от огромните обществени мрежи, е още свеж. Изкушението пред MAGA придвижването да аргументи на съперниците си това, което те им причиняваха до наскоро, сигурно е огромно. Но дали това е вярното решение?
Според мен не, за което могат да се намерят най-малко три аргумента.
Първият мотив е, че през последните години в Съединените щати бе строшен консенсусът по фундаментални въпроси, като един от тях бе точно за свободата на словото. Радикалната левица не просто овладя огромна част от медийното пространство, само че в съюз с наложи. Ако MAGA поеме по същия път, това значи легитимиране точно на счупването на консенсуса за свободата на словото и нейното " рамкиране " съгласно това кой е на власт сега. И тук следва въпросът към всички десни, консервативни хора: желаеме ли да заприличаме на тези, против които се борим (и които неведнъж сме подигравали)?
Вторият мотив е, че възобновяване на свободата на словото в действителност е в наша изгода. На " арената на концепциите " ние сме се потвърдили като несъмнено по-силните, заради простата причина, че в множеството случаи разсъдъкът и нормалността са на наша страна. А за съперниците ни е доста по-трудно да пазят на процедура незащитими тези и позиции.
" Счупеният консенсус " е " заслуга " в доста по-голяма степен на левицата. Именно те оспориха фундаменти като неприкосновеността на частната благосъстоятелност (с толерантността към разграбването на магазини по време на протестите, последвали гибелта на Джордж Флойд).
Те оспориха закони на природата, съгласно които има единствено два пола, неподлежащи на смяна по " хирургичен път ", и стигнаха до такава степен да оправдават безумието мъже да пребиват дами в боксовия шампионат на Олимпиадата в Париж. Те оспориха равенството пред закона, налагайки всевъзможни привилегии за всевъзможни малцинства, единствено и единствено белият човек да бъде дискриминиран. Те оспориха престижа на " бащите на американската нация ", събаряйки техни скулптури. И те започнаха да отстраняват свободата на изразяването, както към този момент стана ясно.
Да, и десният лагер има " принос " в това мазало - тайни теории, " плоска земя ", антиваксърство... Но като теглим чертата, кой е направил по-големи пакости? И, по-важното: при равни условия на " арената на концепциите ", чии шансове за победа са по-големи?
" Обърна ли палачинката " Тръмп по отношение на Путин?
Американският президент е прочут със своята податливост да гледа на политиката като на бизнес, а в бизнеса разпоредбите са по-различни
Третият мотив е, че свободата на словото включва и опцията съперниците ни да се излагат. Което те и вършат, много постоянно. Защо да бъдат лишавани от това?
Разбира се, всичко това не значи ние, консерваторите, да бъдем мекушави с съперниците ни.
Но би трябвало да се прави ясно разграничаване дали насреща стоят морални уроди, елементарни тъпанари или естествени хора. За първите не би трябвало да има никакви " отстъпки ", само че вместо цензори, по-добре да се намесват психиатри. А за вторите - оптималната гласност. Да е ясно на всички какъв брой им е акълът. Истински спор може да има единствено с третите.
Настоящата власт в Белия дом ще покаже по кой път счита да тръгне. Но в случай че разривът сред Доналд Тръмп и Илон Мъск не се беше случил, можеше да чакаме последният просто да купи нарочените за врагове медии.
П.П. Преди публикуването на материала се организира огромна възпоменателна работа за Чарли Кърк. На нея президентът Доналд Тръмп призна:
" Тук не бях склонен с Чарли. Мразя съперниците си и не желая най-хубавото за тях. "
Чарли Кърк евентуално не би одобрил нито тези думи, нито дейностите на Тръмп.
*Изразените в текста хрумвания и позиции са персонално на създателя и не съставляват позиция на редакцията на News.bg.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ